Литературен форум  

Брой 5 (428), 26.09. - 02.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Клаудио Подзани

Клаудио Подзани е съвременен италиански поет и романист. Роден в Генуа, той живее и в Париж, където също публикува своите литературни творби. Стихотворенията му са преведени на редица езици и е включен в антологиите на съвременната италианска поезия. През 1985 година е създал “Дом на изкуствата и поезията” в своята страна. Организира “Международен фестивал на поезията” в Генуа и “Седмица на поезията” в Париж и други международни и артистични прояви.

Аз танцувам

Аз танцувам танц на гениалните идеи
и се надявам че ми казваш непрестанно нещо
ново
Аз танцувам танц на губещите и изгубилите
като знам че стъпките ми са напразни
Аз танцувам танца на щастливите глупаци
като вярвам че потта ми е от полза винаги
за някого
Аз танцувам танц на печелившите
и ще танцувам чак докато ми платиш

Аз танцувам, и танцувам, и танцувам
за да надделея мойта арогантност
Аз танцувам, и танцувам, и танцувам
а защо това е без значение

Аз танцувам танц на прокълнатите
защото мъката изду докрай гърдите ми
Аз танцувам танца на успелите
защото ти се смяташ също като мен успял
Аз танцувам танца на отритнатите
защото съм от дълго време стигнал до затворени
врати
Аз танцувам танца на непоносимите
може ли да се отдалечиш от мене, моля те?

Аз танцувам, и танцувам, и танцувам
докато остана на краката си
танцувам, и танцувам, и танцувам
защото ти наистина ми го налагаш.



Търси в себе си гласа когато не го чуваш

призоваване на глас, от гръдна клетка, в самота

Търси в себе си гласа когато не го чуваш
изяж вселената ако наистина не я познаеш

Ниски къщи с покриви наведени
оплакват стихналия дъжд с прогнили капки
Мирис на земя, листа, блата
и бедствени пейзажи от бял мрамор.

Търси в себе си гласа когато не го чуваш
изяж вселената ако наистина не я познаеш.

Дъждовни червеи пълзят сред кални вади
плъховете плуват в ручеи метални
Прах от пушек, бързи автобуси
пасат с пълна скорост цветовете на асфалта

Търси в себе си гласа когато не го чуваш
изяж вселената ако наистина не я познаеш

Сенки глинени се движат бавно
и разтърсват своите глави конични
Облите фантоми отразени по стените
ни напомнят бягства през прегради

Мракът вече отразява твоя дух
докато всичко става кипнало зелено...


Най-хубавата нощ в живота ми

Най-хубавата нощ в живота ми
е минала така,
в един гараж с олющени стени
Тя е минала така,
без наистина да я позная
влязъл през пукнатина
от огнено желязо
придружен от гласовете на метачите.
Най-хубавата нощ в живота ми
е минала така,
върху топлия шинел
разлял шампанско върху твойто тяло
и захвърлил празните бутилки към стената
О, да...
навярно времето за миг
в неуловимата секунда
кожата ми опознала е
с настръхнали коси
и цялата покрита с пот
но всичко е изчезнало
сред пепелта на твоята цигара.
Най-хубавата нощ в живота ми
е минала така,
отишла си навън тя
откъдето е дошла
и се обърнала за да ме види
веднъж завинаги когато
аз на колени съм събирал
парчета от бутилки
свойте дрешки
и твоите изчезващи усмивки.


Жената с нежните сълзи

Ти си жената с нежните сълзи
Всички твои жестове са леки пламъци
Ти си сянката и котката която бяга и се връща
Ти си сблъскване на влака с клоните които
отминава

Казан препълнен съм със сяра и живак
кълба от нощи са самите ти гърди
Колко алхимици са погубили гърдите си
над парите на твойто потно тяло!

Ти диктуваш ритъма на всичките сезони,
и ускоряваш ритъма на моето сърце
Ти си Венера бликнала с вълна от лава
Ти си Психея вседържителка на светлината

Ти вървиш върху земята без да се узнае
че под стъпките ти имало градина
Вятърът в косите ти благодари на Бога
че му е дал посока на живота.


Някой ден ще ме намерите

Някой ден ще ме намерите
да си играя с чайките
върху хълма на Остенда
или с техните колеги
седнал върху каменните циреи
на Леса да Палмейра
Някой ден ще ме намерите
напразно да почуквам
на вратата на театъра напуснат
на Улица Пьотровская
или да вървя
от една стена към друга
по тесничките улици на Канделария
Някой ден ще ме намерите
да слушам с часове
симфонията в ре бемол
на оня септемврийски вятър
в каруджи или бариос
Някой ден ще ме намерите
да преброявам грубияните
в църквите на Брюжес
или да ругая
по улиците в Осло.
Някой ден ще ме намерите.
За миг, спрете да ме търсите.


Твоето отсъствие: ливада, плаж и път

Опрян о вертикалната ливада
очаквам пеперудата да кацне върху мене
В недвижим имот с муцуната на заек
с наранен балкон от сухо геранило
Аз замесил съм с треви сърцата
Аз открих гнездо на мелница която
с вятър лек разказваше за тебе

Аз открих случайно тайна дупка
в скъсания джоб на моя панталон
Пусти плажове, скали възсини
и храсти от горящи канделабри
Твойто тяло е погълнато от пясък
Твоите очи са попови лъжички
Днес морето не е повече от тебе

Твоят гръб е хипотенуза топла
с приведен вид на сервитьорка
Моите обятия са чистата тангента
разлистила висящите мостове
Затворен сред маслинените клони
аз дишам благоуханията на гората
Аз не успявам да премина никога през тебе

Превел Николай Кънчев

Българската литература

© 2000 Литературен форум