Литературен форум  

Брой 15 (456), 17.04. - 23.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги Мицков на 80 години

Не искам да остана тайна хроника!

Десет монолога на поета и преводача Георги Мицков за нещата от живота и живота на нещата

  • ЖИВОТЪТ – "Защо ние сме там, където нас ни няма?" – пита Пиер Жан Жув. "Защо не можем да бъдем и тук, и там, и навсякъде, където могъщо и безкрайно бий животът?" – питаше бай Атанас Далчев. Нито на Пиер Жан Жув, нито на Далчев някой отговори. Аз обаче си знам, че моят живот протича по своя си линия, независимо от всички перипетии, през които преминах. И тя, тази линия, е графика на моята съдба неповторима. Винаги съм искал от живота много малко: да обичам там, където искам да бъда обичан, и да правя добрини, ако мога да ги правя. В едно мое стихотворение, което ти откри, след като го бях загубил, казвам: "Животът си отива, ала беше мой!" Иска се много доблест, за да кажеш така, аз смятам, че я имам тая доблест...

  • КНИГИТЕ – Чрез тях аз си имам толкова много приятели, с които цял живот съм си говорил отвъд времето и пространството! И винаги съм ги чувствал толкова живи, че понякога съм усещал сякаш в аванс и собственото си безсмъртие, ако съумея да напиша и издам всичко, което толкова години съм носил и таил в душата си...

  • ЛЮБОВТА – Съгласен съм с твърдението, че любовта е най-добрата подготовка за смъртта. Както и с това, че тя е онова фатално съвпадение, при което сме равни на боговете. А безусловната любов наистина е любов, която не поставя условия. Любов, която нищо не очаква и приема всичко, каквото е. В един мой сонет казвам: "Към тебе любовта ми е тъй висша – не смея даже в стих да я опиша!" Душата ми е пълна с гробове на обичани – за нещастие, хората, които обичах "над душата си" и над всичко останало, умираха или загиваха пред очите ми. Марио Луци не случайно е написал, че да се живее, ни помага любовта, моят живот го потвърди напълно. Затова предсмъртно обикалям всички места, където някога съм обичал някого...

  • ПОЕЗИЯТА – Винаги съм се стремял да бъда не Поет, а самата Поезия – по съвета на един голям испански първомайстор на стиха. "Погребвам се в написаните стихове и вероятно ще възкръсна някой ден от тях. О, тъжно възкресение, но във това съм абсолютно убеден!" – изповядвам в едно мое стихотворение.

  • ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ СТИХОВЕ – Всеки поет си има няколко, както сме свикнали да казваме, "емблематични стихове", в които се разкрива цял. Колкото и нескромно да прозвучи, аз мисля, че при мен всеки стих е емблематичен, защото е дълбоко преживян и наистина изстрадан. Понякога съм си мислил и това – че и нито един стих да не бях написал, пак щях да съм поет, просто защото винаги, и в най-жестоките мигове от моя нелек живот, съм живял поетично.

  • ДУШАТА – Особено когато е щастлива, тя е тайнство неотразимо!

  • САМОТАТА – В "Балада за най-самотния" казвам почти всичко за самотата, макар че тя е просто неописуема...

  • СМЪРТТА – Какви чудесни стихове написа за нея Сашо Геров! Точно защото той повече от всички обичаше живота... И аз имам немалко стихотворения за смъртта по същите подбуди, като мисля, че в два стиха правя едно философско-лирично обобщение, което събира всичко на едно място: "Животът заедно със любовта еднакво се осмислят от смъртта!"

  • УСПЕХЪТ – Какво значи успех?! Ако е това – да си купиш апартамент, кола и вила, аз никога не съм го имал... Но ако успехът е да прозреш същността на живота си и да му се отдадеш изцяло, дори при най-трудните, бих казал непоносими, обстоятелства – това, мисля, че въпреки всичко, успях да направя... Веднъж ти ми каза, че съм бил щастлив несретник – прав си, това определение напълно отговаря за мен. Някога такъв щастлив несретник беше Атанас Далчев – въпреки вечната си немотия, гоненията на озлобени бездарници, дребнавичкото нашенско битие, той съумяваше да се извиси над нещата и да създаде едно значително творчество. За мен, макар и да живееше в оскъдица, това е един наистина преуспял човек, който не случайно казваше: "Аз бягам от успеха не заради самия успех – страхувам се да не приличам на онези, които го имат!"

  • ЯСНОТАТА – Не съм съгласен с твърдението, че голямата поезия била "по принцип" неразбираема. Няма такова нещо – дори когато си служат с оригинални метафори и чудновати алегории, майсторите на поетичното слово са пределно ясни, мъглявината в изразяването само подсказва мъглявина и в мисленето. Когато съм разговарял с моите читатели, най-много съм се радвал на това, че освен че са ме харесвали, са ме и разбирали. Колкото и парадоксално да се вижда това на някои позьори, но аз пиша, както дишам, и според мен естествеността е първото условие за всяко изкуство.

Монолозите записа Георги Тодоров

Българската литература

© 2001 Литературен форум