напред назад Обратно към: [Теми][Мариана Георгиева][СЛОВОТО]



Историческото познание в творчеството на Ботев и Славейков


(Заключителен урок за обобщение и преговор)

 

І. Цели на урока:

1.Осъзнаване на проблема за историческото познание и формиране на българското историческо съзнание като основен сред множеството проблеми, които има да решава българското Възраждане.

2.Учениците да достигнат до убеждението, че историзмът (обществено - политиически смисъл на фактите, явленията и събитията) е същностна характеристика на Ботевата публицистика.

 

ІІ. Предварителна подготовка

1. В предварителната подготовка влизат урока за публицистика " Публицистика равна на поезията " и предходния урок за европеизма.

2. Учениците прочитат отново: "Смешен плач", "Народът вчера, днес и утре", " Решен ли е църковния въпрос? ", "Политическа зима " и други и се подготвят да отговарят на следните въпроси:

а/ Как Ботев оценява положението на българския народ сред другите европейски народи?

б/ По какъв начин Ботев продължава започнатият от Паисий сложен процес на формиране на българското историческо съзнание? Подкрепете отговорите си с цитати от Ботевата публицистика !

3. Подготовка на учителя:

Подготвя се лекция на тема "Ролята на Славейковите и Ботевите вестници за формиране на историческото познание и съзнание на възрожденския читател през 60-те и 70-те години на 19 век."

 

ІІІ. Ход на урока:

1.Учителят изнася пред учениците лекцията, която предварително я подготвя.

2. Записва на черната дъска думите на Гео Милев: "И това е Христо Ботев за нас: първата блестяща манифестация на гения на българския народ... Така чрез Ботева българския народ за пръв път изразява в дело своята жизнена психическа енергия, творческия стремеж на своя дух и реализира първия с мирово значение, скок навън из своята национална същина - към висшите цели на един миров всечовешки мироглед... Той е една ранна и внезапна манифестация на българския дух."

3. Дискусия по следните въпроси:

а/ Може ли да приемем тази оценка за Ботев?

б/ Съгласни ли сте, че Ботевата публицистика и поезия е най-висш израз на българското историческо съзнание през Възраждането? Докажете го?

в/ Как Ботев издига специфичнонационалната проблематика до социалния и хуманистичен патос на европейските идеали?

г/ С какво Ботевите и Славейковите възгледи за историческото познание са актуални и днес?

4. Заключителна беседа върху идеологията на Христо Ботев отразена в прозата и публицистиката му:

а/ Защо Христо Ботев твърди, че за българския народ през 70-те години на 19 век, дори Гъотевият "Фауст" няма смисъл?

б/ Кое определя Ботевата естетическа и жизнена позиция?

в/ Какво ново внася Ботев в идеологията на българското Възраждане?

г/ Каква роля отрежда Христо Ботев на журналистиката?

д/ Какви са обединяващите идеи на всички Ботеви статии и дописки?

е/ Какви са основните характеристики на Ботевите статии?

5. Задача за домашна работа: Писмена разработка на тема "Антиномията между "Няма власт над онази глава, която е готова да се отдели от раменете си в името на свободата" и народната мъдрост "Покорна главица сабя я не сече" в поезията и публицистиката на Христо Ботев."

 


напред горе назад Обратно към: [Теми][Мариана Георгиева][СЛОВОТО]

 

© Мариана Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух