напред назад Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]



Майка ми от Америка


"Искам да уча в Америка, защото желая да завърша образованието си по различен от приетия в България начин - в друго общество, мултикултурално, и сигурна съм, по-толерантно и хуманно." Така пише 15-годишната Емилия във формулярите за кандидатстване в американско училище по програмата CETUSA - "Обучение без граници". Сия, майката на Емилия, е доволна от себе си, че е изпълнила майчинския си дълг, помагайки на Емилия да замине за Щатите. Сия е събрала 6000 долара - на толкова възлиза паричният еквивалент на детската мечта.

- Обаче виж как се объркаха нещата в Америка! Едно го мислихме, друго излезе. Ужас, ужас! Като съобщиха за нападенията, веднага хукнах към телефона. Слава богу, Емилия е далеч от Ню Йорк, но знае ли човек вече къде е сигурното - Сия прави голяма пауза, поема дъх и продължава. - А никак не ни беше лесно да съберем парите, за да я изпратим в Америка. Инвестицията в образованието на детето не са изгубени пари, нали?

Съгласявам се, въпреки че ми се ще да опонирам, че такава инвестиция не е по силите на всеки.

- Омръзна ми да ми завиждат за парите, затова този път ги събирахме в пълна тайна от роднини и познати - обяснява Сия. - И тогава за първи път сякаш истински се сближих с дъщеря ми, станахме вид съзаклятнички. Беше ми приятно да сме заедно.

Сия е на 40 години, работи в проектантска фирма, но колкото и да взима, все не стигат за плащане на самолетния билет и едногодишната такса. Налага се да продаде наследствената гарсониера, от чийто наем досега е взимала добри пари.

- Пък и за първи път показах на мъжа ми, че и сама мога да се справям с предизвикателствата. Заминаването на детето си е чисто мое дело.

Подготовката върви в ход повече от година. За американската програма за образователни пътувания научава от познати. Програмата е за деца на възраст от 15 до 18 години и предвижда една година живот в американско семейство и съответно - американско училище. Привлича деца от целия свят - мечтата да се живее в Америка не е само българска. Само че децата от другите краища на света се връщат у дома след изтичането на годината. Това се нарича културен обмен, защото знайно е, че не можеш да имаш светоглед, без да си видял света. За България обаче културният обмен в случая е купуване на добро бъдеще. Който има пари, прави го. Целта е децата на място да си осигурят стипендия за висше учебно заведение и ако може, да останат в Щатите. Откакто мухата бръмва в семейството, майка и дъщеря сън не спят, за да стане желаното истина.

- Детето ми заслужава. Отличничка е, обаче с българска диплома закъде? Заникъде. Ето затова е всичкото.

Американците изпращат множество формуляри с различни въпроси:

"Защо се чувстваш достатъчно зрял, за да живееш в чужда страна?" - питат американците.

"Все още не се чувствам достатъчно зряла, но се надявам, че това ще се промени и ще мога да повярвам в собствените си сили." - отговаря Емилия.

"Как прекарваш свободното време в семейството си?"

"Заедно сме и обсъждаме въпросите на политиката."

"Била ли си някога в друга страна?"

"Не."

"Какво очакваш от приемащото семейство?"

"Доверие, любезност, толерантност, помощ, когато споделям проблемите си. Аз ще им отвръщам със същото."

"Животът в чужбина е много по-различен от този в родната страна. Различни са храната, училището, социалният статус на приемащато семейство, порядките в новия дом. Как смяташ да живееш с тези разлики?"

"Ще се постарая да ги приема в цялото им различие и да се адаптирам към техния начин на живот. Това е част от моята лична промяна и съзряване."

"От какво се притесняваш най-много?"

"От несъвършения си английски, от носталгията и от това, че не знам как ще се справя в училище."

"Как ще се опишеш себе си? Какво те отличава от другите?"

" Да работя здраво и да изпълнявам всичко, което се иска от мен."

"Имаш ли още нещо да добавиш?"

"Не."

Амбициозна е тази 16-годишна Емилия. Дали защото съзнава, че родителите й влагат прекалено много средства в нея, или защото действително е разбрала, че висенето пред MTV не е достатъчно, за да живееш добре? И още - че доброто живеене все още се урежда извън България?

- Отговорите си писа сама, и то на английски. Значи все пак е имало смисъл от уроците, по които пръснахме сума ти пари - казва Сия. - Обаче да ти кажа, нещо ме смути, като изчетох всичко, сякаш не беше моето дете, имаше нещо, за което не съм подозирала, нещо, което е таяла в себе си. Защо те ще й помогнат да повярва в себе си, аз не можех ли? Всъщност не знам.

В Щатите Емилия попада в петчленно бяло семейство. Само че трите деца вече са над 18 години и са излезли извън дома на родителите си. Виждат се по празници или понякога в края на седмицата.

- Казаха ми, че семейството получава данъчни облекчения за това, че приема ученик. А, бе, там не правят нищо без интерес, въпросът е, че техният интерес е и в наш интерес - казва Сия.

Емилия има самостоятелна стая. В задълженията й влиза след храна да прибере масата и да почисти. Всеки в новото семейство имал определено домашно задължение, което стриктно се спазвало.

- Когато за първи път й се обадих по телефона, ми вика: "Тук хората са усмихнати, спокойни и не си крещят истерично така, както правите вие." А сега, де. Още не беше настъпила истерията заради терористите. "А когато автобусът за училище идва да ме вземе, колите и в двете посоки спират. И то само за да се качи едно дете!" Странно ми е, че се нарича дете, това е някаква американска патетика. После ми вика "Мамо, нали няма да ме забравиш? Кажи, в кой ден ще ми се обаждаш, за да го очаквам цяла седмица." Колко плаках, като ми каза така!

Емилия свиква не само с новата храна, с миризмата в новата й стая, но се учи и на нови обноски, които са твърде различни от тези в България. Защото там, в "другия свят", хората умеят да се уважават един друг, умеят да се изслушват, да те разбират, без да се опитват да налагат себе си. А дали не й липсват домашните разговори за политика? Май не. Един път Емилия развълнувано разказала как общува с животните от фермата на приелото я семейство.

- Моята Еми, дето крава не беше виждала и се гнусеше да ходи при баба си на село? - чуди се майката.

Известно време по-късно Емилия обяснява на майка си за училищен празник.

- И ми казва "Майка ми уши пола като червено лале." Кой, питам аз. А тя пак - майка ми. После се усети и казва "Да де, майка ми от Америка, не разбра ли толкоз". Разбрах аз! Нали казват, че всеки културен обмен е придружен с културен шок. Догодина смятам да предложа на майката от Америка през лятото да се срещнем в Гърция. Аз плащам! Имам още скатани пари от гарсониерата. Да видят те! И без това се оказва, че при нас засега, ако не друго, поне е по-сигурно.

 

 

Първа публикация: вестник Дневник от 3 октомври 2001 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

© Жанина Драгостинова. Всички права запазени!


© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух