Литературен форум  

Брой 15 (456), 17.04. - 23.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги Мицков на 80 години

Лиляна Райчева

Георги Мицков – поет, преводач и личност

 

Дълги години бях чела преводи и рецензии из литературните вестници и поетични антологии, подписвани от Георги Мицков, без да го познавам лично. Много по-късно, в онова време разделно, ни запозна сестра му Калинка Стамболова, която го доведе в кабинета, където работех, след един разговор за него. Той остана до края на работното време. След това в едно кафене продължихме разговора си до вечерта. Изпратих го до влака за Сливница. По това време на привилегировани и отхвърляни Георги Мицков нямаше право да живее в София. Дълги години беше работил като общ работник на Витоша. Планината е оставила незаличими следи в поезията му и той с гордост казваше за себе си "Аз съм легендата на Витоша". Прокуденото му от Белово след 9. IХ.1944 г. семейство се беше разпиляло. Баща му избягал в Гърция, сестра му - в друг край, малкият му брат - убит през 1951 г.

Близките лични и творчески съдби, близките литературни интереси и вкусове създадоха онази атмосфера, която бързо ни сближи и постепенно прерасна в едно трайно и многогодишно приятелство. Два пъти седмично той идваше в кабинета ми в края на работното време и ме чакаше като четеше нещо. Ако беше пристигнал с по-ранен влак и имаше други срещи, се уговаряхме къде и кога да се видим по-късно. Разговорите, които водехме бяха изпълнени със спомени, размишления, четене на поезия. По-късно и аз започнах да прескачам понякога в събота или неделя до Сливница. Той се беше приютил в една почти срутена къща, с напукани стени, опряла гръб на едно от войнишките гробища край Сливница. С годините виждах как измъкват камък след камък надгробните камъни над войнишките гробове и практични стопани ги разбиваха и вграждаха в новостроящите се сгради на Сливница. В прозорците на тази приклекнала къща надничаше рядка борова гора със зеленината си. През пролетта, лятото и есента, цветята в градината правеха по-поносим този дом.

Георги Мицков и Лиляна Райчева в Охрид, 1995 г.Говорехме, четяхме отдавна написани или току-що създадени стихове или току-що преведена поезия. Говорехме за писатели, поети, художници, музиканти, за живота, за различни случки, за хора и събития. Неговата способност да открива веднага стойностното в една поетична творба ме впечатляваше и респектираше. Огромните му и дълбоки познания за световните литературни процеси бяха бликащ извор за моята жадна за информация душа – един втори за мен факултет. Четях лудешки и се опитвах да наваксвам пропуснатото, за да бъдат равностойни разговорите ни. Той раздаваше на близки и познати преводи на непознати поети и свои стихове, за да ги направи съпричастни на красотата, която е открил. Това разкриваше една огромна душевна щедрост у него.

След настъпилите промени през 1989 г. Георги Мицков започна да издава своите собствени поетични книги. Дотогава той не можеше да печата собствена поезия. Имах честта и радостта да преглеждам някои от книгите му, преди да бъдат издадени. Той водеше оживена кореспонденция с един от най забележителните литературни творци на нашия век, някои от които преведе на български. Архивът му е забележителен. Той представи на четящата поезия общественост и моите издадени след 1989 г. книги, като ги прие с високо доверие и направи задълбочен анализ на написаното.

Неговата непосредственост и чистосърдечност, неговата висока ерудираност му печелеха симпатии навсякъде. Едно пътуване до Струга на "Стружеските поетични вечери" през 1995 г. ме запозна с други страни от личността му. В Охрид пристигнахме рано сутринта. Изгряването на слънцето над града беше едно вълнуващо преживяване. Заедно с другите участници-българи отпътувахме с първия рейс до Струга. Още с появата си в хотела Георги Мицков събра около себе си едни от най-интересните и талантливи македонски и чуждоземни поети. Незабравими ще останат разговорите с Влада Урошевич, Матея Матевски, академик Милан Гурчинов – забележителен литературовед, академик Илиевски, който ни даде като историк информация за най-старата история на тази земи. Впечатляващи бяха рецитала и награждаването на Михаил Рендзов, награждаването в старата митрополия на Охрид на израелския поет Иехуда Михай. Вечерта, прекарана в разговори в едно кафене край Охридското езеро. Разходката до забележителностите и историческите места на Охрид. Награждаването на Анте Поповски. Разговорите за датската поезия и Есенин. Разговорите със семейство Гурчинови и Илиевски в президентската вила "Биляна" край Охрид. Какви интересни беседи води през тези дни с един букет от чуждоезични поети. Те отвеждаха духа в едни други по-благородни пространства. Георги Мицков умее да създаде атмосфера, в която да бъдат възможни подобни разговори...

Спирам тук по понятни причини. Честит юбилей приятелю!

Българската литература

© 2001 Литературен форум