Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владимир Е. Сабоурин

Левинас от двете страни на Одер

От 14 до 17 септември във Франкфурт/Одер и Слубице (Полша) се проведе семинарът Еманюел Левинас - мислител на между (Emmanuel Levinas - Denker des Zwischen), дължащ тромавата и философски претенциозна в превод тема на езика на семинара - немския като лингва франка на участниците от Средна, Източна и Югоизточна Европа. Организаторите в лицето на г-н Армин Хомп и г-н Маркус Седлачек от сдружението MitOst, основано от бивши лектори на фондацията Роберт Бош в Средна Европа, имаха за идея да съберат млади хора, говорещи немски, от една страна, и познавач на Левинас д-р Волфганг Н. Кревани, самият той феноменолог и един от първите преводачи на Левинас на немски, от друга. (Освен организаторите, водещия семинара и представителя на фондацията г-н Маркус Хип, имаше по изключение още един участник от Германия, като включването му се дължеше на май само в Германия мислимата и възможна комбинация от бивш инженер на Bosch, създател на знаменита машина за опаковане на захар и настоящ студент по философия и юдаистика. Също така по изключение участваше и американец, женен за чехкиня и преподаващ black literature в Пилзен.)

Изходната трудност и в известна степен непредсказуемост на семинарния сетинг беше изборът на френски философ, за когото източноевропейци да говорят на немски. При това феноменологическата яснота и прозрачност на немския на д-р Кревани и на преминалия през преводите на Дерида (за виенското издателство Passagen, специализиращо се в областта на френския постструктурализъм, освен това работа за култовото берлинско издателство Merve) и за източноевропейските представи за френския постструктурализъм необичайно скромен език на г-н Седлачек съжителстваше, разбира се, в строго политически коректно съгласие със специфично селектиращата еднородна мултикултурална рамка, което да породи на езика на Левинас търсените етически и социални питания. Взаимното ограничаване на дискурсите, между които постоянно се поддържаше широк луфт, позволяваше ефикасното опростяване на немския на феноменологията и постструктурализма, от едната страна, и заслужаващата внимание в автономността си незаинтересованост спрямо определени въпроси, от другата. Поне що се касае до постструктурализма, луфтът между трезвия феноменологически поглед, придружаван от по немски добросъвестната работа на преводача, и прагматиката на немския като чужд и перфектно владян език бе достатъчно широк, за да се осуети възможността за говорене, с което източноевропейските интелектуалци обикновено не пропускат да блеснат, смесвайки експлозивната конюнктура на постструктуралистския продукт със сигурния пазар на Данон. Така Левинас се оказа феноменолог, етик и талмудист, а че е живял в бурните и славни времена на Дерида нямаше кой да обговори.

Другата основна сложност на проекта бе разкрачът между Франкфурт/Одер и Слубице, който освен концептуален и символен капитал, осигуряваше евтин подслон в полско общежитие и евтина храна в немска менза. За целта трябваше всеки ден да се преминава по моста над Одер, което при наличие на немска виза ставаше по-лесно в западна посока, защото в източна, макар по принцип все пак май да не се изискват визи за български граждани, отделни полски митничари искаха такива, говорейки на чист полски език, който отнякъде, може би по линията на славянското братство, което обаче явно не се простира чак до безвизов режим, трябваше да знаеш. Единият славянски брат не знаеше бъкел полски, другият - бъкел немски. Допускането, че на полската страна ще мога да се оправям на немски, се оказа напълно погрешно. Толкова по-поразителна бе непредвидимата добра воля и любезност на поляците отвъд езика, за разлика от стриктно ограничената в полето на артикулируемото и по този начин предвидима и контролируема немска любезност и добра воля. Тъй като преходите при сноването изток-запад бяха в известен смисъл мигновени, ставаха на самия мост без каквото и да било опосредяване освен чистата архитектоника и съпромата на носещата конструкция, драстично изпъкваше меката и топла аморфност и произвол на изтока и твърдия надежден формализъм на запада.

Съответно нямаше никакво време за превключване и асимилация, което поставяше наистина ребром въпроса за принудителния избор и отговарящия му отказ от удоволствията на другото. (Одер е омоним на “или”, зрелият и късният Левинас съхранява “другия” чрез дееротизирането, етизирането и теологизирането му.) Дори пословичната красота и единствена по рода си кожа на полякините, която обаче се състои повече от спомени за морето през социализма и продаващите на плажа кремове и масла Нивеа полякини, избледняваше в светлината на тази неизбежност при преминаването на моста. Чисто новото общежитие в Слубице, построено с пари на Европейския съюз и с пълно право и утопичен потенциал носещо името “Аркадия”, също гледаше едновременно навътре към кампусните зелени площи и тенискорт и навън към задните дворове на детството, посипани с въглищния прах на непознатата ни индустриализация от средата на XIХ век. Упойващият мирис на чисто новото, характерен за пасажите в източните германски провинции, беше тук още по-натрапчив и директен, сякаш за да изтрие всякакъв спомен за нещо минало, било то социалистическо или капиталистическо. Където има много пари, няма нищо по-постмодерно от изтока. Левинас предпочита да цитира не само в спомените за детството в Литва и руския на майка си, а и в контекста на етиката като първа философия (вж. Етика и безкрайното) руската класическа литература - “Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски и Толстой” (!) - и най-вече Братя Карамазови.

Българската литература

© 2000 Литературен форум