Литературен форум  

Брой 5 (428), 26.09. - 02.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Българският Великден Когато ехото не заглъхва

На 26 април - втория ден от Българския Великден - в шест зали на НДК участниците в срещата дискутираха 31 теми.

От този брой на вестника ще запознаем нашите читатели с най-интересните от тях.

 Политика в областта на културата и аудиовизията

В преговорите за присъединяване на България към ЕС, темата “Политика в областта на културата и аудиовизията” се смята за една от най-лесните, защото задължителното законодателство в тази област е минимално. Това обаче не значи, че България не трябва да черпи опит от творческите решения, намирани в двете части на Европа.

 

Основните обсъждани теми бяха:

 

- културният облик на България в Европа и по света

- културният обмен

- финансирането на културата

- опазване паметниците на културата

- живите изкуства /опера, балет, театър/

- медиите /аудиовизуален сектор, печат, кино/

 

Очертани проблеми:

 

- невъзможност за свободно пътуване на живеещите в България творци поради визови спънки и финансови трудности

- информационен недостиг в движението на данни за представяне и популяризиране на културата ни в чужбина, както и в културните отдели на българските посолства

- необходимост от специалисти по мениджмънт на културата

- връзката между авторското право и бизнеса

- липса на български медиен отзвук в чужбина

 

Мнения и предложения за решения:

 

- улесняване придвижването на наши творци и разпространяването на културни продукти в чужбина - синхрон и тясно сътрудничество между министерствата на културата и на външните работи за по-ефикасни съвместни действия; разширяване дейността на Евро-българския културен център, който да играе ролята на координационно звено; доразвиване на електронния начин на общуване

- обмен на мнения по алтернативни източници на финансиране на културата в големите европейски демокрации; данъчни облекчения; диференцирано данъчно облагане на културните продукти, на даренията

- дошлите от чужбина българи да оставят име и координати на свои познати там, за да се създаде адресна банка по профили и области на интереси

- подобряване програмите на ТВ България; лицензен контрол на аудиовизуалните медии със съмнителен културен принос; предавания за ЕС и популяризиране на предстоящата ни интеграция.

ОБРАЗОВАНИЕТО - МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКОТО И НАЦИОНАЛНОТО

Образование и обучение

Дискусията в секцията “Образование и обучение” започна с кратко експозе от проф. Димитър Димитров - министър на образованието и науката.

Участниците отчетоха нуждата от точно определяне на целите и задачите на българското образование. Обсъдено бе запазването на ценното в досегашното българско образование и възприемането на постиженията от други европейски страни.

СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

1. Религиозното образоване в средните училища:

 

Бе изказано мнение, че вероучението трябва да бъде въведено като задължителен предмет в българските училища, както и да бъде отделено по-голямо внимание на нравственото възпитание в учебните заведения. 

Друго становище защитаваше тезата, че българското образование трябва да се запази като светско и би било невъзможно училището да замени семейното възпитание. Препоръчано бе да се търсят нови форми за разширяване на контактите между училището и семейството, като се отчита етнокултурната принадлежност на учениците и да се осигури по-пълноценно образование за малцинствените групи. 

Направено бе предложение да се преориентират предметите с хуманитарна насоченост в българското училище към изграждане на граждански ценности.

 

2. Спешната необходимост от кадри с отлично владеене на английски език:

 

Бе посочено, че е нужно време, докато новият план за езиково обучение даде резултати. Отчетено бе, че овладяването на езика има важна роля за икономическото развитие на страната ни в 21 век. Група участници видя в гимназиите с езикова насоченост средството за запълване на езиковия вакуум. 

Бе застъпено мнението, че българските езикови гимназии са на много добро равнище и обучението в тях би могло да стане основа на един образователен стандарт, който да бъде изнесен и в чужбина.

 

3. Въпроси, свързани със заплащането на българския учител:

 

Направено бе предложение за диференциране на заплатите на българските учители в различните училища, в зависимост от населеното място, статута на всяко училище и квалификациите на отделния преподавател.

 

4. Компютризацията в училищата:

 

Бяха обсъдени перспективите за свободен /безплатен/ достъп до Internet в училищата; компютризацията на езиковото обучение и въвеждането на дистанционни форми на обучение (DVD, CD-ROM, Internet).

 

5. Образованието на децата на българите, живеещи в чужбина:

 

Бе отчетена нуждата от обучение на българските деца в чужбина на роден език, история и култура. Бе предложено да се открият неделни училища към българските консулски служби и посолства. В хода на преговорите би могло да се мисли за откриване на редовни български училища, съобразени с местната учебна програма, като се отчете къде има значителен брой български емигранти.

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ

Общата констатация на участниците бе, че българското висше образование е загубило състезателността си. Бяха отправени следните препоръки:

 

  1. Да се засили ролята на държавата в материалното и техническо осигуряване на висшите училища
  2. Да се въведат нови форми на обучение, някои от които със съдействието на учебни звена в чужбина
  3. Да се изработи стратегия за задържане на образованите кадри в България, както и привличане на онези, получили образование в престижни учебни заведения навън. Този проблем най-често се свързва с трудностите по признаването на чуждите дипломи и квалификации
  4. Да се въведат европейски норми за пенсиониране (65 години). Участниците изразиха негативното си отношение към ВАК, както и към възрастта на професорското тяло и закостенялостта на българското висше образование
  5. Да се изгради общ стандарт за атестиране на преподавателите във висшите училища
  6. Да се насърчават в търсене на начини за ориентиране на учебните програми към спецификата на регионалното развитие
  7. Да се комбинира подбора при приема за висше образование с подбора в рамките на самото образование, т.е. да се търсят по-високи критерии към студентите по време на обучението и дипломирането
  8. Да се въведе кредитната система във висшето образование
  9. Да се ограничи приема на студенти в специалност “Педагогика”
  10. Предложение за по-ефикасно въвеждане на кредитната система във висшето образование (Ж.Борин)
  11. Поставен беше въпрос относно качеството на студентите, които се обучават в специалността “Педагогика” (М.Благоев).
Българската литература

© 2000 Литературен форум