брой 3-4, 01.03.2002          

Интервю

Проф. Анастасия Савинова - тридесет и три години на един дъх

В края на 2001 година академичният живот на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е наситен до краен предел с артистични събития. Премиери на абсолвенти ,подготовка за колоквиуми и изпити, международни отличия за студентски спектакли и филми. Сред тази многообразна, многолика и празнична мозайка, премиерата на книгата на проф. Анастасия Савинова - Семова - "Маската в човешката цивилизация и в театъра" и честването на нейната тридесет и три годишна преподавателска дейност в деня на 60 - тия и рожден ден - 13 декември, прерастнаха в тържество на онази духовност, която осмисля всяко творческо усилие и ни дарява с надеждата да продължим. 

Намерих време, за да я попитам: Ти завърши с отличие и Сарафовска стипендия "актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Моис Бениеш. Помня твоите прекрасни роли в спектаклите на Учебния куклен театър и извънстоличните театрални сцени. А как започна? 

Анастасия Савинова: Насочването към театралната дейност получих от оперната актриса покойната Иванка Сладкарова , майката на известния актьор Юрий Яковлев и съпруга на големия белоруски режисьор Юрий Яковлев. След смъртта на съпруга и на един от синовете й, тя загубва гласа си и става драматична актриса. Съдбата ми подари шанса да живеем в една кооперация. Аз съм свидетел как артистите от Народния театър идваха при нея , за да работят своите роли. Тя ме взе под свое покровителство и с игри, с етюди, и с не знам още какво , неусетно ме приобщи към тази велика магия наречена ТЕАТЪР. Приеха ме след успешно издържан конкурс, в драматичния състав на Пионерския дворец с ръководител Виктор Георгиев още когато бях в първо отделение. И така до 11- ти клас... Съдбата ми подари и втори шанс. Срещна ме с прекрасния актьор Диди Димчев който ме подготви за влизане във ВИТИЗ. Смятам, че той беше театрален педагог от изключителен мащаб. Беше не само всеотдаен, ерудиран, безумно обаятелен ,но и невероятно трудоспособен. От снимки във филми, тичаше на репетиции като режисьор и актьор в Русенския драматичен театър. От там бързаше за среща в Софя с кандидат студенти, които вървяха след него навсякъде, за да работи с тях до ранни зори. А на сутринта можехме да го видим свеж и бодър като асистент в някоя от аудиториите във ВИТИЗ. От него разбрах, че театралната педагогика е една изключителна магия която е невероятен сбор от качества, без които не можеш да разтвориш душевността и психофизиката на един млад човек, и да извадиш на повърхността всичките вму потенциални актьорски възможности. Имах щастието да бъда във ВИТИЗ в много силен курс с Илка Зафирова, Цветана Манева, Георги Г. Георгиев, Елена Баева и режисьорите Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Поляков, Йордан Саръиванов. В него бяхте и вие - първите кукленици. Ти, Яна Цанкова, Злати Златев, Ташето и др. Радвам се че съдбата ми подари във ВИТИЗ и трети шанс. Мой преподавател по пластика, вече като студентка във ВИТИЗ, беше Герда Глоке. Бях впечатлена изключително много от нейната методика. Допадаше ми съчетанието в нейните часове на различни актьорски изразни средства - пластика , звук, говор. Допадаше ми синтетичния подход. За Герда Глоке аз бях една от любимите и студенти. Тя ми предложи да стана неин приемник. След много срещи по време на нейни часове, след многобройните ни разговори след изпити и след поредния гледан заедно спектакъл, аз разбрах,че нейната както казваха"хаотична" методология е подчинена на едно много прозорливо усещане за съвременната роля на актьорската пластика. Когато след години попаднах на часовете на Жак Льокок във Франция, видях подобна систева, която Герда, 20 години преди него, прилагаше с нас в своите часове. Тя мечтаеше да съчетае науката с педагогиката, но смяташе че няма теоретична потготовка. Остави за нас своето послание да внедрим всички съвременни постижения на физиологията и анатомията в управлението на сценичното поведение.  

Д. С.: Винаги ми е било интересно на твоите часове и изпити. Какво е специфичното в твоята преподавателска методика в часовете по сценическо движение? 

А. С.: Проф. Христо Руков беше изключително демократичен като ръководител катедра "Основи на сценичното движение". Той ни предоставяше пълна свобода в полето на театралната педагогика.За това ние израстнахме като педагози с индивидуален почерк.  

При мен от първия учебен час, от първия семестър на първи курс аз поставям студентите във въображаеми обстоятелства, подавам от първия миг актьорски задачи, включвам тяхното въображение. Стремя се ,каквото и упражнение да се провежда то да се прави от името на конкретен образ, дори когато тренирам гъвкавостта на киткагта на ръката. Веднага включвам звук, игра на темпоритъм и текст с всяко упражнение на сценичното движение, търся поливалентни резултати. Целта е в четвърти курс студентите с лекота да ползват всички технически умения, за да ги подчинят на творческия процес. Смятам, че ако словото и пластиката работят сами за себе си и не се включат в актьорски задачи, а пък актьорството не ползва натрупаните технически умения, то в четвърти курс студентите не ще успеят да постигнат съвременно ниво на пълнокръвни сценични образи. Възпитана съм от Герда Глоке в синтетичен подход при обучението по пластика и като ръководител на катедра "Основи на сценическото движение" ми беше безкрайно трудно да убедя колегите си в правотата на този метод. От практиката си знам, че далеч не винаги осъществявам напълно първоначалния замисъл на даден урок. Той зависи от настройката на студентите, от моето моментно настроение.Води ме въображението, което показва посоката на занятията. Понякога сама се изненадвам от края на часа.Води ме материалът. Той се изплъзва от моето рацио и някак неусетно дава ход на моето въображение. И когато студентите след такъв урок са със грейнали от удоволствие очи, от мен по-щастлива няма.  

Д. С.: Успя да изложиш своя опит в публикаций, хабилитационни трудове, доклади и научни съобщения, с които участваше в международни срещи у нас и в Испания, Тунис, Франция, Турция, Русия и други. А как се раждаха идеите за твоите книги, които за нас са изключително ценни. 

А. С.: Първата ми книга "Основи на сценическата пластика на актьора в кукления театър" излязла през 1982 г. е плод на моя десетгодишен опит в областта на педагогическата работа по пластика със студентите- кукловоди. Аз открих специфичните особености на пластиката на кукловода чрез много наблюдения зад паравана и пред него, наблюдение по време на спектакли в професионалните куклени театри. Още по време на моята специализация в ЛГИТМиК при проф. И.Кох се уговорихме с него, аз да направя учебник по пластика за кукловоди. Съдбовно за научните ми изследвания бе срещата ми със ст.н.с. II ст. от БАН д.и. Елена Владова. Освен актриса, режисьор и педагог в куклен театър, тя се оказа и с талант за наука. Тя ми подаде празния бял лист, тя постави перото в ръката ми и тя го връщаше върху листа при всеки мой опит да се откажа пред трудността от обзелата ме паника пред зейната бездна. Днес си мисля, че този учебник вече е остарял и трябва да се осъвремени. Натрупаха се много нови упражнения, нови етюди, нов още по-синтетичен подход в методологията на преподаването.  

Във втората ми книга "От Мусагеница до Кайро", която е пътепис, съм съавтор. Последната ми книга "Маската в човешката цивилизация и в театъра", която излезе сега, е опит да споделя своята педагогическа работа с театралната маска. Ако първата част има обзорно-географски характер и запознава с маските по света, то втора част е посветена на ролята на маската при обучението на актьора.Маската е удивително нещо.От 25 години работя с маски. В нашата със студентите творческа лаборатория пробвам и пробвам и не преставам да се учудвам, как и най-трудните студенти, които смятаме за неталантливи, случайно попаднали при нас , се разкрепостяват и се втурват да творят. Маската, поставена на лицето, налага, обаче, такива канони на актьора, които концентрират всичките му творчески сили.  

За мен маската е една театрална алхимия, която инжектира в актьора творческото му въображение, желанието му да се разиграе.Маската помага, както каза проф. Д.Гюрова, на моето честване и на неможещите да могат. А за можещите провокира една ерупция на таланта. Днес с маските, като материал за работа имам проблеми. Смятам че тези маски, които притежавам и са вече над 100 на брой, събрани у нас и в чужбина са остарели. Трябват ми нови типажи вложени в маската, ярко изразени в нейното лице.  

Д. С.: Имаш ли последователи? 

А. С.: На последния колоквиум на Велимир Велев получих огромно удоволствие. Вельо който е кукловод и е мой ученик продължава като едно дихание всичко което правя, но развива творчески моите идеи. Това е прелест да виждаш себе си в развитие. Това се случва много рядко.  

Д. С.: Какво са за теб тези 33 години? 

А. С.: Имам усещането че тези 33 години за мене са само едно дълбоко вдишване и още не съм започнала да изпускам този въздух от несекващо любопитство, от несекваща надежда, с която започвам да работя с всеки нов клас. Тези 33 години за мене бяха един дъх.  

Въпросите зададе приятелски: доц.д.и. Дойчина Синигерска