Литературен форум  

Брой 5 (428), 26.09. - 02.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

РЕДОВЕ

Какво си нашепват текстовете...

“Без разлика на пол, възраст, положение и съсловие, всичкото населениe беше въодушевено от една мисъл, от един образ на действия. Старите и некадърните да се сражават против неприятеля триеха пушки и стари ножове, сабли и терзийски ножици; поповете привеждаха под клетва юнаците и благославяха подвига за вяра и свобода; младите булки и моми лееха куршуми и виеха книжни фишеци; бабите печеха сухари; малките деца играеха с дървени ножове и пищови по улиците и пр., и пр. Даже спекулантинът евреин-дюкянджия в селото и страхливият циганин-ковачин не можаха да противостоят срещу общото течение на народните стремления; но и тия принасяха своята лепта, първият да продава барут, а вторият да продава ножове и сабли. Там далеч в затънтената Азия и Египет, гдето трудолюбивият панагюрец и копривщенец беше отишел да спечели две парици и отгдето с години не беше се завръщал, побърза да се намери в своето родно място, за да увеличи редовете на родните поборници.”

З. Стоянов, в. “Съветник”, Сливен, I, № 33, 29 юли 1882

“Прочее въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то вземаше нови размери нова сила и заедно с него - приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния в Панагюрище, както тайните полицаи следяха явните; младежите излазяха на военно обучение с пушки под команда на стотници и десетници; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци, а бабите месеха и печаха сухари; чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби; самите селски векили, бирниците, кметовете и другите официозни лица вземаха ревностно участие в приготовлението [...] Влиянието на това общо опиянение се отрази и на самите игри на децата. Те замениха челика, топката, пикото, пумпала с игра на талим сред улиците, като си правеха пушки от пищяли, саби от дръвца...”

Ив. Вазов - “Под игото”, ч. II; гл. XVI

Българската литература

© 2000 Литературен форум