Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

В италиански манастир е открито
изображение на Борис I от началото на XVI в.

Изображението на Rex Bulgarorum (в средата) в двора на манастира “Свети Яков” Снимка: Ани СтанчеваАни Станчева е завършила специалност история в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Работила е в университетското издателство. От 1990 г. е в Рим. В момента преподава български език в университета в Пиза. Занимава се и с българска проблематика, сведения за която може да се намерят в италианските библиотеки и другаде.

 

- Г-жо Станчева, вие неотдавна сте се натъкнали на изображение на български владетел в Италия, което е било непознато сред научната общност. Каква е предисторията на Вашето откритие?

- През 1923 г. във вестник “Народна отбрана” излизат едно след друго две съобщения - на полковник Дървингов и на полковник Няголов. Те информират, че са видели по време на свои пътувания в Италия - във Верона - още преди Първата сетовна война в църквата Санта Мария in organo изображение на българския владетел покръстител. Това съобщение предизвиква много широк отзвук сред българската интелигенция.

След войната професор Йордан Иванов по поръчка на Българската академия на науките отива специално да изследва това изображение. Прави му снимка и я публикува с надписа, който съпровожда изображението. То е част от един стенописен цикъл, който обхваща сакристията на църквата във Верона и включва много фигури на папи и царе, които са се отказали от земната власт и са станали монаси. Това е причината сред тях да бъде поставен и българският владетел - никъде не се споменава името на княз Борис - само се говори за Rex Bulgarorum. Че става дума за Борис говорим ние, защото там се разказва историята за това, че българският владетел е покръстил страната, целия си народ. След това той се е оттеглил в манастир, оставяйки на трона най-големия си син, който обаче се е върнал към езичеството. Старият княз е излязъл от манастира, ослепил е големия си син и на негово място поставил по-малкия си син и отново влязъл в манастир. И така е доживял дните си в святост.

- От какъв исторически извор е почерпена тази история?

- Тя е разказана в хрониката (от началото на XII век) на Зигиберт (римски папа, който е изпратил пратеници при княз Борис) и ние я познаваме оттам. Така разказана се съдържа и в надписа под изображението на българския владетел, който е изобразен там с още двама - с един лотарингски княз и с един княз от Беневенто. Целият този цикъл включва може би около тридесетина души, които са владетели или синове на владетели, които са станали монаси. Като цяло самият цикъл не е публикуван и изобщо не е проучван и до този момент. Йордан Иванов в публикацията си от 1927 г. в “Известия на Българското археологическо дружество” (където са публикувани тези изображения) всъщност дава идея къде и как трябва да се търси.

- Вие как открихте второто изображение?

- След като отидох в Италия реших да проследя какво може да се намери. Оказа се, че подобен стенописен цикъл (има го и в много книги) всъщност съществува не само във Верона, но и на други места.

В манастира “Свети Яков “ в Понтида (това е селището, където се е създала Ломбардската лига през XII век) в големия манастирски двор има също стенописен цикъл, който е много различен като иконография от този във Верона. Тематично е същият. Има изображение на папи бенедиктинци и по това се разбира, че става дума за бенедиктински манастири. В някои от сцените около портрета на папата и вляво, и вдясно има портрети на владетели, които са се отказали от земната власт и са станали монаси. В една от тези сцени има отново изображение на Rex Bulgarorum. Разказана е абсолютно същата история по същия начин. В случая обаче той е в компанията на Бургундския княз Сигизмунд. Персонажите са едни и същи както във Верона. В Понтида са много по-малко. Тематично обаче цикълът е абсолютно еднакъв. Историите, които се разказват за всеки персонаж, абсолютно съвпадат. Но композицията е различна. Художникът по различен начин е композирал. Художникът е неизвестен.

Във Верона името е известно - Франческо Мороне. Фреските във Верона са от 1505-1507 г., когато е изписана сакристията.

Понтида е близо до Бергамо. Фреските датират също от началотто на XVI век, но художникът не е известен.

Въпросите зададе
Владимир Тороманов

Българската литература

© 2000 Литературен форум