Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

Мъжете се влюбват в нея, но тя не ги поглежда. Хубавата Патриция предпочита жените и харесва единствено женствеността.

- Била съм първа жена на много... жени - казва скромно и даже леко смутено Патриция. Руменина плъзва по бузите, а очите й сякаш още повече посиняват. Хубава е Патриция. Висока, слаба, стройна, по раменете й се спуска руса коса. Знае, че я харесват и умее да кокетничи. Само че не пред когото трябва. Всъщност по този въпрос с Патриция сме на различно мнение. Тя е убедена, че жената е създадена за ... жената. Аз пък си мисля, че хармонията идва от взаимното допълване на жената и мъжа. В момента, в който си помислих горното изречение, разбрах каква съм гадна традиционалистка. Обаче - това е положението.

С Патриция пием капучино в едно софийско кафене. Тук някои от сервитьорките са такива... лесбийки, нима им личи, изпитва ме Патриция. И част от посетителките също. Можеш ли да ги отличиш от другите? Не, не мога. Те са просто жени. Хубави жени. Дали горкият Ричърд Гиър подозира, че "хубава жена" има и такова измерение?

- Аз съм лесбийка в сексуалните си предпочитания - осветлява ме Патриция. - Но преди всичко съм жена... много жена! И в другите жени търся предимно женствеността. Логиката ми е, че нещата трябва да се търсят там, където е най-вероятно да се намерят в най-добро качество. Харесвам женствените жени, заглеждам се по тях, мечтая си за тях, добре ми е с тях.

- Как трябва да изглежда женствената жена?

- Като жена. Да е добре сложена, предпочитам с дълга коса, да е нежна... и да няма мъжко поведение.

- При гейовете има активен и пасивен. При вас има ли роли?

- Какво - едната да блъска с юмрук по масата и да чака да й донесат салата, а другата да тича с чиния в ръка ли? О, не. Равнопоставени сме. Всяка прави това, което е приятно на нея и на партньорката й. Допълваме се.

- Чувала съм, че при гей-партньорите ревността е силно чувство. А при вас?

- При женствените лесбийки нещата са по-улегнали. При мъжествените ревността се изявява по-явно. Там и до бой се стига. Повече е въпрос на чест, отколкото ревност. Но и ние много се ревнуваме. Човешко качество е да ревнуваш, когато обичаш. Все пак ревността зависи и от чувството за сигурност между партньорките. И увереността играе роля.

- Как се отнасяш към хомосексуалните мъже?

- Всички очакват, щом съм лесбийка, да съм в близки отношения с гейовете. Не съм. Разбирам проблемите им, съчувствам им и дотук. Няма да ги критикувам много, защото достатъчно ги тормозят, за да наливам и аз вода в мелничката на злобните души. Но мисля, че някои от тях са прекалено показни и самохвални. Отношението към тях щеше да е далеч по-добро, ако показността им беше по-малка. Гледката на мъж с маникюр, с грим, с изкуствени мигли и пола, с чорапогащи и поведение на курветка ме докарва и мен до истеричен смях. Нима сексуалното предпочитание трябва да бъде така ясно изразено в облеклото, маниерите, в предпочитаните питиета и цигари, в интересите, средата, в целия им объркан живот? Сексуалните ни предпочитания са само част от нашата личност и когато те станат за някого пътеводна звезда, единственият смисъл и интерес, идеята се изражда. Затова деля хомосексуалните мъже на две групи - гейовете пазят сексуалните си предпочитания за спалнята, педалите парадират с тях, търсейки съмнителни дивиденти. Да си гей е вид култура, да си педал е срам. Същото е и с някои от мъжествените лесбийки. Имитират мъжки маниери, говорят с груб глас и всячески се опитват да заприличат на пола, който иначе отхвърлят. Те са явно различими, хората тях виждат и от тях си вадят заключенията за цялото хомосексуално общество. От тук се получава и разминаването.

Патриция си поема дълбоко дъх, а аз просто въздъхвам. Тя има толкова стройна теория по въпроса, а аз бих могла да противопоставя само дилетантски разсъждения. Е, ясно, Патриция има поглед "отвътре". А как е с мъжете?

- Често ме питат дали ги мразя, дали съм страдала от тях... Не, не ги мразя. Явно всеобхватното им его не може да допусне, че те нямат отношение към моя живот, че намирам жените за по-мили и по-добри. Приела съм съществуването на мъжете като неизбежност, с която съм се примирила. Забавлявам се със съперничеството помежду им, с преброяването на "бройките", а меренето на фалосите е направо гротесктно. Всеки на думи е с невероятни размери и способности, докато не лъсне "голата истина" на посредствените им възможности и стойности. И как говорят само - думите им са пропити от галактически егоизъм: аз мога, аз ще ти дам, аз ще направя, аз съм, все аз, аз, аз... Задават идиотски въпроси от рода на "С колко си била преди мен?", "Било ли ти е по-хубаво при някой друг?", "Успя ли да свършиш?". Смешно.

- Значи си била все пак с мъже?

- О, да. Обаче не си заслужаваше. Не се въодушевявам от секса така както с жени.

- Каква е разликата?

- Жените са нежни. Обичат повече да бъдат галени и целувани, докато мъжете се интересуват единствено от крайната цел, т.е. от себе си.

- Как се свалят жени?

- Различно е. Показвам интереса си, държа се по-нежно и нещата някак тръгват от самосебе си. Всъщност на мен не ми се налага да го правя често, защото те си идват при мен. Има много жени, които търсят пътя към други жени и понеже съм известна като лесбийка, сами показват, че ме желаят.

- Отвратени от мъжете?

- Рядко. Просто харесват повече жените. Или търсят различното. Или авантюрата. Това е също щампа, че лесбийките са пострадали от мъжете или са отхвърлени. Често срещам мъже, които ме убеждават, че не съм била с подходящия, и че те сега ще ми покажат какво значи "истинския" мъж...

- Е?

- Забавлявам се. Това, което най-много харесвам в мъжете, са жените им. Мога и без мъже.

- В този мъжки свят?

- Те си мислят, че е мъжки. И за много жени може да е наистина мъжки. Обаче моят живот не зависи от качествата на мъжете. Ако жените влагат толкова енергия, усилия, жар и фантазия, за да изградят собствения си живот, колкото влагат да се харесат на мъжете, щяха да имат равна роля с тази на мъжете в много области. Но докато жените злорадстват една над друга вместо да искат да се харесат една на друга, този свят ще си остане мъжки за много жени.

- Но в много случаи те са доминиращи и това няма нищо общо с твоите предпочитания. Налагало ли ти се е например да спиш с някого заради кариерата?

- Не. Професията ми не е свързана с мъже. В този смисъл съм облагодетелствана, не завися от тях, и когато разберат че съм лесбийка и не пренебрегвам конкретния мъж, а мъжете като цяло, не се чувстват неоценени и ме оставят на мира. Тогава често ставаме приятели. Дори мисля, че хетеросексуалните жени си имат повече проблеми с мъжете от мен. Те са потенциален обект за "лов" и често секса, а не качествата им, са определящи за професионална кариера. За съжаление не ми се е налагало да спя с жена, за да раста в кариерата. Тази, от която ми зависи кариерата, е наистина хубаво момиче.

- Казвали ли са ти "гадна лесбийка"?

- Случвало се е. Но само мъже. Жените са по-толерантни към сексуалните различия. Мъжете изгубят ли шанс, нагрубяват. Но какво да се прави. Така впрочем е и при хетеросексуалните. Доброто отношение на мъжа зависи от това, доколко нещата се развиват по неговия сценарий. Не му ли хареса нещо, често нагрубява.

- Искаш ли да имаш дете?

- Да. И задължително ще имам.

- Как ще го направиш?

- Както се прави, с някой мъж. Няма да му казвам какво искам от него. Ще го отгледам сама, толкова много жени го правят и да не са лесбийки. Аз съм израснала без родителите си и затова знам какво значи да растеш сам. Ще направя всичко, за да бъда добра майка.

- Значи все пак по силата на природата си зависима от мъжа?

- Това е друго и няма отношение към живота и сексуалността ми.

- Имаш ли постоянна партньорка?

- Имах. Две години живяхме заедно. Много я обичах, но трябваше да замине за чужбина. Аз глупаво не я последвах. Това беше най-прекрасното ми време. В момента нямам постоянна любима.

- Как все пак стана лесбийка?

- Бях на 13 години, когато го направих за първи път с жена. Прекалено млада. После продължих. Мъжете дойдоха по-късно и лесно направих разликата за себе си.

Опитвам се да кажа, че е било сексуално насилие. Патриция отрича. Не иска да говорим за детството й. Сега е на 26 години, лъчезарна и усмихната. Инструктор по аеробика, рекламно лице на известна спортна фирма, казва, че е щастлива с професията си, че й носи удовлетворение.

Преди години бях на кинофестивал в един швейцарски град. Там с учудване видях, че в женските тоалетни бяха поставени монитори и вървяха филми, произведени от жени и предназначени само за жени и естествено се гледаха само в най-женското място. Тогава усетих, че при вида на тази екстравагатност, споменът за леко пийналия и равномерно похъркващ мъж в леглото ми става все по-мил. Защо ли и сега си мисля същото?

Първа публикация: списание Паралели, бр. 11, 14-20.03.2002 г.

Бел. на вебиста: Патриция е известна в Интернет с псевдонима си elia. Посетете страницата й за българските лесбийки на адрес www.bg-lesbian.com!

Обратно към: [Твоята история][Жанина Драгостинова][СЛОВОТО]

© Жанина Драгостинова. Всички права запазени!