Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

IN MEMORIAM

Станислав Стратиев

Георги Мишев

Кратко слънце

Залезе краткото слънце на един голям български талант. Ние, приятелите му, помним неговия изгрев - той беше ярък, неочакван, необикновен - на нашия литературен хоризонт. Траекторията му през цялото време бе възходяща, непознаваща отклонения и спадове - по чеховски гонеща своя апогей. И пак както при великия прозаик и драматург името на Станислав Стратиев стъписваше, дразнеше много уши, оставаше странно и неразбрано. За художествено чувствителните българи, обаче, беше ясно, че се е появило ново дарование - появило се като елмаз сред невзрачните околности на Коньовица.

Първия етюд, който новият писател занесе в една столична редакция, носеше заглавието “Човекът, който пуска лястовици” - за оня, който искал да провери на практика мъдростта, че една лястовица пролет не прави. Цялото творчество на Станислав Стратиев по-нататък беше един полет на птица в търсене на нови форми на изказ, нови мъдрости, нови истини. Не е пресилено да кажем, че той откри нова плодоносна жила в нашата литература - артистична, освободена от условностите на традицията, наднационална, гонеща височината на общочовешкия хоризонтал... Няма да е пресилено, за съжаление, ако кажем, че тази линия като самотна лястовица не прави пролет в една литература, вече белязана от знака на саморазпада, от липсата на нормален цивилизован климат. На този нерадостен фон ще остане свежозеленото творчество на Станислав Стратиев като ориентир, като знак за надежда и упование на идващите от далечината нови писатели, нови творци.

И това е единствената ни утеха в този безутешен ден, когато изпращаме Станислав Стратиев.

24.09.2000 г.

Българската литература

© 2000 Литературен форум