![]() ![]() НастроениеНощта е цигулка с опънати нерви и струните тихо проплакват от болка. Насред разкривените петолиния стърчат силуети на ноти и блокове.
И колко натрапчиво в мен се промъква желание някакво и нетърпение стъклата им мътни строшени да видя в отекващо нервно само новолуние -
да пусна през тях да подиша широко, събуден, на пориви южният вятър. Умирам от странно и силно желание да си поиграя сама на театър.
![]() ![]() ![]() © Ивета Данаилова. Всички права запазени! |