напред назад Обратно към: [Даниела Колева][СЛОВОТО]



За авторските прочити в "Нова българска драма", Шумен, 2003 г.


В тазгодишното издание на „Нова българска драма“ Шумен - 2003г. на ниво „Авторски прочит“ бяха представени 12 пиеси от 13 автора. Както сподели мениджърът на театъра г-жа Диана Христова :

„От 29 заявени пиеси до конкурсната част бяха допуснати 12. Техните автори са познати имена, не за първи път участващи на фестивала.“

 

Орлин Дяков - „Христина“

Орлин Дяков е автор на 8 пиеси, от които 7 са поставени.

Новелата „Христина“ спечелва конкурс на фондация „Отворено общество“, която авторът преработва в пиеса и „търси баланса между сериозното и мелодраматичното“. Така се опитвам да развълнувам публиката. Пиесата е актъорска, малко режисьорска.“

„Христина“ е пиеса „на пътя“, често героите спорят кое е първото - пътя или къщите. Драматургичното действие е там - на площада в селото, на пътя, минаващ през него. Пиесата е композирана около мисълта - „Как да изгоним никаквицата от селото?“ В шеговит тон, с необходимите нюанси на селския език - традиционна лексика и шаблон лъсва основната грижа как жените да опазят „пърчовете“ - съпрузи от магистралната проститутка. Докато на финала не изпитат съчувствие към пребитото момиче...

„Това село го няма, тези хора са измислени“...

Актьорът от Шуменския театър Кольо Карагеоргиев представи комедията си „Пари“.

В семейството на Гинка и Силвестър се случва вълшебство - избрани са измежду седем милиона бедни българи да спечелят 100 000 лева... С коняк и бонбони заприиждат роднини и приятели на просия. Оказва се, че героите са обект на „скрита камера“ и биват купени с по 3000 лева за участието си в комедията.

Познаването на актьорската професия в детайли е помогнало на автора да направи пиесата увлекателна, да спои текста. Репликите са „закачени“, стройни, динамиката на словото е забележителна.

Предпочитан жанр в авторските прочити е комедията.

Димитър Атанасов, участвал нееднократно, печелил награди на фестивала с пиесите си „Зелено“ и „Куче в банята“, представи комедията си „Няма страшно!“ - гротеска на здравната реформа. Осемнайсетте действащи лица оформят съсипията в приватизиращото се здраве на българина събрано в диспансера за затруднено дишане - България. Пиесата обединява разнообразни типажи - циганин, затворник, миньор, арменец, лекар, санитарки - палитра от образи, които отразяват днешното битие на „туберкулозната демокрация“.

 

„Живот с изтекъл срок на годност“ на тандема Тодор Андонов - Станислав Симеонов - Шушу, впечатлява не само със значимостта на социалната проблематика, но и с формата - пиеса за поставянето на пиеса. В нея участват четири действащи лица - сляп драматург, режисьор и двама сценични работници. „Всички сме слепи - третото око е бастуна“ в „кратката пиеса“ за безкрайния абсурд - да подаряваш на слепи платформа за инвалидни колички! „Сцената е все една и съща - тъмна.“ Стълба, по която се възкачва националното ни безхаберие за хората с бял бастун. „То може още да се добави, ама ще е все същото!“

 

„Второто пришествие на любовта“ на кинорежисьора Петър Крондев е пиеса в две действия, в която легенда от преди 300 години оформя и замисъла и тематиката - отношенията между българи и турци в смесените райони. Пиесата има дванадесет действащи лица. Авторът е вложил много богати ремарки, които свеждат нуждата от режисьорска намеса до минимум. Символното присъствие на светлината - червена, силна, веритикални и странични слънчеви лъчи, петна, заслепявания, „играе“ заедно с героите в конфликта зреещ столетия.

„Нашият Бог и вашият е един и същ“ - необходима е реставрация на любовта. Пиесата е приказка за душата, която не трябва да мрази. При сценична реализация тя ще намери своята публика най-вече там, където спомените от „Възродителния процес“ и „Голямата екскурзия“ не са забравени, но могат да бъдат преодоляни само с „Второто пришествие на любовта“.

Актрисата от Младежкия театър Анна Петрова представи пиесата „Кажи „здравей“ на татко“. Авторката я определи като „драматично-комедийна“, защото сподели,че „харесва абсурда в живота и в характерите“. В пиесата главни действащи лица са майката - Мути с неясна възраст и дъщерята - родилка Ади. Пиесата е в две действия - първото в родилния дом и второто след двадесет години. Сюжетът е често използван - майката подменя болното си дете със здравото на другата родилка от стаята, която умира при раждането, защото Ади в „Бити каузи не участва“.

Пиесата грабна публиката с черния хумор, с язвителните реплики между майката и дъщерята, с жестокостта на откровенията. Авторката не просто прочете първия акт от пиесата, тя го изигра, което засили внушението на текста. А когато ни разказа втората част - срещата на Ади със болния син - полуидиот след двайсет години, идва възмездието - синът насилва майка си, и и благодари, че го е научила на най-ценното чувство - ОМРАЗАТА.

Не ръкопляскахме... беше излишно...

 

В авторските прочити от „Нова българска драма“ 2003 не бе излъчен фаворит. С поощрение са отличени „Каре“ от Алексей Кожухаров и „Моделът и неговият художник“ от Веселин Стоянов.

 

„Каре“ на Алексей Кожухаров е пиеса със заплетена фабула. Верига от случайности, наниз от кратки епизоди, свързващи Чушката, Дебелия, Мазния, Либиеца, Ева и Поля. Авторът прави опит да разгърне проблемите на тридесетгодишните, но не особено успешно, поне според прочетеното от пиесата. Усложнената външна събитийност, не помага на вътрешната драма на героите, напротив, сюжета натежава по отношение на вложената идея.

 

Дуодрамата на журналиста и белетриста Веселин Стоянов „Моделът и неговият художник“ е пиеса с различен рисунък от останалите представени. Би могла да се нарече историческа, защото поглежда към действителни исторически лица - калоферчанката Анна Орозова и художника от 20-те години Иван Милев и тяхната възможно - вероятна любов. Твърде последователно авторът е събирал сведения за тази връзка и с поясненията към пиесата я направи за слушателите още по-загадъчно - интересна. Тя се члени на седем части, всяка от която е назована с цвят. Чухме „Оранжево“ - цветът на съблазънтта - историята на гъркинята Калиста Змеланис, преразказана от Модела, както и тази на Анна Орозова.

Пиесата определено притежава качества за поставяне на сцена. Ако обаче се поработи по отношение на езика. От така прочетения текст се усеща, че той не е съвсем драматургичен. Стилистиката на езика е романова, не драматургична. Фразата е художествена, внушителна, епитетна, но тежка. Така не биха разговаряли героите от началото на миналия век. В словото звучи автора, не героите. Ако се поработи в тази посока, от пиесата би се родил добър спектакъл.

 

За номинираните пиеси би могло да се каже, че авторите са акцентирали върху социалната проблематика от съвремеността, като са избрали комедийния жанр. А предпочитанията на журито са към познати и известни имена в изкуството ни.

 


напред горе назад Обратно към: [Даниела Колева][СЛОВОТО]

 

© Даниела Колева. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух