Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

Нощта е цигулка с опънати нерви

и струните тихо проплакват от болка.

Насред разкривените петолиния

стърчат силуети на ноти и блокове.

И колко натрапчиво в мен се промъква

желание някакво и нетърпение

стъклата им мътни строшени да видя

в отекващо нервно само новолуние -

да пусна през тях да подиша широко,

събуден, на пориви южният вятър.

Умирам от странно и силно желание

да си поиграя сама на театър.

Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!