напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Среднощно бягство


Вън нощта си реди пасианс със звездите - -

ще изсипе ли облакът тъмна вода?

Нежни пръсти прокарва по тънкия профил

на застинала в мислите  й тишина.

 

Някой свири самотно на нощно пиано.

Зад завесите плаче наранен саксофон.

Тази нощ всички котки са черни фатално

и минават път всекиму в сноп светлина.

 

Да оставим ли облаче дим да се вие

над кафето, искрящо като циферблат

и да хукнем далече от тези витрини?

А пък нека ни минат и сто котки път!

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух