Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ивайло Петров

Преди да се родя и след смъртта ми

Продължение от брой 5

2.

Философът Плотин твърди, че душата започва истинския си живот след като напусне тялото. Същото казва и Еврипид, а именно, че животът е смърт, а смъртта - живот. Приживе за нищо на света не можех да повярвам на тези древни господа. Сега обаче съм изумен от тяхната свише прозорливост и се питам как са могли да проумеят тази отвъдна истина, докато са били още живи. Имам вече възможност да проверявам истината им на “практика”.

Но и народът е прозрял една истина. След като напусне тялото, душата остава четиридесет дни на земята и след това се въздига в “горния” свят за цяла вечност. Ето защо сега съм повече земен, отколкото небесен жител. А както съобщих в началото на своя разказ, още в мига на смъртта милостта ми се размножи в два броя - телесни останки и дух. Духът ми пък придоби свойството да се пренася мигновено и безпрепятствено когато и където си пожелае и да се претворява в каквото си пожелае, невидим, неуязвим от нищо и от никого. Да се пренасят във всяка точка не само на земята, но и в космоса, това е мечта на живите, която се осъществява само във фантастичните романи и филми.

Да, прави са били Плотин и Еврипид. Пълнокръвният живот на душата започва след смъртта. Затворена в тялото като престъпник в затвор или концлагер за цял живот, изтерзана от безброй грижи и болести, от тъмни страсти и потисничество, от омраза и егоизъм, душата излита от затвора си като волна птица и се устремява към света. Моята бедна съчинителска душица най-напред поиска, разбира се, да се наслади на самото летене из безкрайния простор на битието. Направих кръг над София, а след това прелетях над цялата страна.

Какъв простор! Каква свобода!

Приживе светът непреодолимо бе ме привличал, а нямах средства и паспорт да го обиколя и разлгедам. Както вече споменах, приживе бях си купил хубав куфар и шлифер и ги предлагах на познати и приятели да ги ползват при пътуванията си из чужбина. Когато ми ги връщаха, дълго ги съзерцавах, упоен от мириса, който носеха със себе си, и изпитвах странното чувство, че сам аз съм пътувал и видял непознати страни. С времето започнах да се превъплъщавам не само в куфар или шлифер, а и в ония, които пътуваха с тях. Така посетих много страни в няколко континента.

Но това бяха въображаеми пътешествия, а впечатленията ми от тях, прочетени от книгите, мъгляви и неясни като сънища. Сега можех да обиколя света с бързината на светлината, само че както бива при такъв голям избор, не знаех откъде да започна. Докато се колебаех така, погледът ми попадна на парче вестник, на което пишеше, че някъде към Северния полюс е изригнал вулкан. Колко му е да го видя, казах си, и в същия миг се озовах там. Отдалече видях огромни огнени езици сред безкрайната ледена пустиня. Това необичайно зрелище бе изригналият вулкан. От дълбините на земните недра бликаше и клокочеше огнена лава, преливаше от кратера и течеше към близкото море. Наоколо бе смъртоносно горещо, носеше се тежка миризма на изгоряло, а околните ледени блокове се топяха. Бях зашеметен от тази страшна стихия и дълго не можех да се отдалеча от нея.

На връщане от Севера зърнах едно стадо китове. Плуваха спокойно и изхвърляха струи вода като гейзери. Най-големият плуваше най-отпред. Стори ми се огромен като кораб. Стъпих на гърба му и си спомних оня хумористичен епизод от Библията, в който се разказва как Господ заповядал на пророк Йона да отиде в някакъв град да проповядва на гражданите му да престанат да вършат зли дела, че иначе ще ги накаже много жестоко. Йона е знаел, изглежда, колко са страшни бандитите-мафиоти в този град и отишъл да проповядва в друг град. Качил се на някакъв кораб и тръгнал в открото море, накъдето корабът го отведе. Изглежда, че Йона е бил наивен или не е бил кой знае колко вярващ в своя Господ, за да помисли, че може да се скрие от очите му и да избегне наказанието му. Надигнала се страшна буря и корабът започнал да потъва. Моряците хвърлили жребие, за да узнаят заради кого иска да ги накаже Господ. Жребието се паднало на Йона. Нямало как, той си признал, че не е изпълнил заповедта на Господа и сам пожелал в порив на самокритика да го хвърлят в морето, за да се спаси корабът. Моряците изпълнили желанието му.

Йона не знаел да плува и започнал да се дави. Тогава Господ заповядал на един голям кит да го глътне и Йона прекарал три денонощия в утробата му. Разкаял се за греха си и Господ заповядал на кита да го изхвърли на сушата. Йона отново тръгнал да проповядва заветите на Господа.

Любопитно ми бе да узная как се е чувствал пророк Йона в уторбата на кит и реших да се вмъкна в нея. Издебнах, когато китът отвори челюсти да глътне ято рибки, вмъкнах се в устата му, а оттам - в утробата му. И какво да видя! Там седи възрастен мъж с плешива глава и дълга като кълчищена къделя брада, с гъсти бели вежди, а под веждите - черни живи очи. Изненадата на двама ни бе толкова голяма, че дълго се гледахме и мълчахме. Утробата на кита бе широка колкото една стая. Чуваше се лек шум от дишането на кита и от бавните удари на сърцето му.

Мъжът бе облечен или увит в нещо като бял хитон, стана от мястото си и се изправи срещу мен.

- Кой си ти и как попадна тука? - запита ме той безкрайно учуден, но и радостно възбуден. - Не се бой от мене, отвори устата си и говори! Аз съм пророк Йона.

Отворих уста и му се представих. Казах му от каква народност съм, обясних му къде се намира България. Казах му, че пребиваването му в утробата на кита, описано в Библията, ме заинтригува и реших да вляза в тази утроба, за да видя как се е чувствал в нея. Един дух може да си позволи подобен каприз. Само че съм изненадан. В Библията е казано, че е престоял в утробата на кита три денонощия, а аз го заварвам тук след около три хиляди години.

- Не вярвай много-много на Библията! - каза той. - По онова време много нечестивци и зевзеци се обявяваха за пророци, мъдреци и проповедници. Сънуват някакъв сън и заявяват пред хората, че Господ им се е явил и им заповядал да пророчестват. Тъй че моята история, както ми я разказа, не е напълно вярна. Съчинявали са я някои конюнктурчици, за да се докарат пред Господа и да го прославят като милостив и благ към човеците. Истината е, че и на мене Господ се яви във вид на светлина. Тя заслепи очите ми и тогава чух глас, който ми заповяда да отида в големия град Ниневия и да проповядвам там, защото гражданите на този град злодействат и не живеят по закона на Господа. Отидох и започнах да проповядвам. Около мене веднага се събра много народ. Хората ме слушаха и вярваха в това, което им говоря, защото бяха много измъчени, наивни и доверчиви, та намираха упование във всяко справедливо слово.

Тогава дойдоха едни дебеловрати бабаити с ятагани в ръцете. Господ ми беше заповядал да проповядвам на хората да се отвърнат от лошия път и от насилието на ръцете си и аз им го проповядвах. Ония с бичите вратове и ятаганите ми викнаха да се махам, щото не ме чака добро задето съветвам народа да се отклони от досегашния си път. Не ги послушах и продължих да проповядвам словото Господне. Те дойдоха при мене, вързаха ръцете ми, отмъкнаха ме на края на града и ме хвърлиха в една хумба. Тя беше дълбока, влажна и тъмна. Държаха ме там цяла нощ и ми казаха, че ако продължавам да говоря на народа за някакъв си Господ, ще ме накажат още по-тежко.

Не ги послушах и на следния ден отново излязох на площада да проповядвам. Ония пак дойдоха, вързаха ми ръцете и ме закараха в същата хумба. Биха ме с пръчки и отрязаха с ятаган малкия пръст на левия ми крак. На следния ден се повтори същото. Отрязаха малкия пръст и на десния ми крак. И казха ми, че ако отида пак да проповядвам, ще ме режат парче по парче, докато остана само голи кости.

Изплаших се и не отидох вече да проповядвам. Не намерих сили да издържа да ме режат парче по парче, а и народът не ме защити. Всички се изплашиха от мафиотите и се изпокриха по къщите си. Куцук-куцук, отидох в друг град и се качих на един кораб, за да се спася от ония с бичите вратове. Знаеш от написаното в Библията какво е станало по-нататък. Казваш, че съм прекарал тук около три хиляди години. Може и така да е. Господ ме е забравил или не може още да ми прости.

Изповядвах му вината си, но той не спря ръцете на дебеловратите мафиоти от Ниневия. Докога щеше да изпитва търпението и твърдостта на вярата ми? Докато ме умъртвят разбойниците? Забравил ме е Господ или не иска още да ми прости.

- В наше време работата с Господа стои по-иначе, - казах му. - Изглежда, че се намира в криза. Все по-малко хора вярват в него и няма власт над тях ни за добро, ни за зло. Лъжепророци обаче, наречени екстрасенси, се навъдиха много. Ако излезеш на бял свят, ще бъдеш единственият истински пророк.

Йона се въодушеви от идеята ми.

- Ще ме заведеш в Ниневия. Само че, както казваш, аз съм вече на около три хиляди години. Какво ще работя, как ще живея?

- Няма да работиш. Страната, в която ще живееш, ще се грижи за теб, защото ще бъдеш единственият жив трихилядолетник и свидетел на библейските времена. Ще идват да те гледат и разговарят с теб хора от цял свят. Ще даваш на държавата, в която живееш, най-голямото перо от туризъм. Ще бъдеш най-щастливият и богат човек.

- А как ще стигна до моята страна? Не мога да вървя, стар съм.

- Освен кораби, както в твое време, сега има много и различни превозни средства. Влакове, автомобили, самолети, ракети. Движат се с бързината на стрела, с електричество, с бензин, с атомно гориво. За час можеш да обиколиш Земята, а за ден да стигнеш до Луната.

Йона слушаше удивен, но и с известно недоверие, като че му разказвах фантастични приказки. Любопитството му растеше, а очите му блестяха от вълнение. Задаваше ми въпрос след въпрос, а аз му отговарях търпеливо и подробно. Минаха часове. Разказах му за чудесата на науката, за техническия прогрес, за телевизията и компютрите, за радиото и телефоните, за космическите кораби.

- Сегашните хора са направили живота си рай, - каза той. - Искаш да пътуваш нанякъде и литваш като птица. Натиснеш едно копче и добиваш светлина. Да се радваш на такъв живот и да не искаш да умреш. А какъв беше животът в младостта ми! Тежък примитивен труд, глад, мор, стада добитък, войни, насилия, лъжи, разврат. Господ разруши няколко града за назидание на лошите хора, заради порочните им дела, но и това не помогна. Сега както сте си изградили лесен и хубав живот такива работи няма, нали?

- Има ги, - казах и видях, че той не ми повярва. - Всичко, що е имало в твое време, и сега го има, и то хилядократно повече, тъй като и хората по света са хиляди и милиони пъти повече. И война има, и лъжи, и измами, и насилие, и разврат, и всичко, срещу което се е гневил твоят Господ.

Любопитството на древния пророк отстъпваше на разочарованието му и все пак, както не вярваше отначало на разказите ми за чудесата на нашето време, така не искаше да допусне, че пороците на неговото време и сега ги има. Щом трябваше да го въведа в нашия живот, бях длъжен да му кажа истината за този живот.

- Само през Втората световна война са избити около сто милиона.

- И световни войни ли има сега? И с какво се избиват толкова много хора?

- Войни се водят сега почти всеки ден по света. Враговете не се бият с прашки, лъкове и ятагани, а с огнестрелно и ядрено оръжие. Само с една атомна бомба се избиват милиони хора. Водят се и бактериални войни. Хората се изтребват като насекоми с химикали.

Пророкът започна тъжно да мисли, после ме попита:

- А мафии има ли? Има ли ги ония дебеловрати изнудвачи и убийци, които ми забраниха да проповядвам и измъчваха беззащитните?

За съжаление и това трябваше да му призная.

- Има ги, и то толкова много, че никоя власт не може да се справи с тях. Те са като държава в държава и дори полицията се бои от тях.

Мафиотите в Европа и Америка работят на едро. Рискуват живота си срещу огромни суми и не закачат бедните. Нашите са кокошкари. Изнудват богатите, но не отминават и бедните. Организираната престъпност...

- Ясно, ясно! - прекъсна ме пророкът. - Разбрах, че човечеството от мое време досега не е мръднало в морално отношение нито на йота напред. Не желая да летя като птица, да гледам телевизор, нито пък да се качвам на Луната. Ще си остана в утробата на кита. Живял съм тук повече от три хилядолетия в спокойствие и сигурност, ще живея, докато Господ ми дава живот. Щом ще ме обявят за чудото на века, всички ще мислят, че съм и най-богатият, и ще ме изнудват, отвличат и измъчват. А сам казваш, че полицията не може да се справи с престъпността. Тук никой за нищо не ме безпокои и храна имам в изобилие. Какво друго му трябва на човек, за да изживее живота си? Благодаря ти за вниманието, приятелю, на няма да те последвам. Не желая да влизам в днешния свят, оставам си тука.

Както и да го убеждавах, че лично той ще бъде неприкосновен и че животът му ще бъде лек и безопасен, той остана непреклонен. Застана срещу мен и направи дълбок поклон. Това бе знак за сбогуване. Върнах му поклона и излязох от утробата на кита....

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум