напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Един приятел


Когато телефонът иззвъня,

отсреща беше той.

Учтив и кротък като извинение.

Недоумяващо наивен,

подробен - като дълго обяснение...

Представям си как крие в шепа

усмивката, която го смущава.

Защото тя ужасно го разголва -

душата му и дупките по зъбите,

дълбани от страха при зъболекар.

 

Когато се разхождах със приятели,

се криеше по ъглите,

надничаше иззад колоната пред киното

и още по-безшумно иззад вятъра.

А аз се правех, че не виждам

старанието му да е невидим...

 

Но в тихата гримаса и

в очите му

  бе болката

по недостъпно щастие.

 

И тя напираше да скочи

и да удави и града, и вятъра.

Да се пребори със клеймото

      на своята душа.

 

 

Днес телефонът ни мълчи.

И май откакто ни смениха номера

изпитвам странно чувство на вина.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух