Списание “Минало”
В новия брой са обособени три основни раздела - “Старина”, “Средните векове” и “Новото време”. “Старина” включва - Константин Кисьов и Митко Маджаров за “Новооткрит римски път в Средните Родопи” и Мирослава Стойчева за “Сердикийското разрушение на идиолите от 330 г.”. В раздела “Средните векове” са поместени материалите - “За символиката на една кръстовидна композиция върху керамичен съд от Велики Преслав” от Стоян Витлянов, “Прояви на сакрална защита в средновековния град Червен” от Стоян Йорданов и “Българо-византийски генеалогични корени в кипърската история през ХII-ХV век (кипърски кралици с български произход и тяхната генеалогия) от Манол Чурешки. Разделът “Новото време” включва изследванията на Мария Маркова - “Майчината кърма като първа храна”, на Ваня Илинкина-Гетова “Икона на свети Мина, везана от Баба Неделя Петкова”, на Румяна Прешленова “Европейският дискурс в българската икономика от Берлинския конгрес до Първата световна война”, на Величко Георгиев “Началото на масонския периодичен печат в България: списание “Зидарски вести”, на Веселин Ангелов “За ролята и мястото на мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 г. за формиране и провеждане на българската политика по македонския въпрос” и още - изследването на Теодора Готовска-Хенце - “И брат брата не позна” - комунисти и социалдемократи по време на Пражката пролет”. Списанието е богато илюстрирано и включва не само фотографии, но и множество карти, фрагменти, факсимилета, схеми, планове на тракийски селища, например... Своеобразен акцент в броя е изследването на Величко Георгиев “Началото на масонския периодичен печат в България: списание “Зидарски вести”. От направеното изследване става ясно, че масонстнвото, или свободното зидарство, прониква в българските земи към средата на ХIХ век, когато те се намират още в рамките на Османската империя. В процеса на изучаването на масонството в България Величко Георгиев попада на брой 1 от изданието “зидарски вести на Великата ложа на България”. Към изследването са приложени документи за учредяването на свободното зидарство в България, Биография на първия основател на свободното зидарство в България, специфични масонски термини и съкръщения. Иконата на свети Мина от 1864 г., везана от Баба Неделя Петкова, темата за приложното изкуство на българката през Възраждането, общите стилови белези на култа към светеца също е акцент в списанието. "Досега в научната литература не е публикувана везана икона". - пише Ваня Илинкина-Гетова Тези и още интересни неща можете да прочетете в най-новия брой на списание “Минало” за 2001 г. |
![]() |
© 2001 Литературен форум |