напред назад Обратно към: [Екатерина Димитрова Ненчева][СЛОВОТО]



Изгря на устни ми тогава...


Изгря на устни ми тогава

За теб рубин най-чист,

Но ти стопи го в миг-забрава

Със взора си лъчист.

 

За теб в очи ми пак изгряха

Рой пролетни лъчи.

Но тях безследно угасиха

пак твоите очи...

 

Но, ах, защо и черната тъга

Не угасиха я очи ти?

Тъгата вечна и сега

Пак мъчи ми гърдите...

 


напред горе назад Обратно към: [Екатерина Димитрова Ненчева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух