1. Осмисляне от учениците на ролята на мита и фолклора в художествената структура на двете творби.2. Премисляне и определяне мястото на двете творби в цялостното лирическо творчество, значението им за националната и европейска литература.
3. Достигане на изводи за това как големите идеи на българското Възраждане. за свободата, борбата, саможертвата и безсмъртието намират своя художествен израз в двете творби и за ролята на историческия контекст.
4. Стимулиране на въобръжението и асоциативното мислене, на емоционалното и естетическо преживяване богатството на шедьоврите на националната литература.
5. Изграждане на умения за съчетаване на различни анализационни подходи при наблюденията на художествения текст, за разкриване сложността и многозначността на поетическите внушения.
В задължителната подготовка учениците са разгледали образа на Гергана и лирическия герой на "Хаджи Димитър", структурните и композиционни особености на творбите, с мястото им в цялостното творчество на творците. В литературните упражнения се дават възможности за по-задълбочено вникване в художествената тъкан на двете творби, за съпоставки и разкриване на смислотворните механизми.
1. Подготвяне план на занятието, отпечатването му и предварително раздаване на учениците.2. Набавяне на музикални записи с арията на Гергана от едноименната опера на Георги Атанасов и художествено изпълнение на "Хаджи Димитър" на фона на музика на Вагнер или Бетховен.
3. На учениците се поставят следните задачи предиупражнението:
а/ на всички ученици се поставят задачи да открият в текстовете митологичните образи и представи и да потърсят тяхното тълкуване. (за целта се препоръчват следните източници: "Етнография на България" на Христо Вакарелски, "Златния стожер" на Иван Венедиков и "Прабългари" на Иван Богданов.)б/ на група ученици се поставя задачата да направят литературно - историческо проучване за времето на създаване и отпечатване на двете творби, тяхната творческа история, събитията предхождащи написването им.
в/ на един ученик се предоставя за самостоятелна работа текста на малко по-рано излязалата елегия в проза "Чезнения" със задачата да анализира чувствата и настроенията, които извират от текста и връзката им с настроението на "Извора на белоногата".
г/ на друга група ученици се поставя задача да открият в сборниците с обреди народни песни, различни варианти на обряда вграждане и да интерпретират неговия смисъл като го сравняват със Славейковата интерпретация. ("Струна невяста", "Майстор Манол" и др.)
д/ ученик получава задачата да се запознае със статията на П.П.Славейков "Жив е той, жив" като се подготви да изрази мнение относно мислите на П.П.Славейков за присъствието на животинския свят в "Хаджи Димитър".
е/ учениците получават задача да прочетат статията на Ботев "Петрушан" (в."Дума" - бр.38, 1871г.), за да направят съпоставка между публицистичния и поетичния текст, посветен на едно и също събитие.
1. На дъската е записан предварително раздадения на учениците план за наблюдение върху текстовете:"Няма власт над онази глава, която е готова да се отдели от раменете си в името на свободата"
1. Обществен и литературен контекст на двете творби.2. Смислотворни механизми на мита и фолклора в "Извора на белоногата" и "Хаджи Димитър".
а/ Мита за черната веда;б/ Древният български космос, неговите знаци и пространствено - времеви измерения в творбата на Христо Ботев - "Хаджи Димитър", славянски и фолклорни влияния.
в/ Мотивът за вграждането и вечния кръговрат на безсмъртната юнашка сила.
3. Доброволната жертвеност на Гергана и безсмъртието на вечния български юнак.
а/ спорът за свободата и правото на избор.б/ Човекът и вселената, свободата и саможертвата в двете творби.
4. Гергана и юнакът - символи на българската свобода.
2. Изпълняват се музикалните (или художествените) изпълнения на двете творби.
3. Беседа по следните въпроси:
а/ Кои проблеми на българското Възраждане поставят пред съвременните и потомци двете творби?б/ Кои са основните смислови ядра, около които са организирани двете творби според вас?
в/ Защо "Изворат на белоногата" и "Хаджи Димитър" са се превърнали в еталони за П.Р.Славейков и Христо Ботев?
г/ Кога са създадени двете творби? Кои събития провокират тяхното създаване и отпечатване?
Изводи: Учениците въз основа на предварителната си работа в предшествуващи уроци и специалната си подготовка за упражнението могат да достигнат до изводи, че и двете творби поставят проблемите за духовното безсмъртие, за смисъла на себежертвата, за човешкия подвиг и духовната му вечност. Посочват се че и двете творби са организирани около общи смислови ядра - свобода, родина, саможертва, безсмъртие, вечност.
Накратко се очертават времевото съвпадение при създаването отпечатването на двете творби, кризата в българското революционно движение след смъртта на Апостола, годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, личната духовна криза на Славейков, носталгията му по родината изразена с "Чезнение".
4. Поставяне на темата: "Няма власт над онази глава, която е готова да се отдели от раменете си в името на свободата" - проблемът за саможертвата и безсмъртието в "Хаджи Димитър" и "Изворът на белоногата".
5. Система от задачи за наблюдение по текстовете (според плана):
а/ Каква е ролята на мистичните образи в "Извора на белоногата"?- на самодивите;
- змейовете;
- на черната веда.
б/ По какъв начин чрез сложното сцепление на древни митологични и фолклорни пластове е внушена идеята за безсмъртието на саможертвалия се юнак. Ролята на вълка, самодивите, слънцето, пространствено-времевата организация.
в/ Сравнете картините на двете нощи - на тази "долу в полето" в "Изворът на белоногата и звездната нощ на Балкана. Какви са техните внушения?
г/ Какво е отношението на древните митовекъм проблема за саможертвата? Как са използувани вярванията на прабългарите, за да се внуши идеята за безсмъртието?
д/ Какъв е смисълът на проклятието във фолклора и в Ботевата творба?
е/ До какви ценностни внушения достига творбата?
ж/ Какво съвременно осветление може да получи митът за вграждането на жертва в основите на градежа в Славейковата поема?
з/ Каква е идейно-художествената функция на образа на везира? Какви историко-културни наслоения можем да открием в него?
и/ Какъв идеал за жената внушава Славейков с образа на Гергана? Какви социални, политически и философски идеи на времето откриваме в този образ?
й/ Каква е художествената роля на композицията в двете творби? (очертават контури на древни обряди)
к/ Какви жанрови черти "поглъщат" двете творби и каква е смислотворната им роля?
Чрез дискусионна беседа се обсъждат резултатите от направените наблюдения и изследвания, правят се текущи обобщения.
6. Заключителна беседа по следните въпроси:
а/ Как чрез тази поема Славейков се доближава до идеята за революцията?б/ съгласни ли сте с твърдението на Е. Мутафов, че използувайки древни митологични пластове Ботев сам твори мит - мита за безсмъртието на падналия за свобода.
в/ Как да тълкуваме оценката на Пенчо Славейков: "От българските поети до сега само Ботев е прониквал с мощния си поглед зад мрежата на външните причинности и в оная същност на нещата, която е достъпна за пророци."
Обратно към: [Теми][Мариана Георгиева][СЛОВОТО] 