Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

Старият учител по география Петър Пресолски седеше на един стол в кухнята и гледаше през прозореца. Навън беше хубав зимен ден. Светлината падаше върху дъсчения под на огромни бляскави квадрати и учителят трябваше често да присвива очи.

От два месеца старият учител по география беше пенсионер. Когато сутринта пощаджийката донесе вестника, той лакомо го издърпа почти от ръцете й, залепи си гърба до печката и го прочете от кора до кора, но даже и след прочитането на вестника часовникът показваше едва десет часа. Сега Пресолски с нетърпение чакаше да стане обяд, за да нахрани кокошките. Всъщност това беше единственото му задължение през деня — да нахрани шестте шарени кокошки и герестия петел. Старият учител бродеше с поглед по стените на кухнята. Железните му навици висяха там като разкъсани паяжини. Обувките му стояха нелъснати до вратата. Панталонът му лежеше на скрина неизгладен. По бузите му проблясваше сребриста четина. Но най-голямата беда идваше от силната му памет на учител по география. Паметта услужливо му поднасяше имена на далечни страни, планини, реки и морета, с които учителят си беше служил през своята трийсетгодишна практика и тези наименования го препращаха сега за части от секундата в различни точки на земното кълбо. Блясъкът в очите му се превръщаше от страшната скорост в болезнено светеща черта. Устните му помръдваха и шептяха тези имена, които бяха изричани хиляди пъти от него в клас и с които той беше свикнал като с молитва — имената на Ниагарския водопад и на реката Нил, на пустинята Гоби и на Мъртво море, на Марианската падина и на Огнена земя, на Магелановия проток и на планината Килиманджаро, на щата Тексас и на езерото Онтарио, на полуостров Лабрадор и на топлото течение Гълфстрийм, на родината на новогодишните елхички Норвегия и на полуостров Камчатка, на Беринговия проток и на Сахара. Имаше още и ред други красиви и странни имена, и всички те проблясваха в паметта на Петър Пресолски като купчина диаманти, но той вече нямаше право да ги докосва.

Трийсет години учителят по география беше пътувал до близкия град, където преподаваше предмета си в една прогимназия и сега зимното обедно слънце, светещо през стъклото на прозореца право в очите му, с нещо му наподобяваше богохулство.

Най-сетне стана пладне. Петър Пресолски се надигна, свали кипналата тенджера от огъня, изля врялата вода в една кофа, за да запари ярмата на кокошките и пое с кофата в ръка по насипаната със сгур пътечка към курника. Кокошките отдалеч го забелязаха и се накачулиха по телената мрежа. Петелът стоеше най-отзад и следеше кофата с изпъкналото си око. Учителят изсипа храната в срязаната надве автомобилна гума и се дръпна встрани. Петелът още една-две секунди запази достойнството си, но после и той се втурна към гумата и започна да гълта парещите трици.

Скоро гумата светна. Кокошките една по една напускаха трапезата и започваха равнодушно да се пощят на слънцето. Петелът също се оттегли. Той изгледа под око своята компания, избра си онази от шестте, която в момента му се стори най-красивата, обиколи я с драскащо по земята крило, а после я клъвна по темето и се качи отгоре й. Всичко продължи няколко мига. Сетне петелът тежко и гордо скочи на земята и докато кокошката се изтръскваше, той отново премина в полукръг пред очите й, влачейки по гвардейски едното си крило по земята, а накрая приклекна, опъна яката си шия и високо и звучно изкукурига. Почти веднага иззад околните плетища се обадиха и други петли. За кратко време цялото село настръхна от петльовото кукуригане; но от вида на кокошките, които равнодушно ровеха по земята, можеше да се разбере, че нищо особено не се случва. И наистина, скоро дрезгавите гласове прегоряха и изчезнаха и отново навред настъпи тихото зимно пладне.

Учителят проумя, че е на прага на някаква голяма тайна; че само след миг ще направи особено важно откритие. Той постоя така в очакване, оглеждайки бавно разгазената кал наоколо, кирпичения курник, синьото като в приказка небе, лекия като молитва дим от къщите, но мигът отлетя и учителят се обърна и пое с празната кофа към къщата.

Привечер, когато жената на бившия учител по география Петър Пресолски се върна от работа, тя видя в един железен леген досами прага на дома голото и опърлено тяло на петела. Учителят седеше на един пън до легена и гледаше право пред себе си. Жена му се опита да го заговори, но в началото той мълчеше; а накрая, като се опита да продума, от гърлото му излезе само неистово хриптене.

Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

© Деян Енев. Всички права запазени!