Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

Трийсет и седем годишният Васил Чолаков от Нова Загора месеци наред се опитвал да привлече вниманието на гимназистката от II СОУ в града Христина Петракиева, но без резултат. Находчивият стар ерген устройвал пищни серенади под прозореца на момичето, вземал под наем мощни открити джипове, с които правел смразяващи каскади по улицата пред дома й, всеки четвъртък й пращал по специален куриер с фуражка на главата сто и една червени рози, увити в златна панделка и придружени с покъртителни писма, но младата красива госпожица с досада отклонявала всички опити за близост. Христина предпочитала компанията на съучениците си и техните дървеняшки свалки пред огнената и всепомитаща любов на бизнесмена. Бащата и майката на момичето изкарали цял месец през лятото на негови разноски по кристалните плажове на Гърция, но гърдите на непреклонната госпожица останали все така ледени. Наместо скъпите тоалети, които редовно пристигали на нейния адрес, Христина предпочитала да носи старите си отрязани дънки и едно черно потниче, но от това хубостта й не помръквала изобщо. Бизнесменът вече изнемогвал при вида на нейните дълги шоколадови крака и нежен като йероглиф гръб, които с една невероятно жестока последователност се отдалечавали от погледа му ден след ден в компанията на магарешките вратлета на съучениците й по посока на Кортенските минерални бани.

Бизнесът на Васил Чолаков започнал да запада. Хората все по-често го виждали из евтините кръчми на града, насмукан като докер и с една тъжна и примирена усмивка на лицето, издаваща рухването на надеждите му. И може би всичко щяло да свърши по стар обичай с едно въже, намазано със сапун, ако веднъж по време на запоя си несретникът не срещнал бившия цирков укротител на лъвове Иван Караколев. Чашката развързала езиците на двамата мъже и те бързо скроили план за действие. Използвайки старите си познанства, укротителят се заел с обучението на Васил Чолаков в изкуството на дресурата. След двумесечни занимания лъвовете вече се подчинявали безпрекословно на бизнесмена. Тогава той отишъл при най-добрия майстор на каручки в цяло Загоре дядо Коце Мечев и си поръчал специална каляска.

И ето, сюблимният миг дошъл. Двойката лъвове били прекарани по късна доба с микробус в гаража на Васил Чолаков и още с първите лъчи на зората били запрегнати в прясно ухаещата на лак каляска. Точно в осем часа влюбеният се появил на улицата на Христина, стъпил прав в каляската, теглена от чифт раззинати лъвове. Скоро цялата улица се изсипала на прозорците да гледа невижданото зрелище. Своя прозорец отворила и Христина. Брадясал и със сълзи в очите, Васил Чолаков плющял с камшика над гърбовете на лъвовете и препускал напред-назад по уличката.

Сега вече Христина се предала. Тя изтичала полугола на улицата и без да обръща внимание на зверовете, се хвърлила в обятията на мъченика. На голямата сетнешна радост не попречил даже и краткият арест на Чолаков, наложен му от полицията в града заради кражбата на лъвовете и смущаване на общественото спокойствие.

На сватбата се изтърсил целият град. Разбира се, най-щастлив бил кумът — бившият цирков укротител на лъвове Иван Караколев, който така хубаво успял да се накваси още от заранта, че после в кметството не могъл да се подпише, та се наложило шаферката да хване здраво ръката му с химикалката.

Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

© Деян Енев. Всички права запазени!