напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Някой


Някой с невидимо остро въже

спуска платното на синята нощ.

Някой изсвирва сигнално - зад борда

падна луната във морския кош.

 

Някой самичък размества декора,

броди самотен и приказно луд -

слънцето слага да свети отдолу,

горе - земята, скована от студ.

 

Някой, наведен над своите стъпки,

все не поглежда към свойта звезда -

страх го сковава, че там ще намери

зейнала дупка от вълча следа.

 

Някой поиска съдбата на птица -

скъса въжето на синята нощ

и в окачената тръпнеща примка

се залюля в трескав полет горещ.

 

Някой остави платното да пее

и да плющи с наранени солà...

Някой чудак пренарежда декора

и към безкрая гребе със крила.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух