Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Константинос Кавафис

За жреца на Серапис

Старикът благ, прекрасният баща,
мира на дните ми в елейна младост,
прекрасния старик, баща си днес изпращам -
нощес почина, час преди да просветли.

Христе Иисусе, скрижалите пречисти
на църквата ни свята да опазя благочестно -
с постъпки, мисли и слова -
до свършека на дните си, е свидната ми цел,
от Твоите презрители се аз отвръщам,
но плача днес, скърбя, Христе, за моя татко,
при все, че беше, страшно е да се изкаже,
служител на Серапис Нечестивия...



Мирис. Александрия, 340г. сл.Хр

За мъката, че Мирис мъртъв е, разбрах ли,
заминах за дома им, макар и да странях
от влизане при християни, от домовете им,
особено, през дните им на радост и печал.

В притвора им спрях се, навътре да пристъпя
не посмях, там близките му издалеч
и някак подозрително ме гледаха.

Стояха в някаква огромна стая,
но виждах в процепа единствено
килими скъпи, прибори от злато и сребро.

Превит, във ъгъла на притвора ридаех
и мислех си - вечерите, разходките,
без Мирис как ще запустеят,
красивите и страстни бдения, без Мирис
как ще овехтеят, и мислих си, как Мирис
се усмихва и се радва, как стихове разказва
с елинска напевност, съвършено;
и видях - завинаги приятелят божествен е загубен.

Бабички за сетния му ден шептяха
как с името Христово стихвал, как
кръста Му в ръката си притискал.

Накрая в стаята навлязоха
и четири от техните йереи,
започнаха любовно да се молят -
на Иисус (или на майка му -
аз вярата им странна не познавам).

Че Мирис беше Християнин, знаехме,
от първия му час, пристигнал
в нашата компания, го знаехме,
но Мирис беше като нас, живееше
напълно като нас, на радости
и страсти, повече от нас дори
отдаден, той пръскаше пари,
за упреци небрежен, в побоища среднощни
влизаше с готовност, щом вражеските банди
ни пресрещнат.

За обреди и вяра не говореше,
затова предложихме веднъж
в храма на Серапис да отидем,
но мисля си, от намека обиди се.
Сега и други случки си припомням -
когато възлияния направихме на Посейдон,
от нас се отдели и някъде загледа се встрани.
Когато с патос някой ни предложи:
прекрасен и велик, да бъде Аполон закрилник наш,
тогава (не чуха другите) си каза Мирис:”но без мен”.

Йереите им християнски силногласно
служеха за упокоя на душата му
Съзрях с какво старание, с каква тревога
за своите обреди го приготвят
по техните закони за смъртта
и някак тъжна мисъл ме плени,
и сетих, Мирис си от мене заминава,
как сля се той - Христовият - със своите,
как чужд съм аз, безкрайно чужд,
как смътно някак се долавя,
че бил съм аз измамен от страстта си,
че бил съм винаги му чужд, изскочих вън -
от страшната им къща, побързах да изляза,
     та спомена за Мирис да запазя...

Превод от гръцки: Николай Петков

Българската литература

© 2000 Литературен форум