напред назад Обратно към: [Последните дни на един егоист][Пенка Бангова][СЛОВОТО]



3 част


Дима, облегната на мраморната колона във фоайето, вадеше цигара. По плавното движение, с което драсна клечката кибрит, разбра, че вече се е успокоила и с желание я заговори.

- Какво ще кажеш за среща с шефовете от асоциацията?

- Не им вярвам. Но опитай.

На другата сутрин Кирил си взе един ден неплатен отпуск и с първия самолет отлетя към София. По телефона помоли за още три и едва в началото на новата седмица си дойде. Влезе с непривична за него уморена походка и Дима разбра - събитията са тръгнали по трънлив път, въпреки това с весели нотки в гласа го попита:

- Отиде. Видя. Победи.

- Не. Отказват да вземат отношение...

- Нима бяха напълно категорични!

- Е, съветват ме да свикам анкета. Според тях така най-добре щяла да се разбере истината.

- Безсмислено!

- Защо! И Митев. И Ханджиев...

- И Станев. И Демирев. И всички са против Ваклинов. Но когато са зад гърба му.

- Знаеш ли. Докато обикалях от кабинет в кабинет. Докато изслушвах безличните им отговори. Знаеш ли какво реших?

Младата жена го погледна с надежда в очите.

- Реших да напусна.

За първи път тя видя тъжните бръчици, начало на горчива ирония, сгушени в ъглите на устата му, и й дожаля за Кирил.

- Нима можеш да си представиш, че ще работиш нещо друго!

- Ако е по-високоплатено.

- Зле ти е повлияла столицата.

- Е, какво. Искаш цял живот Ваклинов да ме ограбва!

- Но от твоя труд има полза не само шефът, а безброй. Безброй хора. За тях мисли.

- Много си наивна.

- Смятам, че думата не е употребена точно. Но да не спорим... - Свикай анкета. Може да успееш.

След обедната почивка Кирил отиде при проф-председателя. Пълничкият Хинков го посрещна както винаги добродушно усмихнат, но щом чу за какво е дошъл, през очите му пробягна тревога.

- Което е в правата ми, ще го направя. Обаче обясни ми. По-подробно.

- Нали знаеш - разпалено заговори Кирил. - Преди четири месеца Ваклинов ми възложи да ръководя най-значимата задача на института. Беше ми обещал, започнем ли внедряването, ще ме предложи за повишаване. Естествено нито аз, нито Дима, нито останалите химици, които се заеха с новата технология, подозирахме докъде ще ни изведе. Но резултатите се оказаха по-значими от очакваните. И преди няколко дни Ваклинов ме уведоми, че поема ръководството... Разбираш ли! Иска да присвои всички наши изследвания. Целия ни труд... И това не е за първи път. Не е за втори. Не е за трети път...

- Добре. Какви аргументи посочва?

- Работели сме мудно.

Пълничкото лице на Хинков се отпусна в тъжна гримаса - как ще докажеш, че един човек твори мудно! Възможно е да е бърз, но плитък. А може по-бавно да действа, но резултатите от неговите изследвания да са по-задълбочени. Ето, такъв беше Кирил! Непрекъснато нарушаваше срокове. Използваше повече материали от заплануваното. По цяла седмица не се мяркаше в института, оправдавайки се, че изяснява някои въпроси с колеги от София. С всичко това създаваше безкрайни затруднения на Ваклинов, но папки с технологии, разработени от Саръстов, никога не се покриваха с прах!

Хинков гледаше все така по момчешки слабата фигура на Кирил и си мислеше, че дипломната му работа още на следващата година я внедриха в производството. От технологията, с която стана кандидат на химическите науки, се заинтересуваха и други държави.

- Искаш чрез анкетата да чуеш оценката на колегите?

- Да. Настоявам да се изслушат по-опитните научни сътрудници. Нека споделят мнение дали това, което сме направили през тези четири месеца, може да се извърши в по-кратък срок.

- Добре, добре. Не от една година работим под един покрив, ето защо вярвам в правотата ти - добродушно потупа Кирил по рамото.

Съпроводи го до вратата и изпълнен с желание да му помогне, тръгна към Янев.

Хинков бе на този пост от основаването на института. През това време се смениха трима директори, но той остана непоклатим, може би в резултат на вдъхновението, с което организираше новогодишни и осмомартенски тържества. А може би най-вече благодарение на умението да бъде винаги съгласен с тези над него. Например тъщата на първия шеф осмисляше пенсионерските си години с кулинарното изкуство, ето защо на този началник не му се главоболеше със строеж на нови помещения. И Хинков, призовавайки цялата си ораторска дарба, изтъкваше пред колегите предимствата на заводския стол. Обаче следващият директор го отчете за слабост и с ентусиазма, с който внушаваше на своите избиратели, че нямат нужда от собствен кът за хранене, профпредседателят се втурна да изгражда трапезария и кухня. Та в момента наистина бе убеден, че Саръстов държи жезъла на истината и заговори с патос, но Харалампи Янев припряно го прекъсна.

- Хинков, нали си виждал разглобен часовник. Безброй бурмички, колелца. И всички с едно предназначение - да движат стрелките. Така е и при нас. Целта на армията от специалисти трябва да бъде не трупане на звания, а срочно предаване на поставените теми. И колкото по-бързо и по-задълбочено, толкова по-добре за народното стопанство. И щом Ваклинов обещава в по-кратък срок да приключи задачата - естествено, той ще я поеме.

Тези думи постепенно удавиха вярата в правотата на младия човек. Хинков дори изпита неловкост - толкова убедителни му се сториха. От друга страна си спомни, че е с четиринадесет години по-възрастен от Саръстов, а не е старши научен сътрудник. Спомни си за времето, когато се опитваше да защити кандидатската си титла. Отначало Кирил се втурна да му помага и всичко бе тръгнало добре, а после се отдръпна... И както морето е ту синьо, ту мораво, ту сиво, но винаги подобно с цвета на небето, така и той започна да вижда нещата в нова светлина и вече с променено отношение към случая "Кирил Саръстов" се отби при Ваклинов. Ваклинов го изслуша внимателно. Прецени, че няма от какво да се страхува. Още на другия ден оформи нов колектив. Разпредели изследванията и постави срокове.

 


напред горе назад Обратно към: [Последните дни на един егоист][Пенка Бангова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Бангова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух