напред назад Обратно към: [Литературният човек и неговите български езици][Албена Хранова][СЛОВОТО]



Увод


В "Цената на златото", както вече казахме, Даскала пише, а в чумавия Кациграхан се пее за Даскала.

... ако ви е направило впечатление - споделя Генчо Стоев - и в "Цената на златото", и в "Завръщане" са "цитирани" и две "народни песни". Нито съм ги чувал някъде, нито съм ги търсил - те трябваше да изпълняват строго определена функция, да носят определена информация, да произтичат от нуждите на героя, който ги слуша и за по-сигурно - аз му ги написах сам... Аз си позволих тази свобода по начина, по който си я позволяват и творците на фолклора - тъй че нямам угризения...1

"Нито съм ги търсил" твърди авторът, а и ако би търсил, вероятно нямаше да намери, щяхме да добавим ние. Което, от една страна може да означава, че български фолклор за Април 1876 г. не съществува, а от друга - че такъв може би съществува, но пък по някакви причини не е породил национално валиден по общността, спецификата и значимостта си фолклорен образ на събитието.

В условията на тази задача влиза и следното обстоятелство - "цитираните" в романа песни не са две, а са три; за разлика от първите две третата - казано без кавички - е цитирана. Песента на тъмръшкия башибозук "По утринната молитва, аман,/Филибе тръгнах/и ножа с белия черен, аман,/в пояса пъхнах./На лов тръгнах, аман, в Перущица!", която Исмаил ага с мъка слуша от пустия си сарай, може да бъде открита в сборника на Иван Кепов "Защитата на Перущица", 1931 г., където е изписана в билингва - на турски в кирилска транскрипция и в български превод, нанесен подстрочно, в прозаичен ред; а и под черта се упоменава, че "... тая песен... се появила още през време на въстанието и дълго след него се е пяла от помаци и турци." Следователно, създаденият от романа песенен образ на Април е странно разполовен - българската фолклорна аксиология е съчинена; враждебният текст и неговите обратни твърдения са автентични.

Ако в "Цената на златото" се пее за Даскала, революционера, водача на Перущица, то в "Завръщане" се оказва, че народът пее, и то "харни песни" и за Тъмръшлията, палача на Перущица - "Оттука с ятагана ги стигам, а те песни ми пеят... как ще повярваш". Главата и тялото на мъжа се люшват в бавния такт на нецитираната, оставена без текстови израз песен; той заплаква.

В "Завръщане" пеят и едни безименни арнаути, охраняващи един доброволен изгнаник, който не може да се завърне. Те не плачат, просто нареждат някаква няма песен, редят непонятни думи и интонации, които ги задържат в своето им, въпреки пътя и мисиите. 

А това е достатъчно, за да започне любопитството.

 


1 вж. Драган Ничев. Генчо Стоев. Литературна анкета. С, 1983, с. 92.горе

 


напред горе назад Обратно към: [Литературният човек и неговите български езици][Албена Хранова][СЛОВОТО]

© 1995 Албена Хранова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух