напред назад Обратно към: [Ези-тура][Деян Енев][СЛОВОТО]



Момиче на повикване


Беше средата на лятото. Аз скучаех. Жената и децата бяха на село. Навън валеше денонощно като в тъпа естрадна песен. Един ден към три следобед най — сетне се реших. Запалих си цигара и набрах номера на един клуб за компаньонки. Оттатък се обади меко като кадифе гласче.

— Какво предлагате? — попитах аз с такъв преситен глас, сякаш бях цар Соломон.

Момиченцето веднага си издекламира урока — стандартна, нестандартна, френска, еротичен масаж. За един час — четирсет лева, за половин час -трийсет. Транспортът — отделно.

Парите ги имах, тъкмо си бях взел учителската заплата. Бързо изчислих, че цялата заплата ще ми стигне точно за два часа и половина стандартна любов. Но аз пък нямаше да се правя на бик, нали така?

— Ами добре — казах. — Ще поръчам момиче за един час. Само да не ми изпратите някоя кобила.

— При нас момичетата са супер, господине — каза напълно сериозно кадифеното гласче. — Бъдете спокоен. Поръчката ви е приета.

Опитах се да бъда спокоен. Сипах си ракия и зачаках.

Точно в уречения час на вратата се звънна. Аз гаврътнах чашата и скочих да отворя. Край на скуката. Купонът започваше. Иху! През антрето в стаята влетя едно момиче с жълт дъждобран. То свали дъждобрана, наведе глава и започна да изтръсква косата си. Беше с бюстие и гладкото му златисто коремче пулсираше като коремчето на пчела. Задничето му беше голямо колкото пъпешче. Ха да те видим сега, цар Соломоне!

Момичето се обърна с лице към мен. Аз замръзнах и преглътнах тъй, сякаш бях налапал цяла шепа бръснарски ножчета. Пред мен стоеше Мая, Мая от моя XIб, №15 в дневника. Имах честта да преподавам на този клас по литература цели три години, а в добавка им бях и класен ръководител. Само преди месец и нещо присъствах на абитуриентския им бал.

— Здравей, Мая — казах.

Погледът на момичето беше пуст като разкопана улица в три през нощта.

— Аз не се казвам Мая — отвърна то. —

Името ми е Кити. Трябва да ми дадеш парите предварително.

 


напред горе назад Обратно към: [Ези-тура][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух