Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

Не пие, не пуши. Обича сладолед. Живее в центъра на София на ул. "Иван Вазов". Сам. Казва се Драго Марков.

Баща му, Генчо Марков, артист и режисьор, е един от учредителите на Държавния музикален театър. Майка му е актриса в същия театър. Детето Драго имало възможността да поеме по артистичния път на родителите си. Даже е можело да бъде прието по т. нар. "член девети" в актьорски клас във ВИТИЗ. Работата била напълно опечена, обаче опърничавият син избира друго - военно училище. Да му се чудиш на акъла. Кандидатства тайно и го приемат във военно тилово училище в специалност със страховитото название "Ремонт и експлоатация на авто-тракторната техника". Родителите възразяват, но напразни са всички усилия. "Бях луд по колите и конете", казва днес г-н Марков. Годините са 1952-54. След дипломирането е пратен да служи из страната. Последната му спирка е Кърджали. "И тогава почнах да търся начин да се прибера в София. Единственият път беше да се уволня, а те не искаха да ме уволнят. Но съм момче с късмет. По това време се състоя някакво Женевско съвещание за съкращаване на армиите. Намерих връзки и опирайки се на това споразумение, успях да се съкратя..."

Следващата стъпка също не блести с особена артистичност. Става катаджия. Първо обслужва трасето София-Радомир, после се пренася в Сливница. Важното е, че успява да скъси разстоянието, което го дели от столицата. Един ден и това се случва. Към края на 50-те години Драго Марков става председател на изпитните комисии за издаване на шофьорски книжки в целия Софийски окръг. Ако са ви късали по това време, той е сред виновните.

Само че става фал. Веднъж спират кола за проверка, която била само с един светещ фар. Собственикът опитва да спори. Драго не търпи да му противоречат. Собственикът блъсва вратата и застъпва шинела на Драго. Нашият герой не се дава. Или както е записано в протокола "...той ни нападаше, а ние се отбранявахме с думи". Е, собственикът на автомобила с един фар се оказва служител в английското посолство. Годината е 1960 и Драго Марков е уволнен от КАТ.

"Минах в охранителна милиция, отговарях за техниката и масовите мероприятия. Екипът ми беше там, където имаше дандания - мачове, конни надбягвания, автомобилни състезания, вървяхме подир тях, за да се въведе ред."

Аха, значи е бил от тези, дето бият!

Отрича. Тогава било имало дисциплина.

Добре, предавам се, няма да правим въпрос за няколко юмрука.

И при охранителите не изкарва дълго. Този път напуска сам, тъй като получава предложение от приятеля на баща си, композитора Димитър Петков, да стане секретар на Съюза на българските композитори. Самият Петков е председател. "Други хора, интелигентни, съвсем различна среда." Мечтата на Драго, като на всеки млад човек, е да пътува по света. Но нито като военен, нито като милиционер има тази възможност в затворената система на социалистическа България. Виж, при композиторите е друго. "И се почнаха седмица на българската музика тук, седмица на българската култура там..."

Под тук и там да се разбира извън границите на родината. Подозирам го, че са гледали на него като на ченгето на композиторите и са му поставяли специални задачи. "Това са измишльотини, брани се той. За това си имаше специални хора, не използваха катаджии."

Един ден тогавашният зам.-министър на културата проф. Александър Райчев го вика и му казва: "А, бе, Драго, що не идеш да оправиш ония келеши?" Кои келеши, пита нашият герой. "Как кои, бе, ония в цирка." И Драго се съгласява да оправи келешите. Назначен е за първи генерален директор на всички циркове в България и директор на Софийския цирк. "Да ги оправя, добре, ама не става лесно. Първо - те непрекъснато си правят кални номера един на друг. Помня, веднъж ме канят на вечеря с яребици. После се оказва, че сценичните работници опекли гълъбите на илюзионистката. На другия ден тя плаче, че й изяли номера. Друг път някой беше полял опорните въжета с киселина, иди се оправяй... Второ - животните много ядат. Имало такъв цирков трик: друг цирк да ти гостува точно посред зима, за да им храниш ти животните. И така по държавна спогодба при нас пристигна румънският цирк. Там имаше един с 12 коня и една с 11 тигъра. Хубаво, но на манежа веднъж пусне 5 тигъра, втори път 6, никой не ги вижда наведнъж, а аз храня 11. Мъка си беше. Добре, че Райчев напусна министерството, та и аз казах: стига толкова. Малко след това циркът изгоря."

По това време Драго Марков отново прави завой в кариерата и се връща при автомобилите. Става шеф на автомобилния парк към "Балкантурист". Така се пенсионира.

Оттук нататък с Драго Марков си говорим само за жени.

- И жените ли сменяхте така често, както работните места?

- Да. Е, жените около мен не са били чак толкова много. Малко над десетина. Две-три вече умряха.

- По колко време ги задържахте при себе си?

- Имаше една, дето 11 години си поживя добре покрай мен. Но нещата накрая не вървяха и се разделихме. Оставих я да живее във вилата, която имах до София. Един ден минавам оттам и гледам, по двора се разхожда един в мойта пижама. Кой е тоя, питам. А тя: О! Ние ще се женим.

Хубаво, че ще се жените, ама толкоз няма ли пари една пижама да си купи. Ожениха се. Бързо се разведоха. Защото аз я бях проклел.

- Мъчно ли ви е, като се разделите с жена?

- Неприятно ми е. Но разделите не бива да се драматизират. Аз не правя скандали. Били сме приятели, минават няколко месеца, в които страстите се уталожват, и пак ставаме приятели.

- Жените плачат ли пред вас?

- Знам, че отвътре им ври, но не плачат. Само скърцат със зъби. А аз се забавлявам.

- Каква е била разликата в годините помежду ви?

- С млади и неопитни никога не съм имал работа. Гледам разликата да е 10-15 години, не повече. Жената, с която съм в момента, е на 40, аз съм на 60... добре, де, и две отгоре. Ле-ле, ама и аз като жените почнах да си крия годините!

- Тя ревнува ли ви от предишните?

- Защо да ме ревнува? Тя знае, че вече нищо не мога и съм неин... Освен това аз винаги правя нещата явни. Скритото събужда подозрения и никога не е в твой интерес.

- А вие ревнувате ли?

- Повечето от моите приятелки са били женени. От мъжете им никога не съм ги ревнувал. Аз съм ги приел заедно с мъжете им, някои от тях даже са ми били приятели. Виж, от други мъже съм ги ревнувал.

- Изневерявате ли им?

- Когато съм имал продължителна връзка - не. Но повечето са нямали право на претенции, защото вкъщи си имат мъже.

- Казвали ли сте на жена "извинявай"?

- Да. Извинявай, мила, че не ти взех по-голям подарък. 99% от жените са консуматорки и те гледат в ръцете какво им носиш. Не обичат малките и евтини подаръци, както и големите и скъпите. Предпочитат средните, ненабиващи се на око. По едно време сред софийския хайлайф бяха много модни найлонови пеньоарчета със златни нишки, на баклавички. Имаше ги само в "Кореком" за 10 долара. Света обърнах, намерих парите и купих пеньоарче. Нося го подарък за рожден ден, дамата изпада във възторг. Скандалът дошъл по-късно, когато вече съм си бил тръгнал. Съпругът го видял и изръмжал: "Какъв е този, че ти подарява такива интимни подаръци?!"

- Използвали сте служебното положение, за да осигуряват подаръците?

- Не. Само приятелите. А катаджиите навсякъде имат приятели.

- Жените какво ви подаряват?

- Стандартни са. Нищо не им идва на ум освен парфюм, чорапи и вратовръзки.

- За облеклото си искате ли съвет от жена?

- Никога.

- Как ухажвате?

- Жените обичат нежните думи, широките жестове, цветя и шоколад. Мой приятел беше посланик в Сирия. Получи нов автомобил, който с един бутон ставаше открит. Такъв автомобил нямаше в България. Като си идваше в отпуска, взимах колата му и се фуках с нея из улиците. По това време бях харесал една актриса. Един ден театърът играе в Карлово. Взимам колата и отивам там. Спирам пред театъра. Събира се тълпа и аз все повече се надувам. Свърши представлението и дамата излиза. Аз отварям колата, подавам й ръка и я въвеждам в нея. Колежките й в потрес. Пукнали се от завист. Друг път, докато бях комендант на Пловдивския панаир, харесвам си друга дама. Чудя се какво да направя и измислям. Панаирът имаше собствен разсадник. Там поръчвам букет колкото автомобил. После двама познати поднасят на дамата букета. Сам човек не можеше да го носи, толкова голям беше. А вътре - визитката ми. Дамата бе съборена. Трети случай - имах друг приятел, който беше директор на фабриката "Своге". За да се харесам на една дама, си поръчвам във фабриката шоколад с петорни размери. Пращам да й го занесат, отгоре покрит с цветя. Тя разтваря цветята и ах! Имам и друг номер, който правя най-вече зимно време, но него няма да го кажа.

- Е, точно сме се разговорили...

- ... Добре де, добре. Имам селска къща. В спалнята съм сложил 14 отоплителни уреда. Запалвам ги. В една от печките пъхам коксови въглища, ама така, че ще се стопи. Отгоре слагам да ври чайник с ракия и парата да излиза от чучура. Въвеждам дамата. Тя не разбира какво става и почва да пухти "Уф, много ми е топло, уф, колко топло." Аз това и чакам, нежно казвам: Ами съблечи се, като ти е толкова топло!

- Някои го предпочитат горещо...

- Всички го предпочитат горещо! Но най-въздействащо е, ако наоколо е навалял пухкав бял сняг.

Романтична въздишка раздира гърдите ми. Може би е време да спра да питам. Не, има още.

- Защо все пак не сте се оженили?

- Господ да е женен? Да ти влезе жена в къщата, все едно да извикаш бояджия, всичко ще ти обърка. Свикнал съм, като си оставя чехлите на едно място, да ги намеря там. А жената веднага ще реши, че мястото на тази ваза не е до прозореца, а върху скрина. Има ли жена в къщата, сякаш влизам в чужд дом и никога не съм сигурен, като седна на стола, дали няма да падна. Освен това мразя въпросите "Къде отиваш?" и "Кога ще се върнеш?". Откъде да знам аз къде отивам? Може да отида в заведение, може при приятел, може просто да се поразходя. Не чертая планове за придвижването си, решавам в движение. А ще се върна, когато ми омръзне да стоя там, където съм. Ако някоя посмее два пъти да ме попита къде отивам, на третия просто няма да я има. Искам аз да съм контрольор на живота си. Затова всички жени могат спокойно да идват през деня вкъщи, но вечерта - да се изнасят.

- Никога не сте искали да заспите до жена?

- Правил съм го, но у тях. В моята къща това не става, тук си е моя територия.

- И на никоя връзка не сте гледали като на съдбовна?

- Ама какви са тия глупости?

- Не ви е страх от самотата?

- Мечтая в събота и неделя да остана сам. А те, моите бивши приятелки, постоянно звънят, идват, тропат, все нещо искат.

- Мислили ли сте някога да съберете всичките си жени наведнъж? Например на рожден ден?

- Нали ви казах, те непрекъснато са тук. Вече не съм им любовник, а икономически консултант.

Всяка събота в къщата на Драго Марков идва жена, която чисти и подрежда нещата така, както ги е заварила преди 17 години, когато за първи път е стъпила в този дом като помощница на майка му. Готви му за неделята. През седмицата Драго Марков се храни навън. Сам и яйца не можел да си изпържи.

- Ама да не го напишете така, че повече никоя жена да не стъпи при мен - казва той на изпроводяк.

Обещавам, че ще е положителен герой.

- А омъжена ли сте?

- Да.

- Аууу...!

Първа публикация: списание Паралели, бр. 48, 29.11.-5.12.2001 г.

Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

© Жанина Драгостинова. Всички права запазени!