Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

образованието - между европейското и националното

Трета, последна възможност
Марин Георгиев разговаря с проф. Ото Кронщайнер

- Проф. Кронщайнер, смятате ли, че има връзка между инициативата на министър-председателя Иван Костов “Българският Великден” и Роженския събор?

- Не зная. Обикновено аз обичам такива тържества, защото на тях хората се чувстват по-обединени, като едно цяло. Сега България се нуждае от интеграция. Лошото е, че опозицията има съвсем друга посока. При нас също има опозиция, но за външната политика съществува единогласие. Докато тук, в България, преди всичко външната политика разделя хората на русофили и еврофили. За България има само една алтернатива, само Европа. Защото Русия като икономическа сила е нула, а всичко друго, свързано с нея, също не е много атрактивно. Всеки път, когато българските журналисти пишат нещо против Русия, посланикът се оплаква в редакциите. Това е безобразие. Ако аз напиша нещо в Австрия против Германия, съвсем невъзможно е посланикът на Германия да се оплаче.

- Ако имате представа от нашата история, в кои периоди е доминирало русофилството и влиянието на Русия, а в кои европеизмът? И кое е имало по-голяма тежест?

- Първата европеистка фаза беше още през IХ в. Борис I искаше да сключи договор с Людовик в Австрия против Византия. Жалко, че след няколко години той отиде в Цариград и всичко беше забравено. Никой не разбира, че това беше първата възможност за европеизация, а после може би през ХIХ в. Тук има различни митове - че руснаците са освободители, това е мит. Руснаците просто искаха да имат проливите и нищо повече, те инструментализираха славянството за своите цели. През ХIХ в. беше втората възможност България да се европеизира, защото всички имаха това желание, вашите личности следваха в европейските университети, но тогава не разбираха, че да пишат на латиница е възможност за европеизация. Сега България иска да е член на Европейския съюз и това е съвсем нормално. Всички в Европа искат това. Това ви е третата, последна възможност. Страхувам се, че ако опозицията дойде на власт, няма да има ясна външна политика. Те един път ще говорят за Европа, друг път - за Русия. Сега най-важното е, че външната политика е ясна и за европейците - категорична. Аз често говоря за това, че с руснаците имаме лош политически опит. Те не разбират желанието на другите да бъдат свободни и независими. Те не искат около себе си съвсем свободни страни. Това е стара традиция на руската политика. Това е лошо за България. Трябва да се гледа към бъдещето. Този култ към кирилицата е нещо от миналото.

- Една Турция се е лишила от нещо не по-малко сакрално, когато е въвела латиницата...

- От този момент тя не е имала вече тези контакти с арабския свят. Сега Турция е свободна страна. Азбуката не е нещо вечно. България е страна с много азбуки. Аз не познавам страни в Европа с толкова много азбуки като България. Така че смяната на кирилицата няма да бъде за първи път. Гръцка азбука, арабска, кирилица, глаголица, защо не и латиница?

- Това, разбира се, не означава да се отрeчeш от културно-историческото си наследство?

- В никакъв случай. Само трябва да се разграничава миналото от бъдещето.

Българската литература

© 2000 Литературен форум