напред назад Обратно към: [Даниела Колева][СЛОВОТО]



Online


Радостина преглеждаше критериите на ICQ-то. Търсеше си приятели. Зададе следващата възрастова група. Мъж. Градът, страната, езика. Кю-то посочи доста online възможности. Попадна на интересен псевдоним - DEMON. Избра си него.

Daisy (22:43 PM):

Демоне?

Demon (22:44 PM):

Dobur vechur, Daisy !

Daisy (22:44 PM):

Защо сте Демон?

Demon (22:45 PM):

Остана ми от детството. Така ме наричаха. А ти защо си Дейзи?

Daisy (22:46 PM):

Харесва ми повече от Радостина, майка ми и баща ми настоявали за радост дълго време, и съм се пръкнала аз.

Demon (22:47 PM):

Защо ме избра?

Daisy (22:48 PM):

Притрябва ми Демон. Богове колкото щеш, рядко някой си признава, че е демон.

Demon (22:49 PM):

Не богохулствай! Той е един!

Daisy (22:49 PM):

Ти вярваш ли му?

Demon (22:50 PM):

А ти не вярваш ли? Що за атеистка си?

Daisy (22:51 PM):

Май не му вярвам, не намирам за какво. Струва ми се, че сме си го измислили, колкото да има на кой да се кланяме, и за заблуда, че ще получим  закрила.

Demon (22:53 PM):

Ти какво, да не си бивша комсомолска секретарка... чакай, чакай, ако не си излъгала в критериите на кю-то, си твърде млада ?!?

Daisy (22:54 PM):

Не съм лъгала! На 23 съм ! А ти ?

Demon (22:55 PM):

Намират ми се трийсет и няколко летателни години.

Daisy (22:55 PM):

Летателни?

Demon (22:56 PM):

Като дете мечтаех да стана летец... два пъти пробвах полет, но ме спасяваха... докато накрая открих Спасителя!

Daisy (22:57 PM):

И как стана това?

Demon (22:59 PM):

Бях приключил повече от 10 години съвместен живот, но се научих да не страдам. С Негова помощ оставих това нещастие на другите!

Daisy (23:01 PM):

Bсички страдаме и сме нещастни - това е почти закон. Почини си! Ние жените много уморяваме!

Demon (23:03 PM):

Вярно е, но по-приятна умора май не познавам:-)

Ти с какво се занимаваш?

Daisy (23: 04 PM):

Ще се уча да се оправям с компютри. Записах информатика, а ти?

Demon (23:05 PM):

Занимавам се с компютри.

Daisy (23:06 PM):

Значи имаме общ интерес! Ще ми помагаш ли?

Demon (23:07 PM):

Ако мога, с удоволствие:-)

Daisy (23:08 PM):

Сигурно е, че можеш повече от мен, отскоро имам компютър, родителите ми го купиха като реших да следвам.

Demon (23:10 PM):

Похвално, какви родители!

Daisy (23:11 PM):

Да... не се оплаквам. Правят каквото могат. Какво харесваш?

Demon (23:13 PM):

О,о, много неща,това е дълга тема, освен компютрите, и хубави книги, и качествени питиета, и нежна музика. И най-много някой да ме извика по кю-то!

Daisy (23:15 PM):

От дома си ли пишеш?

Demon (23:16 PM):

Да.

Daisy (23:17 PM):

И аз, но повече вечер ползвам Нет-а, иначе съседите роптаят за телефона... нали знаеш...

Demon (23:18 PM):

И аз така, значи ще поделяме мрака?

Daisy (23:19 PM):

Да, с удоволствие, ти си първият, на който попадам през кю-то.

Demon (23:20 PM):

:-)

Daisy (23:21 PM):

Какво значи това?

Demon (23:22 PM):

Това е знак за усмивка, има и други, ще ти ги покажа някой път.

Daisy (23:23 PM):

Видя ли, че знаеш много повече от мен, а аз тепърва ще се уча!

Demon (23:24 PM):

Дейзи, ще ти помагам с каквото мога, но сега трябва да приключваме, утре ставам рано. Да се чуем утре вечер по същото време?

Daisy (23:25 PM):

Да се чуем?

Demon (23:26 PM):

Добре де, да се видим, да се търсим, както ти харесва. Лека нощ!

Daisy (23:27 PM):

Лека...

* * *

Радостина постоя пред компютъра, без да обръща внимание на кю-то, което съобщаваше, че Demon e offline. Стигаше й да знае, че зад някакви си кабели, антени и сървъри, стоеше той, някъде наблизо, може би в съседния квартал...

* * *

Demon (23:03 PM):

Добър вечер, Радост! Търсила си ме?

Daisy (23: 04 PM):

Здравей Демоне, нали вчера се уговорихме по същото време.

Demon (23:05 PM):

Да, извинявай, бях зает, но сега нощта е пред нас... От вчера си мисля да те питам - къде са ти връстниците, та търсиш така?

Daisy (23:07 PM):

Посвършиха се. Някои отидоха да учат в чужбина, други избягаха пак там, трети се впечатляват от Бритни Спиърс или от коригирания бюст на незнам коя си фолк-звезда.

Demon (23:09 PM):

А ти, от какво се впечатляваш?

Daisy (23:10 PM):

От хора, с които мога да разговарям!

Demon (23:11 PM):

За какво искаш да разговаряме?

Daisy (23:12 PM):

Разкажи ми за твоя бог.

Demon (23:13 PM):

Той не е мой, а на всички! И се пише с главно „Б“!!!

Daisy (23:14 PM):

Значи си Демон повярвал в Бога?

Demon (23:15 PM):

Може да се каже. И чуй: преди да изучиш компютрите прочети Библията, и недей без вяра. Ти си млада, имаш време.

Daisy (23:17 PM):

Време за какво? Да се влюбя (такава съм била), пак да се влюбя, да се оженя, да родя 1-2 деца, да ме разлюбят, да се чувствам нещастна до края на живота си, за какво имам време?

Demon (23:19 PM):

Имаш време да повярваш в Него! За да видиш светът, чрез Него!

Daisy (23:20 PM):

Знаеш ли какво правих днес?

Demon (23:21 PM):

Не, кажи

Daisy (23:22 PM):

Борих се с чувството си за изоставеност...

Demon (23:23 PM):

Недей така... и когато разговаряме ли?

Daisy (23:24 PM):

Не, само сега, не! Да ти призная ли нещо?

Demon (23:25 PM):

Давай!

Daisy (23:26 PM):

През целия ден чаках да срещнем отново, Пламъче!

Demon (23:27 PM):

А, ето разучаваш кю-то, разбрала си как се казвам. Похвално!

Daisy (23:28 PM):

Много си пестелив в критериите, нито адрес, нито телефон!

Demon (23:29 PM):

Така е! Внимавай , не попълвай всичко, всякакви ходят по Нет-а. И не ме чакай чак през целия ден.:-)

Daisy (23:30 PM):

Харесвам очакването, онова болезнено присвиване в стомаха, секундите, които те доближават до някого.

Demon (23:31 PM):

Ставаш съблазнителна!

Daisy (23:32 PM):

Защо, лошо ли е?

Demon (23:33 PM):

Не, но не е ли малко рано, познаваш ме едва от вчера (дори не ме познаваш).

Daisy (23:34 PM):

Необходима ли е цяла вечност, за да харесаш някого?

Demon (23:35 PM):

Избързваш! Обикновено до това се стига след няколко месеца online, а ти направо - желая, харесвам.

Demon (23:38 PM):

Защо замлъкна?

Daisy (23:40 PM):

Стъписваш ме, незная какво да ти кажа.

Demon (23:41 PM):

Радост, (така ще те наричам), хубавото на онлайна е, че не знаеш нищо за човека от другата страна, можеш да предполагаш какъв е, да се заблуждаваш... Буквите, точките и запетаите не казват всичко.

Daisy (23:43 PM):

Назидаваш ли ме?

Demon (23:44 PM):

Не! Опитвам се да те предпазя от подхлъзване, не само с мен, а и с други, на които ще попаднеш.

Daisy (23:45 PM):

Пиша само на теб!

Demon (23:46 PM):

Ще се намерят и други!

Daisy (23:47 PM):

Ще ги игнорирам от менюто!

Demon (23:48 PM):

Радост, не е ли време да поспим?

Daisy (23:49 PM):

Щом искаш...

Demon (23:50 PM):

Лека нощ, до утре!

Daisy (23:51 PM):

До утре.

* * *

 Радостина се натъжи. Очакваше повечко време да са в тази странна близост пред екрана. Изпита любопитство - що за човек е, как изглежда, как се усмихва, как звучи гласът му. Кратко й се стори.

* * *

Daisy (23:01 PM):

Пламъче?

Demon (23:02 PM):

Тук съм! Радост!

Daisy (23:02 PM):

Не ме наричай така, не съм ничия радост!

Demon (23:03 PM):

Улавям тъга. Станало ли е нещо?

Daisy (23:04 PM):

Не не стана! И никога не е могло да стане!

Demon (23:05 PM):

Ще ми разкажеш ли?

Daisy (23:06 PM):

Бях на бирена фиеста на хиподрума, ако знаех, че той ще е там, не бих отишла.

Demon (23:07 PM):

Той?

Daisy (23:08 PM):

Той пише музика и пее най-вече с втората си жена, заради която остави първата и децата си.

Demon (23:09 PM):

А ти къде си в тази история?

Daisy (23:10 PM):

Никъде, но бях готова да продам душата си за него.

Demon (23:11 PM):

Не говори така! От сделка с дявола никой не е спечелил! Той знае ли?

Daisy (23:12 PM):

Подсказах му го в едно радиопредаване, на което беше гост-водещ, а закачката за вечерта беше да се обясним в любов на водещия.

Demon (23:13 PM):

Това не се брои! Как се виждаш като евентуална трета? Колко от чара и от музиката на сърцето му ще е останала за теб?

Daisy (23:14 PM):

Да, знам: „Не хвърляйте бисерите на...“

Demon (23:15 PM):

О, ти четеш Вечната книга! Затова няма да те успокоявам - там са отговорите на всички въпроси.

Daisy (23:16 PM):

Само това ли ще ми кажеш?

Demon (23:17 PM):

Не бих бил добра компания, когато имаш нужда да си сама... Оставям те да се разбереш със себе си...

Daisy (23:18 PM):

Спокойна нощ, Пламъче! Ще си мисля тази...

Demon (23:19 PM):

До утре вечер, Дейзи!

* * *

 Около едно денонощие по-късно.

* * *

Daisy (22:54 PM):

Разбрах какво искам!

Demon (22:55 PM):

Слушам те.

Daisy (22:55 PM):

Искам да си ми приятел!

Demon (22:56 PM):

Стига да не очакваш нещо повече от приятелство.

Daisy (22:57 PM):

Има ли повече от приятелство?

Demon (22:58 PM):

Ами знам ли? Откакто живея сам...

Daisy (22:59 PM):

Живееш сам? Нямаш ли близки, съпруга...

Demon (23:00 PM):

Защо ме питаш за това?

Daisy (23:01 PM):

Десетина години си по-възрастен, сигурно си изживял поне едно разочарование повече от мен.

Demon (23:02 PM):

Имаш право за последното.

Daisy (23:03 PM):

Не ми отговори!

Demon (23:04 PM):

За кое?

Daisy (23:05 PM):

Защо живееш сам. На твоите години обикновено...

Demon (23:06 PM):

На моите години нормалните хора имат семейство! Това ли искаше да кажеш? Имат деца? Жена ми ме напусна преди две години с дъщеря ни, толкова издържа, оказах се непотребен. Това достатъчно ли е?

Daisy (23:07 PM):

Да... извинявай, не знаех че...

Demon (23:08 PM):

Хайде стига за днес. Късно е. Отивам да спя.

Daisy (23:08 PM):

Добре, извини ме.

* * *

Последното изречение увисна. Кю-то съобщаваше, че Demon e offline. През следващите дни Радостина напразно отваряше ICQ-то:

Пламъче?

Демоне?

Той не отговаряше. Опита се да се извинява за какво и тя не знаеше, но виждаще само Demon (Offline) - Message Session.

Докато една вечер, когато вече не вярваше, че ще разговарят отново, видя че той е online. Дали щеше да... Тя опита:

Daisy (23:31 PM):

Хемингуей имал десет златни правила.

Demon (23:32 PM):

И кое е първото?

Daisy (23:33 PM):

Бъдете винаги влюбени!

Demon (23:34 PM):

Радвам ти се много !

Daisy (23:35 PM):

Радостта ти в мълчание ли се изразява? Никой досега не ми е казвал това!

Demon (23:36 PM):

Все ще те питам - защо си Дейзи?

Daisy (23:37 PM):

Четох Фицджералд „Великият Гетсби“ - преди да разбера, че Дейзи е празна кукла се възхитих от красотата и, мечтаех да съм като нея, нали знаеш, кой каквото си няма...

Demon (23:38 PM):

Какво ти липсва?

Daisy (23:39 PM):

Не съм хубава...

Demon (23:40 PM):

Как изглеждаш?

Daisy (23:41 PM):

Можем да се видим и ще разбереш.

Demon (23:42 PM):

Не! Опиши се!

Daisy (23:43 PM):

Ниска, кръгла , незабележима.

Demon (23:44 PM):

От три такива думи едва ли ще придобия представа.

Daisy (23:45 PM):

В училище ми викаха „тантур“, и малко по-ласкаво „кълбо“.

Ти общуваш с мен, защото не си ме виждал!

Demon (23:46 PM):

За мен гледката ти не е от значение. Ще ти разкажа една легенда:

Някога, някъде в някакво царство живяла красавица-принцеса. Станала тя на 16 и дошло време да си избере жених. В царството заприиждали да молят за ръката й. Не можела принцесата да предпочете ничие обаяние. Всички и изглеждали еднакво достойни. Затова тя измислила изпитание. Повикала своята закрилница и я помолила да я погрозни. За няколко дни от хубостта и нищо не останало - русите коси се сплъстили, лицето посърнало, очите и изгубили блясък. Като разбрали на какво е заприличала принцесата, кандидатите за ръката и, и за царството бързичко се разотишли.

Така принцесата се убедила, че хората умеят да обичат само с очите, а не с душите си. Даже не помолила феята-закрилница да и върне предишния облик. За какво и била хубост щом никой не потърсил душата и.

Daisy (23:47 PM):

Много хубава легенда, не съм я срещала.

Demon (23:48 PM):

Няма как! Аз я съчиних... току-що.

Daisy (23:48 PM):

Умееш да утешаваш!

Demon (23:49 PM):

Май само това остана от уменията ми, освен компютрите.

Daisy (23:50 PM):

Тях ги благославям, нали те ни срещнаха. Искам да те видя!

Demon (23:51 PM):

Не!

Daisy (23:52 PM):

Защо?

Demon (23:53 PM):

Радост моя, компютърът прави магии, животът ги разваля. Не настоявай!

Daisy (23:54 PM):

Ще настоявам докато се съгласиш!Утре пак ще те питам!

Demon (23:55 PM):

Добре, до утре Радост, моя!!!

Daisy (23:56 PM):

Само твоя... лека нощ!

Demon (23:57 PM):

Лека...

* * *

 На следващата вечер:

* * *

 

Demon (22:43 PM):

Какво искаш да ти се случи, Радост?

Daisy (22:43 PM):

То ми се случи! Намерих те!

Demon (22:44 PM):

Защо ми се струва, че надаряваш околните с повече качества, отколкото те действително притежават?

Daisy (22:45 PM):

За да се потрудят да ги притежават.

Demon (22:46 PM):

А когато се разочароваш?

Daisy (22:47 PM):

От теб не искам да се разочаровам. Знаеш ли какво ми се падна от новогодишната баница? Още пазя листчето.

Demon (22:48 PM):

Какво?

Daisy (22:49 PM):

„Онази любов, за която мечтаете „.

Demon (22:50 PM):

И искаш да се заблудиш, че аз съм тази любов?

Daisy (22:51 PM):

Позволи ми, поне! Вместо непрекъснато да ми слагаш букаи.

Demon (22:52 PM):

Мъча се да овладявам напоритостта ти.

Daisy (22:53 PM):

Настоявам да се срещнем!

Demon (22:54 PM):

Рискуваш да не ме приемеш.

Daisy (22:55 PM):

Аз вече съм те приела, повече от това не мога.

Demon (22:56 PM):

Какво очакваш да видиш? Как си ме представяш?

Daisy (22:57 PM):

Висок, аскетичен, с брада, облечен в расо, и наистина да се окажеш свещеник.

Demon (22:58 PM):

Ако не отговарям на представата ти?

Daisy (22:59 PM):

Взирам се във всеки мъж на улицата между 30 и 40 години, опитвам се да те позная. Кога ще се видим?

Demon (23:00 PM):

Ще съжаляваш!

Daisy (23:01 PM):

Ще съжалявам, ако не го направя.

Demon (23:02 PM):

Радост моя, нека не се срещаме, ще изчезне загадката.

Daisy (23:03 PM):

Омръзна ми да гадая кой си, какъв си. Омръзна ми да се усмихвам на монитора.

Demon (23:04 PM):

Добре, щом това между нас искаш да приключи толкова скоро...

Daisy (23:05 PM):

Нищо няма да приключи, само може да започне.

Demon (23:06 PM):

Едва ли...

Daisy (23:07 PM):

Кога и къде?

Demon (23:08 PM):

Ще ми е удобно в началото на „Южния“, дясната алея, на първата пейка в седем, да речем.

Daisy (23:09 PM):

Добре, ще бъда там.

Demon (23:09 PM):

Лека нощ, Дейзи!

Daisy (23:10 PM):

До утре вечер, Пламъче!

* * *

Радостина бързаше, наближаваше алеята, на пейката седеше мъж облечен в дънки и фланелка. Не беше слънчево, но той носеше черни очила. Тя се приближи. Той усети присъствието й и стана.

Радостина му се усмихна и каза:

- Здравей, ти трябва да си Демона и пламъка, който ме стопля.

Мъжът подаде ръка по посока на гласа:

- Здравей Радост!

Седнаха на пейката. Той продължи:

- Е, не съм в расо и калимавка.

Тя гледаше профила му втренчено.

- Разбра ли вече? - попита той.

- Какво?

- Защо нося черни очила?

- Не! Защо?

- Отчайваш ме!

Тя се стресна, заразглежда го напрегнато.

Той не я виждаше, той не можеше да я види!

Късно разбра защо той не искаше да се срещат. Идеше й да избяга, да се стопи, да се потули някъде. Защо беше толкова глупава! Но откъде можеше да знае... Неговият глас я...

- Дейзи, научи се да виждаш очевидните неща, така може да си спестиш разочарования.

- Аз съм шокирана, не разочарована, извинявай...

- Няма за какво да се извиняваш!

Той се готвеше да си тръгне.

- Мможе ли да те питам ннещо? - заекна Радостина:

- Знам какво е то. И аз съм бил като другите, допреди няколко години.

Радостина беше скършена:

- Ккое е най-красивото нещо, което си виждал, ккоето си спомняш?

Той се замисли:

- Беше отдавна... като млад татко отидох да взема дъщеря си от детската градина, но бях подранил. В стаята на малки падащи легла, едно до друго спяха двайсетина деца. Представи си двайсетина мъничета... май по-красиво нещо не помня.

Той пак понечи да стане, но го спря гласът на Радостина:

- Само не разбирам, как вярваш в Него... след като... Той не те е опазил!

- Оттам започва вярата. Никому не се дава кръст, по-тежък от този, който може да носи...

Стана, разпъна бастуна и тръгна. Момичето го последва.

- Пламъче, очаквах да поделяме самотата...

Мъжът спря. Тя го хвана за ръка и продължиха...

 

А МОЖЕ БИ ЗА ВАС ИСТОРИЯТА СВЪРШВА ТАКА... ВИЕ РЕШЕТЕ:

Daisy (23:07 PM):

Кога и къде?

Demon (23:08 PM):

На ъгъла на „Съединение“ и „Хаджи Сава“ има кафене...

Daisy (23:09 PM):

Знам го.

Demon (23:09 PM):

Ще седна на маса до прозореца. В шест?

Daisy (23:10 PM):

Добре, до утре.

Demon (23:10 PM):

Лека...

Daisy (23:11 PM):

И на теб.

* * *

 

Радостина бързаше, часовникът й показваше, че закъснява. Шумът от автомобили и хора не успяваше да заглуши натрапчиво повтарящото се:

„Ще изчезне загадката, ще изчезне загадката, ще...“

Тя намали темпото. Спомни си и другото:

„Компютърът прави магии, животът ги разваля... разваля... разваля...“

Спря се. Демонът я чакаше. Само да завие зад ъгъла и...

Заотстъпва, потока от бързащи я тикаше напред. Тя се измъкна встрани, облегна се на близката сграда. Укроти се.

Не, не трябваше да се срещат, нали чувството, че е коричка изсъхнал хляб си бе отишло. На него можеше да каже всичко, тъкмо заради тайнственото не/познаване.

Забърза обратно към къщи. Включи компютъра и му написа: 

Извинявай, че не дойдох! Ти имаше право. Предпочитам магията, тя ми стига. Няма да я разваля. Чакам те online.

Остави кю-то включено и отиде до касетофона, пусна си Жо Дасен.

„Ако ти не съществуваше, защо да съществувам аз...“

Него го имаше, какво повече? 

 


напред горе назад Обратно към: [Даниела Колева][СЛОВОТО]

 

© Даниела Колева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух