напред назад Обратно към: [Теми][Мариана Георгиева][СЛОВОТО]



Европеизмът в творчеството на Ботев и П.Р.Славейков


(урок за нови знания)

 

Основни методи - лекционно изложение, беседа, самостоятелна работа.

І. Цели на урока:

1. Осъзнаване от учениците принадлежността на поетичния, публицистичния и интелектуален гений на Христо Ботев към прогресивната европейска мисъл.

2. Запознаване на учениците с основните прояви на Ботевия и Славейковия европеизъм като висш израз на една възрожденска тенденция.

 

ІІ. Предварителна подготовка:

Учениците вече са изучили публицистичните и прозаични текстове предвидени в задължителната програма - "Смешен плач", "Наместо програма", "Политическа зима", "Това ви чака", "Решен ли е черковния въпрос". Предвидени са уроци върху "Борба", "Елегия" и "Моята молитва", а в СИП е планирано литературно упражнение на тема "Европейски и национални културни пластове". Учениците са запознати с Ботевата интерпретация на библейски и новозаветни митове и легенди в "Елегия" и "Борба". Изучили са "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. При изучаването на западноевропейдката литература в СИП са предвидени уроци върху "Възхвала на глупостта" на Еразъм Ротердамски, "Фауст" на Гьоте, възгледите на Жан Жак Русо.

1. Подготвя се за наблюдение фототипно изданиена в. "Македония" и се отбелязват препечатаните статии от европейски вестници.

2. А/ Подготвя се за прожекция на шрайфт-проектор цитати от Ботеви публицистични статии, в които е изразено Ботевото отношение към Европа.

"Погледнете на всички цивилизовани страни в Европа, прислушайте се на ония вопли и страдания....."

(Събр.съч.т.ІІ, стр.112)

"Само разумния и братски съюз"..."

(Събр.съч.т.ІІ, стр.113)

"Железниците са вредни за нас"..."

(Събр.съч.т.ІІ, стр.112)

"Пък тогаз вече да заеме от Европа това щото ни е потребно"

(Събр.съч.т.ІІ, стр.115)

"Свободата е богиня на земния живот"

(в. "Македония" бр.9, г. ІІ, 27.01.1868)

Б/ Поставя се задача на учениците да прочетат следните статии: Само разумния и братски съюз между народите ще унищожи теглилата", "Железниците са вредни за нас", "решен ли е черковния въпрос?", ""Югославия" и да извадят в тетрадките си тези цитати, които най-ясно показват отношението на Ботев към европеизацията.

3. Един ученик се подготвя за изразително четене пред класа на ботевото "Писмо до капитана на кораба "Радецки" и телеграмата до европейските правителства, изразяваща надеждата, че европейските образовани народи и правителства ще им подадат братска ръка.

 

ІІІ. План на хода на урока:

1.Въвеждаща беседа

а/ Какво е отношението на българските възрожденци към влиянието на Европа?

б/ Съгласни ли сте с изказваната теза, че европеизацията е само повърхностна черта на българското Възраждане, че дълбочината и смисълът му тя не докосва.

Учениците с помощта на учителя правят изводи за противоречивото отношение на българското Възраждане към европейското влияние. Учителят посочва, че Д-р Петър Берон, Иван Селимски, Ст. Ив. Берон са истински универсални европейски умове, които правят усилия да създадат българското образование по европейски образец. Пояснява се, че през 60-те, 70-те години идиличното и безкритичното отношение е вече преодоляно, а Славейков и в."Македония" полагат усилия за политическо, социално и нравствено възпитание на българите чрез внимателен подбор на най-добротоот европейската преса.

2. Учителят предоставя за наблюдения на група ученици фототипно издание на в."Македония" със задачата да бадат записани заглавията на препечатани статии и да се направят изводи какви проблеми от живота на съвременната му Европа са интересували Славейков и той е смятал, че те са важни за решаване на българските национални задачи.

3. На дъската се записва плана на урока:

"Европеизмът на Ботев и Славейков"

1. Българското възраждане и Европа.

2. Славейковият в. "Македония" и неговите усилия за европейско възпитание на читателя.

3. Европа през 60-те, 70-те години на XIX век и мястото на България в нея.

4. Ботевото разбиране за европеизма:

а/ скептицизъм и съпричастие.

б/ Човекът и родината в европейски контекст ("Борба", "Моята молитва", "Елегия").

в/ Европеизъм и антиевропеизъм - национална съдба.

4. Система от задачи:

а/ Захари Стоянов нарича Ботев първия български гражданин, а Кенет Кларк нарича Еразъм Нотердамски "първият журналист и гражданин на Европа". По какво си приличат двете творби - Ботевата "Борба" и "Възхвала на глупостта" на Еразъм?

Срещу какво е насочен патосът на тяхното отрицание?

б/ В какво виждате проявите на Ботевия европеизъм изразени в неговата публицистика?

  • славянска и балканска федерация
  • разбирането му за правото на всеки народ на самостоятелно развитие
  • в убеждението, че българското освободително движение е част от борбата на европейските народи за свобода и човешко равенство.

в/ Открийте какви са Ботевите тревоги и предупреждения!

г/ Къде откриваме опорите на европеизма според Ботев? (родина, свобода, общност на народите, равноправие и солидарност)

д/ кои европейски проблеми са актуални за решаване на българските национални задачи според Христо Ботев и П.Р.Славейков.

е/ Кои са характерните черти на понятието европеизъм, разбирането от Ботев и Славейков? (диалог, многопосочност, промяна, права на човека, свобода, наука, антропоцентризъм.)

5. Заключителна част:

а/ В края на урока ученик прочита писмото на Ботев до капитана и пътниците и телеграма до европейските правителства.

б/ Заключителна част:

  • Къде вижда Ботев мястото на българския народ?
  • Защо въпреки критичното си отношение към политиката на европейските правителства, Ботев се обръща.

 


напред горе назад Обратно към: [Теми][Мариана Георгиева][СЛОВОТО]

 

© Мариана Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух