Литературен форум  

Брой 5 (428), 26.09. - 02.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ивайло Иванов

Разхвърляни мисли

Често пъти ми казват, че приличам на Христос. В такива случаи отвръщам: Абе, на образ го докарвам, но на подобие не мога.

Мнозина български писатели не са в час. Това обаче едва ли ги отпраща към вечността.

Странен феникс е този писател. Всеки път възкръсва от пепелта на собствената сивота.

Поетите не анализират своите стихове. В дома на обесения не се говори за въжето.

За стиховете му се говореше като за мъртъвци. Или добро - или нищо.

С хищността на звяр преследвам с години всяка поетична идея. И най-често разкъсаният съм аз.

Единственият български аристократизъм е възможен в думите. Мастилото е синята им кръв.

Мен самия въздух ме убива.
Какво остава пък, когато е раздвижен
от нечия необуздана дума.

Извървях със мисълта си пътя.
И се отказах
да го извървя наяве.

Как да се сражавам със света? Единствената ми рапира е тревицата, единственият щит - сълзата.

Дете и звяр в една кожа. Това е поетът.

По какво да го позная, че е голям поет? Няма нито един слаб стих.

Има периоди, когато усилието да не се самоубиеш е подвиг, по-голям от този на раннохристиянските мъченици.

Не вярвам в спора да се ражда истината. Ако на Благовещение Света Богородица бе спорила с Архангела, Истината едва ли щеше да се роди.

Момичето, което седеше срещу мен, бе толкова красиво, че когато тя стана от масата, въздухът дълго се колебаеше да се върне в опразненото от раменете й пространство.

Сексът, плътта е торът, върху който израства цветето на мъжката любов. Затова и двете ухания често се смесват.

Народопсихологията: един от многото дискурси, при който тропите работят на празни обороти.

Не измъчвай до безкрай неставащата творба. Словесните трупове не подлежат на реанимация.

Виждам света все в розово? Ами измий кръвта от очилата си.

Щом все кръжиш в нечия орбита, защо се оплакваш от безтегловност?

Къснороденото стихотворение неизбежно е с наследствени недъзи.

Поетите са изначално чужди на останалите хора. Между тях и другите стои някаква обричаща ги стена. В стремежа си да я прескочат те често си прерязват вените.

Ако дълбаеш прекалено в себе си, ще удариш или на камък, или на кал, или на кухо.

Сапун от Освиенцим. С него довека не ще си измиеш ръцете.

Опит за пророчество: Когато къщите станат по-високи от дърветата, Краят е близо.

Епитафия

Той бе толкова крехък кристал,
че ковчегът ще му е едничкото калъфче,
в което няма да бъде раняван.

Българската литература

© 2000 Литературен форум