Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

Знам, че съм стара за такива работи, обаче пусто любопитство ме влече. Да видя, да не изтърва. Поради горепосочената причина отивам в дискотека "Никея". Има такава. В квартал "Надежда" в София. Предупреждават ме, че е малка, сбутана и мръсна и да не очаквам много. Реалността надминава предупрежденията.

Дискотеката е суперсбутана и супермръсна, повече не може да се желае. Въздухът вътре със сигурност е канцерогенен, но това е най-малката беда. Той просто не става за дишане. Струва ми се, че висва пред носовете на децата като неразчепкана вълна, забравена от баба ти под леглото, върху която редовно пикае кварталната котка. Казах деца, защото от 17 до 21.30 ч. в петък и събота дискотеката работи като "детска", посетителите й са на възраст от 10 до 17 години.

Пространството е малко. Даже и някъде да има поставени кошчета за отпадъци, те със сигурност не се използват. Децата хвърлят по земята всичко, което вече не им е необходимо. Валят се хартийки от дъвки, шоколадови десерти и най-вече празни цигарени кутии. Може би пък едно от съвременните забавления е да се скача върху изсипан боклук, човек невинаги успява да е в крак с модата и да разбира всичките прищевки на цивилизацията. Все пак откроявам момичетата, които напук на мизерията искат да са хубави. Повечето са с бели фланелки, които искрят на ултравиолета. Момичетата винаги намират начин да изглеждат привлекателни.

Над 100 деца крещят текст от някакво чалга парче на Глория, Екстра Нина или която ще да е, във всеки случай пее жена. Децата знаят текста наизуст, което сигурно не е трудно, като се има предвид, че се използват най-много 10 думи, добре де, съгласявам се на 11.

Децата са вътре в песента, тя ги опива и сигурно няма да е пресилено, ако кажа, че ги прави щастливи. Отнасям се подозрително към такова щастие, но както предупредих - аз съм стара за такива работи. Може би точно затова идеализирам моите "тогавашни" години. Най-вероятно сме били същите диваци с една мъничка разлика - натискахме се на "Джулай морнинг". По-възвишено звучи все пак.

Не издържам повече, трябва да поема въздух, съвсем мъничко, но наложително. Излизам навън, където има групички почиващи си. С тях мога да поговоря.

- Ние не понасяме чалгата, затова сме навън - казва Нина от шести клас. - Ние сме рапъри.

- Мислиш ли, че рапът ще бие чалгата?

- Той вече я е бил.

- Само заради рапа ли идваш тук?

- И заради момчетата.

- По-точно?

- За да ме свалят.

- Успяват ли?

- Ъхъ. Ама аз си избирам.

- Сексът отдавна не е табу за 14-годишните - вика отвътре DJ Алекс. - Не си тръгвайте сами тази вечер! Сега е време да си пуснете ръце!

Бре, мама му стара, как ги команди пък тоя.

- Тази аз съм я свалял - подминава ни Жоро.

- Чакай, чакай и ти ли си рапър?

- Че какъв друг да бъда? Обичам и Мишо Шамара, и "Ъпсурт".

Жоро е в седми клас. Опитва се да научи текстовете на Мишо Шамара, по-трудно е, отколкото с чалгата, но казва, че има известен успех.

- Какво друго правиш, като не си на училище?

- Играя в някой компютърен клуб. Повечето си пари давам там.

- Коя ти е любимата книга?

- Не чета книги.

- И аз не чета - гордо добавя Нина. - Скучни са.

- Все някоя интересна и за вас трябва да се намери.

Двамата вдигат рамене и ме гледат невярващо.

- В училище как се справяте тогава?

- Въобще не слушаме госпожите. Те си говорят и ние си говорим.

- Питай ме мен, питай ме мен - дърпа ме Кико. Той е на 16 години, учи в 101 училище. - Искам да живея като в песен на Мишо Шамара, затова съм тук. Търся фенки и други работи.

- Мен пък музиката не ми прави впечатление. Важното е да е весело и да съм пиян. И момичета да има - добавя Сашо, на 17 години от 54 училище.

- То е все същото - поправя го Кико.

- Защо искаш все да си пиян? - питам.

- Защото, като се напия, се отпускам, разбираш ли. Пия бира, водка, коняк, ракия, каквото има. По шест-седем бири изпразвам.

- После не те ли боли глава?

- Понякога боли, но като пия яка бира, не, гот е.

- Родителите ти как реагират, като се прибираш пиян?

- Те не ме усещат. Въобще не знаят, че пия. Аз си влизам и право в леглото, отработил съм го. Даже и като съм пиян, го правя точно защото иначе ще трябва да ги слушам как фучат. Не че нещо... толкова, ама що да ги тревожа хората. Понякога и тревичка си пафкам. И за това не ме усещат, но ако някой ден ме хванат, ще им обясня, че така ми става гот. Надявам се да ме разберат.

- От кого взимаш тревата?

- Е, сега няма всичко да ти кажа, я. От приятели взимам. На нашето село има баир с трева и оттам си събирам и си пуша. Голям кеф е, почвам да се смея, побърквам се от смях.

- Защо сте дошли на тази дискотека - на лов за момичета или за трева?

- За момичета.

- Как ги избирате?

- Трябва да е красива в лицето, гледам още дупето и гърдите - Сашо прави пауза. - Тъй като ме питаш, най-важно е дупето.

- Как ги сваляш?

- Първо омайвам момичето. Прегръщам я, говоря й, казвам й да пием кафе, пипам я, ако пусне, добре, ако не пусне, довиждане, идва следващата.

- Нямаш ли си постоянно гадже?

- Не. Имах една, бяхме заедно четири години, но любовта свърши. Искам да кажа, че ми омръзна все нея да чукам.

- За какво си говорите с момичетата?

- За любов. Те искат да им казваш туй, дето го говорят в сериалите по телевизията. Аз съм схватлив, гледам някоя серия и после повтарям, а те не разбират, хващат се.

- Любовните тънкости сигурно могат да се научат и от книгите - подхвърлям.

- Не чета. Последната книга прочетох преди три години, и то защото ме накараха. "Под игото". Стига ми толкоз.

- На кино ходите ли?

- Да. "Гладиатор" е любимият ми филм - казва Кико.

- Падам си по по-маниашки филми - обяснява Сашо. - Да има кръв, убийства, да се друсат повече, да има негри... искам да съм негър.

- Странно желание.

- Само негрите знаят как да си правят шоуто.

- Какво разбираш под "шоу".

- Да се съберем хора на нашата възраст, да седнем, да се напием. И да има мадами. Да прегърнем мадамата и да гледаме видео с разни кървища. Това е животът, това е шоуто.

- Всичко ли върви така равно и безпроблемно?

- Проблем е, ако шоуто почва да свършва.

- С по-възрастните говорите ли си?

- С брат ми споделям - казва Кико, - той е на 27 години. Викам му ей тая чуках, а той - браво, моето момче, доведи някоя съученичка и за мен за освежаване. Аз му пускам и той ми пуска, така е в живота, всичко трябва да се споделя.

- Родителите ми казват да се пазя, да слагам презервативи, ама то няма тръпка с пазене.

- Не те ли е страх от СПИН?

- Не мога да се заразя. Пък и всички умират.

- Според германска статистика над 80% от болните от СПИН са се заразили при първи полов акт, значи на вашата възраст - казвам поучително.

- Не вярвам.

- В училище говорят ли ви за това?

- Говориха ни веднъж, но всички се смяха.

- Ако се заразиш от някаква болест, момичетата няма да идват при теб - упорствам.

- Че те откъде ще знаят? - не ме разбира Сашо.

- Няма ли да ги предупредиш, ако си болен?

- Как така? Освен това, ако се разболея, това ще се разбере след време. Пък и какво от това, ако пострадам. В живота трябва да се страда, иначе е скучно.

- В момента в Америка страдат, но това не ми изглежда ужасно весело - не се давам.

- Да, бе, ужасно страдат, ама оня, как му беше името, е много готин терорист...

- Бин Ладен?

- Точно тоя. Пичага. Аз съм му фен. По принцип, като играя на контър страйк ("Counter strike"), винаги съм терорист. Яка игра, американска. В компютърните клубове само нея бичим.

- Обясни ми какво ти харесва в нея.

- Всичко е истинско. Като уцелиш някого в крака, не умира веднага, а тръгва по-бавно. Улучиш ли го в ръката, движенията му стават по-бавни, но гръмнеш ли го в главата, смъртта е дошла.

- Знаеш ли, че в Западна Европа тази игра е разрешена над 18 години?

- К’во ми пука за Западна Европа. Нали ти казах, че шоуто е тук.

- В Германия например първо място по продажби се държи от друг вид компютърни игри, за т. нар. изграждащи стратегии или пък симулация на кариера - как от най-ниското стъпало на обществото да се издигнеш до най-високо, спазвайки правилата.

- Това са тъпотии. И като ми забранят, какво, нищо. Няма тръпка. И мен само контър страйк ме кефи - продължава Сашо - и оня, Бин Ладен, защото само той се е хванал да прави такива работи. И как само го е измислил, всички надигра. Изключително шоу направи. Неговото беше най-добрата компютърна игра.

- Страхотно е, че има камикадзета, ако стане трета световна война, искам да ме вземат такъв, яко е да убиваш - казва Кико.

- Будалкаш ли ме? - не вярвам на ушите си.

- Сериозно. Ела с мен в клуба с компютрите и ще видиш.

- Кого искаш да убиеш?

- Никой конкретно, но който ми кажат, него. Ако има война, всички ще убиват, защо тогава и аз да не убивам.

- Светът е лош. Западът е лош. Защо не ни приемат в НАТО, защо не ни вземат в Евросъюза? Като е така, ние що да не ги трепем? Какво ни е на страната? Хубава страна сме. Страхотно шоу става тук.

- Като остарея, ще ми дойде акълът в главата. Знам, че правя глупости, но сега му е времето да се живее, друго време няма да има.

- А бъдещето?

- Не ме интересува бъдещето. Чакаш да ти кажа, че като завърша училище, ще тръгна да си уреждам бачкане, апартамент, кола, вила, жена и две деца, нали. Е, добре, казвам ти го. Пък и сигурно го и искам, само че не вярвам, че ще стане. Пиши там, че най ме кефи, ако ме вземат за камикадзе.

Става девет и половина. Детската дискотека извърта последното парче. Децата тръгват в тъмното между блоковете. Гледам, че им е весело, но на мен ми става страшно. На другия ден слушам записа на касетофона и чувството за страх се засилва. Разбира се, можех да си спестя тези усещания, като направя интервю с някой виден интелектуалец. Той щеше да говори умно и красиво, а после аз щях да изпиша думите му лесно и гъвкаво, направо с удоволствие, щеше да ми обясни за поредната декларация, подписана от интелектуалци и насочена в защита на ... Дали от нея има смисъл, щом едно дете поради страх от скуката мечтае да стане камикадзе? Не знам. Както ви казах, аз съм стара за такива работи.

Първа публикация: списание Паралели, бр. 42, 18-24.10.2001 г.

Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

© Жанина Драгостинова. Всички права запазени!