напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Бягство


Ще превърнем смъртта във начало.

Ще заключим студения дом

с малки свити прозорци и с тежък

мрачен каменен свод. Сред отломки

 

от нерадостни спомени ние

ще изхвърлим железния ключ

във реката размътена, буйна,

дето къпехме нашия плач.

 

Бели сипеи, сиви усои,

осветени от блясък ръждив

на дървета с листа уморени,

ще оставим зад нас полуживи.

 

Ще забравим студения камък,

който наште очи ослепи

и ще идем в тревите звънтящи,

дето циганско лято кипи,

 

дето още щурците преливат

звънки гами във топлия смях

на октомври - със раница жълта,

босоног и пристъпващ сред тях.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух