Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

Приемането на хомосексуалистите като естествена част от обществото е крачка към приемането ни в Европейския съюз. Това съображение обаче едва ли стои в главата на който и да е родител в мига, в който научава, че детето му е хомосексуално. Сгромолясват се мечтите за снахи красавици и внуци с розови бузки. Родът пропада. Положението става "жална му майка". Аргументът "какво ще кажат хората" е много по-силен от "ние сме европейци". Исках да разговарям с родител за драмата на измъкването от обществените стереотипи, но такъв не се намери. Непризнаването на сексуалната насоченост е предпочитаното прикритие и за повечето от самите хомосексуалисти, пък какво остава за родителите.

Отивам в българската гей-организация "Джемини", за да си говорим за отношението родители - деца. Внимавам в изказа и на няколко пъти преглътвам думата "педераст". За да влезем непринудено в темата, разказвам за кмета на Берлин, който още при избирането си каза "Аз съм гей, другарки и другари, и в това няма нищо лошо." Кметът се казва Воверайт, но Берлин веднага го кръсти "Поберайт", което ще рече "готово дупе". Иначе Берлин е толерантен град и прие кмета без никакви увъртания. Не съм сигурна, дали това беше най-подходящото въведение от моя страна, но в "Джемини" показват чувство за хумор. Минаваме към същинската част.

- За първи път усетих, че има нещо в мен в училищна възраст, започва Боби. В съблекалнята по физическо разглеждах другите момчета и в главата ми се появяваха сексуални фантазии. В същото време си представях, че излизам някъде по заведения с момиче. Сексуалните фантазии обаче никога не засягаха момичетата. Бях на 15 години, когато за първи път този факт ме смути. Осъзнах, че ме привличат само мъжете. Страшно се притесних, че може би съм педераст, а това беше дума, с която мъжете се обиждаха един друг. В квартала имаше една жена, за която се говореше, че е двуполова. Наричаха я "мъжката Мария". Уплаших се, че съм като нея. Казах си, че на всяка цена трябва да спя с момиче и че от понеделник ще престана да се заглеждам по мъжете. Минаха много понеделници, нищо не се промени.

- Споделяше ли тези притеснения с някого?

- Не, бях объркан и не знаех какво точно да кажа за себе си. На 16 години гледах един документален филм за хомосексуалисти, проститутки и наркомани в Холандия и оттогава започнах да мечтая за съвместен живот с мъж. Мислите ми бяха така романтични, че сякаш изместиха страховете. Две години по-късно вече бях съвсем сигурен, че не мога да бъда с жена. Тогава вече се появи необходимостта да споделя с някого. Баща ми беше починал, живеех само с майка си. Една сутрин директно я застрелях, че искам да имам връзка с момче и понеже знам, че ме обича, надявам се, да ме разбере. Цели 15 минути тя мълча. Аз продължавах с въпросите си, но тя нищо не казваше. Накрая пророни: "Да отидем при някой лекар." И започна със самообвиненията, че след смъртта на баща ми ме е затрупвала с много работа, не ми е оставало време да излизам с момичета, но вече няма да прави така. Така започна да ме води по лекари. Първо отидохме в психоневрологичния диспансер в родния ми град. Там докторът каза, че съм тежък случай и изписа лекарства.

- Гледаше ли на себе си като на болен човек?

- Колебанието все още стоеше, но пък от друга страна бях сигурен, че жените не ме привличат. Отказах да взимам лекарствата, но въпреки това майка ми ги купи и ме насилваше да ги пия. Тормозеше ме с думи, викаше ми "хем ще ти се смеят хората, хем деца няма да имаш". Така сексът с жена за мен се превръщаше в нещо, което трябва да извърша по принуда под страх от жестоко наказание.

- Вече имаше ли сексуален контакт?

- Не. Почнах да кроя планове за избягам в чужбина, където ще мога на свобода да осъществя мечтите си. Казах на майка ми, тогава пък тя ревна, че ще остане сама. Копнеех да се запозная с мъж с моите желания, но не смеех да ходя по градинките. Струваше ми се, че там са най-пропадналите типове. Първи контакт имах едва на 21 години. Беше вече след 1989 г. и по вестниците се появиха рубрики за запознанство. Този мъж обаче не желаеше трайна връзка. Каза ми: "Като бъда с някоя жена, ще си мисля за теб."

- Майка ти продължи ли да те води по доктори?

- Това с докторите трая две години. Последният беше един сексолог в София. Той й каза: "Бъдете силна, госпожо! Нищо не може да се промени, трябва да приемете факта, какъвто е."

- Сега вече примири ли се?

- Ами тя се примири с това, че няма работа, с увеличението на цените, със здравната каса, с какво ли не се примири, та с мен да не се примири...

- И аз дълго време си мислех, че не съм нормален, добавя Станимир, в момента на 19 години. В началните класове не се различавах от другите момчета, бях влюбен в Яна и исках да стана пожарникар. В горните класове станах религиозен, по собствено желание ходех в часовете на вероучение. И когато осъзнах, че момичетата не ме интересуват, попаднах в кошмар, защото желанията ми твърде много се различаваха от това, което учи православието. Мислех си, че не съм нормален, че трябва да се лекувам.

- Каза ли за това на някого?

- Дълго време го подтисках в себе си. Вече бях 16-годишен, когато една вечер изтърсих на масата вкъщи, че имам опасения, че съм гей. Баща ми каза: "Теб някой те е е...!" Разговорът започна и приключи тази вечер. Родителите ми решиха, че това са проблеми на пубертета, че трябва да запазят спокойствие, защото всичко това ще отшуми с времето.

- Но то не отшумя. Имаше ли друг разговор?

- Още един с майка ми. Казах й, че положението е такова и че нищо не може да се направи. Майка ми и брат ми казаха О.К., но баща ми и досега не го приема, обажда ми се и пита коя ми е приятелката, къде е снахата...

- Майка ти не му ли е казала?

- Всеки от нас знае какво може да понесе другият и кое е добре да се спести. Но съм убеден, че ако един ден баща ми все пак осъзнае истината, няма да е против мен. Все пак ще бъдем трима срещу него, а ние сме сплотено семейство, в което няма тоталитарен морал.

- Майка ти би ли споделила със съседи, роднини, приятели?

- Не. Това засяга само нашето семейство.

- Когато признах за първи път на майка си, тя се разплака, казва Иван. После ми се извини, че е постъпила така. В края на краищата тя с такива работела...

- Майка ти да не работи с "педерастите от Енергото"?

- Не бе, засяга се Иван, с истински. И били свестни хора, твърди тя, така че нямало защо да се притеснява.

- Понеже май неуместно вметнах виц, знаете ли виц за хомосексуалисти - питам. Разказват ми виц, който поради многото мръсни думи заедно привеждаме във вид за вестник. Значи - в един град се появила елитна проститутка. Отишъл един при нея и пита колко взима. Тя вика 5000 долара за ръкоблудство. Много, бе! Тази скъпа кола, виждаш ли я? Така съм я получила. Човекът се съгласява. Събира парите. Остават незабравими спомени. Пак отива. Тя казва 10 000 долара за френска любов. Много, бе! Тази прекрасна къща с басейни и тенис-кортове виждаш ли? Така съм я получила. Човекът събира пари. Пак незабравими спомени. Отива трети път при проститутката и иска нещо повече. Един милион долара, отвръща тя и пита - този град виждаш ли го? И него ли така си изкарала, чуди се човекът. Ако бях жена, щях - отвръща проститутката.

- Оня ден баба ми говори по телефона с приятелка, вмъква се Иван. И я чувам да казва: "Ох, Марийо, обърка се светът! Едно време имаше манафи и педерасти, а сега покрай Ваньо все гейове!"

Силни са ни госпожите, две мнения няма...

Първа публикация: вестник Дневник от 10 септември 2001 г.

Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

© Жанина Драгостинова. Всички права запазени!