Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА

Елена ПанайотоваРодена през 1964 в София. Завършила художествената гимназия през 1983 и Художествената академия, живопис, през 1989.

11 самостоятелни изложби (8 в България, 2 в Германия, 1 в Литва). Групови изложби: 26 в България, 14 в чужбина. Участия в 13 симпозиума.

Награди: “Южна пролет” (Хасково 1989), Национална изложба на рисунката 1997.

Стипендии: Гeрмания 1992, Швейцария 1993.

Колекции: СГХГ, Балчик. Частни: България, Германия, Франция, Турция, Израел, Италия, Румъния и др.


Tractus gastrointestinalis, обичам ви, мразя ви!

Елена Панайотова.Трактус..."обичам ви, мразя ви" (детайл)
Елена Панайотова. Трактус..."обичам ви, мразя ви" (детайл)

Обичам да наблюдавам хората, които срещам и опознавам, да ги изучавам и да се поучавам от тях. Имам си най-различни (тайни) начини за това.

Някои владеят до съвършенство разума и чувствата си, други им се отдават безконтролно, трети си живеят с непоносимата лекота на битието.

Съществува обаче един вид невероятни сладури - те се бутат по градския транспорт, оригат на лук и акълът им е почти само в това с какво ще се наядат. Мъжете следят редовно срещите между “Доростол” и “Нефтохимик”, жените им плетат макраме. Техни любими вестници са “Нощен труд”, “Феномен” и “Лична драма”. Цял живот ходят някъде на работа, после се връщат вкъщи, за да не пропуснат Къци Вапцаров и “Есмералда”. А накрая се оказва, че целият им живот се е отмил в тоалетната чиния.

Тези симпатяги аз си ги наричам “трактове” и, честно казано, много им завиждам! Нищо не може да ги развълнува кой знае колко, не се притесняват, никога за никъде не бързат, нямат угризения и съмнения.

На вас, драги стомашно-чревни трактове, твари Божии, посвещавам труда си

ваша Еленка


Турбо

Миризмите са навсякъде около нас, благоухания и отвратителни смрадни, запленяващи, характерни, запомнящи се или безлични. Изплъзващи се, непостоянни, нахално натрапчиви. Те са неимоверно подвижни и общуват свободно помежду си, привличат се, сливат се или се отблъскват. Не се понасят или влизат в хармония. Те много по-трудно от образите и звуците се подчиняват и се оставят да бъдат уловени. Но подобно на звуците имат способността да въздействат едновременно или самостоятелно, в красиви съчетания или крещящо дразнеща дисхармония, да се групират по свои правила или да се надвиват една друга. Те са толкова подвижни, че преминават през всякакви прегради, промъкват се през ключалки и процепи, впиват се в нас и ни преследват, придружават, обладават.

Всеки век, всяка епоха е доминирана от един вид възприятие, изкуство, жанр. Благоуханията владеят 18 век, времето на глезеното рококо. Нашето време, на прага на третото хилядолетие, епохата на интернет-революцията, е обладано от образите, от визията, реална или виртуална. Вече все по-малко неща около нас се оставят да бъдат усещани, долавяни, докосвани, помирисвани, галени, дразнещи или неустоимо привличащи.

Все още не можем да се отървем от вредния нaвик да оставаме безразлични, да не реагираме (нормално) на това, което става около нас, което виждаме или усещаме. Иначе какво би било обяснението за прословутите балкански тоалетни, за лекьосаните, десетки пъти обръщани покривки по евтините ресторанти, за вулгарната чалга, известна в съседните нам държави като турбо-фолк, за калта и мръсотията по улиците, за вонящите боклукчийски кофи и контейнери.

Долнопробие. Гадост.

Всъщност аз съм много гнуслива.

Елена Панайтова. Тайният живот на малкте неща

Българската литература

© 2000 Литературен форум