напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Неочаквано


Тези улици! Толкова мои.

Облепени с афиши. И сенки.

Пожълтели от дълго прелистване.

Спрели,

да починат от прашното спускане.

Тези улици...

Целите в рани. И в глухарчета.

Толкова мои.

Преизпълнени с обич и спомени.

И със стъпки на стари приятели.

Тези улици! Пълни със вятър.

И с морето са пълни.

Извират.

Светофари сияят учудено.

Писък нервен на гуми. Без сблъсък.

Във асфалта попива тревогата.

Топлотата е в техните вени.

И тогава! -

към мен се завръщат адреси забравени.

Неочаквано -

като стъпки,

пътували

и дошли си без време.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух