Литературен форум  

Брой 10 (433), 31.10. - 06.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Защо ни трябват нови ценности

Продължение от брой 9

На 26 април 2000 г . в рамките на срещата “Българският Великден” бе проведен разговор на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера П.Жотев и външния министър Н.Михайлова с българи, живеещи в чужбина. Поради важността на поставените от аудиторията въпроси и техните отговори вестник “Литературен форум” публикува пълната стенограма на разговора.

Иван Костов: (...) Искам обаче тук да използвам момента да благодаря на всички главни редактори на български медии, които, без да ме считат за PIAR, отговориха положително на моята молба да представят участниците в днешната среща, да предоставят страниците на своите вестници, своя ефир и своята картина, за да могат да се представят част от вас поне, да бъдете чути още преди да дойдете тук, и това беше направено само благодарение на добрата воля, без никаква организация, без никакви средства. Значи тази PIAR-кампания, ако може въобще да се нарече това, което изтече в българските медии, с добри и с не съвсем добри думи, с положителни очаквания и с неприязън - всичко това беше направено благодарение на тяхната отзивчивост.

 

Надежда Михайлова: Аз ще си позволя да наруша регламента, тъй като не разбрах, че има още един въпрос за PIАR. Много ми се иска едно мъничко нещо да кажа в тази връзка. Ние направихме една конференция в София, посветена на информацията и на комуникирането на реформите, и в нея бяха поканени представители на администрация, неправителствени организации, журналисти от всички държави, които водят преговори с Европейския съюз. Тази инициатива на практика намери своето продължение в Брюксел и в държавите, които са членки на Европейския съюз, защото презумпцията е, че ние имаме една обща цел - да подкрепим процеса на разширяване на Европейския съюз с приобщаването на страните от Централна и Източна Европа. И преодоляването на евроскептицизма - както от едната, така и от другата страна, ако мога формално да разделя страните, които са членки, и страните, които все още кандидатстват - ще бъде обща задача на всички ни. И аз си мисля, че много от вас ще бъдат в помощ на България и на българското общество с това да предоставят на западните общества аргументи в полза на разширяването. Това ще бъде една огромна помощ.

 

- Казвам се Пенка Пенкова и съм представител на TBAI-група от Франция. Имам само една малка реплика: Току-що имах удоволствието да поднеса първата излязла от печат книга на “Икономик бук” - “България-Европа 2000”, която може да помогне на абсолютно всички тук присъстващи. Съвсем скоро 15 000 броя от тази книга ще могат да бъдат намерени във всички посолства на България в европейските столици, така че, моля ви, имайте това предвид и понесете тази книга гордо, като българи.

 

- Димитър Димитров - магистър по бизнес-право, данъчно право и счетоводство, Франция. Искам да запитам правителството: Кога ще има най-после стратегия за българските студенти в чужбина? Какви гаранции ще ни дадете, че администрацията в България ще се отвори за нас? Защо Европа не дава пари за обучение на българите в чужбина, а ни изпраща скъпоструващи експерти? И само в допълнение искам да кажа, че примерно южната ни съседка Гърция беше приета толкова бързо в Европейския съюз, защото те имаха и продължават да имат във всеки един европейски университет хора, които с връзките си й помагаха. Когато Гърция беше приета, те бяха назначени на всички отговорни постове и в Европейската комисия, и в правителствените среди в Атина.

 

Иван Костов: Приемаме това като много полезна препоръка и като второто нещо, което трябва да поставим за преследване от цялото правителство, веднага след като извадим България от негативния списък от Шенген. Това е втората задача. Аз Ви благадаря за толкова ясната й формулировка, тъй като Вие сте абсолютно прав.

 

Димитър Димитров: Искам само в края на срещата да Ви помоля за нещо. Ние изготвихме един документ с всички наши проблеми, на всички български студенти. Искам да Ви го предам. Надяваме се, че ще получим някакъв отговор и се надявам, че най-сетне ще има българи, завършили на Запад, както по времето на Възраждането и в началото на Третата българска държава, които ще бъдат в българската администрация.

 

Иван Костов: Разбира се.

 

Надежда Михайлова: Както виждате, ние имаме вече няколко български студенти, които работят в българската администрация в Министерството на външните работи. Те дори в момента са тук и си мисля, че е много важно тази стратегия за връзка на използване на възможностите на студентите, които учат зад граница, да бъде част от голямата стратегия изобщо за използването на научния и академичния потенциал на България независимо дали извън граница или в нашата страна.

 

- Казвам се Милен Маринов, уча в Университета в Бирмингам и съм асистент на директора на нашия център по електронен бизнес. Първо искам да изразя подкрепата си за министър-председателя Иван Костов и да благодаря за куража, който имате и проявявате. Въпросът ми е малко по-общ, но мисля, че е фундаментален за успеха на реформите. А той е следният: Как българското правителство се опитва да обяснява на българските граждани цената и отговорностите, които са свързани с реформите? Защото мисля, че Вие имате подкрепата на почти всички тук присъстващи. Но как ще спечелите подкрепата на болшинството от българските граждани? Мисля, че успехът на реформата е свързан с отговора на този въпрос. Не само подкрепата сега, но и след две, три, четири, пет години.

 

Иван Костов: Отговорът ми е кратък - с мир, вътрешноикономическа и финансова стабилност, с икономически растеж, с тенденция на покачване на доходите и намаляване на безработицата, с изпълнение на програмите, които сме заявили, в частност “Правителствената програма 2001” и нейният актуализиран вариант след приемането на поканата за членство. Моето дълбоко верую е, че българският избирател трябва да избира на базата на изпълнени програми, на базата на изпълнен обществен договор, защото нашата програма тогава, през 1997 година, беше един договор, който ние сключихме с нашите избиратели. Аз съм убеден, че трудните времена ще минат, че хората в последна сметка ще разберат. Как обясняваме това - може би несръчно, може би недостатъчно убедително. И точно в това ви молим да ни помогнете. Защото тук в България има много правилни, но и много неправилни виждания за това какво става в страната. Има и много заблуди, които идват от съвсем обективни причини. Ние чакаме вашия глас да се включите в този вътрешен политически дебат. И то не с оглед на това да защитавате точно конкретна кауза, а да защитите движението на България напред. Гласове за това трябва да има. Защото аз трябва да призная със съжаление, че в България има и гласове да си стоим на място, а има и гласове да се връщаме назад. Те наистина не са силни гласове, но ги има. Заради това ви молим за помощ и в това отношение.

 

- Казвам се Андрей Ковачев и съм представител на чужда фирма за България. Моят въпрос е към г-н Жотев. Безспорна е необходимостта от свежи финансови инвестиции в България. Как актуализираната програма на правителството би допринесла за това; би ли могла тя да стане, така да се каже, магнит за такива инвестиции в България. В тази връзка искам да попитам как правителството смята да увеличи доверието не само на световния финансов елит в България, а също и общественото доверие в страните членки на Европейския съюз. Защото знаем, че общественото мнение в страните членки се формира от гласоподавателите, които избират политиците, с които пък ние преговаряме. Винаги когато има местни избори или национални избори, или избори за европейски парламент, тогава тези носители на мандат плащат някакъв данък на общественото мнение. Разбира се, това е една прекрасна инициатива - всеки един от нас да стане един PIАR-мениджър на България и да мултиплицира положителния й образ в страните членки. Но все пак вие, правителството, трябва да имате една политика за увеличаване доверието на това обществено мнение в страните членки, не само на финансовия елит.

 

Петър Жотев: Чуждестранните инвестиции в България не са много, особено на фона на инвестициите, които са привлечени вече в Унгария, Полша, Чехия. Една от причините е забавената реформа. Първата половина на 90-те години в България политиците сякаш повече приказваха и обещаваха, по-малко правеха по отношение на реформата. Просто нямаше го политическото желание, политическата възможност България да осъществи реформите. Обикновено когато започва реформа за преструктуриране, първо се извършва тежката част от нея, когато е още високо общественото доверие. У нас това стана, бих казал, частично. Едва през 1997 г. започнаха тези промени, които на практика засилиха много бързо приватизацията, прехвърлянето на държавната собственост в частна. В момента над 80% от брутния вътрешен продукт се генерира от частния сектор, като се има предвид, че България като най-верният сателит на Съветския съюз преди години беше с почти 100% държавна собственост. Една от задачите, която частично е изпълнена по отношение на програмата, разработена от 1997 г., е свързана с привличане на чуждестранни стратегически инвеститори.

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум