Литературен форум  

Брой 2 (425), 05.09. - 11.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Нели Садовска

  

Кадилници

Калинката в чужбина я зоват
Мариин бръмбар.
Нито е майска, нито ланска,
върви да кима: мир в дома ви.

До скрежа свежи богородички 
на гръд я носят.

Божата кравичка минава за твар 
Господна и у нас, и в странство.
Нито е млечна, нито злачна,
върви да клима: мир в къщята.

Босилек, свише сила пил,
на гръб я вдига.

Кадилници земята освещават.
И кална, да изгрява.



Плащеница

Да багриш зима бледа – 
с плащ
наметваш
и дом, и храм.

Един бе с багреница,
бледолик бе. Изпи го
да се сгрее зимата.
Не я изби огница.

Че плащеницата обгръща
плещи на Вишно слънце.



Песи понеделник

Великден конски се разтропва напролет.
Не да им оглавят венците
момци с моми ги яхат, че товарен,
впрегатен и работен кон са твари.
Влачат косичника от конски жили
от челник до опашка нищен – 
посмешище, че и тържище
напролет.

Кукуво лято не забравя препускащото лято.
Закука ли те на просия, не струваш и петака.
Яйце съседите ґ гледат,
тя да си вее предника.
Оплита в примки пришелеца – 
и нашенец, и чужденеца,
пие им пипе да не зяпат
по лято.

За Песи понеделник песен не иде,
че е делник. А първозван е Чисти. 



Вехтошар

Денят е открехни врата
и разтвори прозорец,
на вехтошаря дай торба
и взор.

Даром не влиза дар в чувал,
гърбина да е права:
– Стари неща купува! – с цяло
гърло припява.

Торбата е търпи кожух
и се развлича,
богатства – не пълни търбух
и не смети бунище.

Приседне да ги преброи:
гръб с предница са дреха,
подметка за обуй пети,
и шапка вестник.

Той не е прекупвач, ни в търг
душа изхарчва, 
жалба го кърши,
че през праг дома изхвърлят.

Парцал не впряга, за въже
през ум не му минава,
мъж е изправен сред мъже
и пес му заблазява.

Пътят се прави на играч,
те пътьом се преструват,
че през стена и минувач
нехаят, другаруват.

Почне ли ден, върти пазар:
– Що днеска, ново-старо? – 
А под прозорците – неща
за вехтошаря.


Ветрогон

Я го вижте – лудесия,
не мирясва,
яха-рита, но за ясла
май не рие.

Той езда и бяг ги няма
за примамка,
вятъра му е в главата,
вихъра в краката.

И цървул не връзва в клуп, че
пак ще се усуче.
Чува, фукат се момите,
че им фусти вдигал.

Кой си слага сам въже
окол шия,
кога може до безбреж
да провожда грива?

Дай на лудо планина,
то менява
руно с рухо за юнак
да минава.

Ветрогон е гръмодол,
връхлетисва,
та от връшка до подмол
те потриса.

Но един той през стена
камънак натирил,
прах и пепел из сърца
ще изкорени ли?



Първаци

Той на едно краче – петле до клюна жълто
към слънцето набърже се отправя,
че му е речено жълтъка да изгълта,
чашата мляко него не го сгрява.

На първото синче се чуди слънце,
кръстецът му изпреден по конеца,
но с тичинки затичва се поджегнат
сестрицата си по снега да търси.

А тя смутена, студ и пръсти пие,
ушива знаме до небе да ширне, 
от бода в бод оковите разхлабва,
държи в око звънчето да не капне.

Чудата първескиня и честита
с близначета отпървом се сдобила – 
момичето под свян ще се покрие,
момчето слънце на лице повдига.



Звезден миг

Градината от лелини лалета – 
чашка по чашка за добре дошел и 
дай да се видим, и добре заварил 
по земната прашасала пътека,
че ги бере, луна кога припари.

Леля в опърпана от вятър дрешка 
леха изтънчва дъх да си не сблъскат,
чашка на столче права чашка търси,
та негата довръх черта да звънка,
бисер да се не плисне в пепел.

Пищна трапеза леля ми ще спретне – 
наздраве и до дъно, и до веки!
От водолей се сцежда по брадите,
има за мравките и за щурците,
има за лято да те зашеметва.

Сега е зима и листата скърцат,
ледунки от стъкла пръстта чегъртат,
луна се ждимка, залеза – опърлен,
сега е леля в земната си къща,
лалетата лелеят в съня слънце.

Но ако нощем те скоси сърцето,
виж как се китва на небето 
градината от лелини лалета.
И тоя звезден миг привет е 
за теб, за мен, за нас, за Ваша Светлост. 



Листопад

Не са звезди защипнати на клечка, 
не са стотинки жълти, нито жълтици тежки,
денят събира в тях слънца на дребно,
че лятото е в листопада снето.

Дрън-дран-друм в дъното отвял ги вятър,
се превъргалят, рипат и потракват.
Дървото пълна торба злато губи,
при корена те ровко се потулват.

А коренището – корона на обратно,
ожулени лица ще се захванат
да звънкат в зърно и да гукат в грудка, 
зарито злато е добра сполука.

Звън-зван-звек навръх ги метнал вятър.
За горница е тежък чул товара.
Часовник пясъчен през сито смята – 
стисната зима е богато лято.

Българската литература

© 2000 Литературен форум