Литературен форум  

Брой 15 (456), 17.04. - 23.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Ни цар, ни политик

Поради изключителния интерес към влизането на цар Симеон Втори в българския политически живот, предлагаме пълната стенограма на предаването "Гласове", излъчено по Българска национална телевизия, Канал 1, на 9 април, 19.00 часа, с водещ Явор Дачков.

Влизането на Симеон Втори в политическия живот е популистки ход, смята политологът Огнян Минчев

 

Явор Дачков: Здравейте! В петък царят основа партия и подкани народа масово да гласува за нея, това е новината от изминалата седмица. И за да избегна безсмислената казуистика, която ще се разгръща оттук нататък, трябва да поясня, че употребявам думата "партия" в буквалния смисъл, който тя носи на гръцки език, а именно - част от нещо. Независимо дали става въпрос за движение, течение или коалиция, формацията на Симеон Втори е вече част от политическите претенденти за властта. Така царят опроверга сам себе си за няколко седмици. След решението на Конституционния съд относно евентуалната му кандидатура за президент той заяви, че е роден с властта. Преди три дни той каза, че е претендент за властта и призова хората да гласуват за неговото движение. Преди три дни вече бившият цар сведе идеята за устойчивост и вечност, която носи монархията, до скромните 800 дни. Сви инстинктивния ни копнеж по достойнството на надпартийната безстрастност до пазарлък за две години и половина време. Точно толкова, колкото е нужно да се усвоят предприсъединителните фондове на Европейския съюз и да се похарчи натрупаният с нашия труд държавен резерв. В този смисъл е съвсем вярно неговото обещание, че, цитирам – "не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви". Казвам тези неща, защото спектакълът на подмяната, който тече в България от толкова много години, стигна своя апогей. Царят основа партия и се включи активно в предизборната надпревара. Малко по-късно ще видите и хората, които днес учредиха движението "Симеон Втори". Ако не беше толкова болезнено, може да се каже, че даже е и интересно да се наблюдава този маскарад. Това израждане на най-дълбоките, най-съкровените и най-истински неща в България. Само чуйте как звучи днешната новина на БТА, цитирам – "Симеон Борисов Кобургготски бе избран за лидер на новоучреденото Движение "Симеон Втори". В Контролния съвет на организацията влизат актьорът Коста Цонев, Стела Божкова, представител на неправителствена организация, и Елка Атанасова, преподавател по български език и литература и журналист на свободна практика в Кюстендил". Сред учредителите на движението са, и тук въобще не се шегувам, та сред учредителите на движението са и Йоло Денев, Петър Гогов, помните ли? - 5000 гласа, и бившият депутат Георги Петров, който имаше прякор Гошо..., неудобно ми е да го кажа. Тези хора са поканени с нарочни покани. В учредителното събрание се влизало само с тези покани. Така че оттук нататък лидерът им Симеон Борисов носи пряка отговорност за хората, новите специалисти и експерти, които ни обеща. Не си спомням по-голяма публична подигравка с нас. Собственият ни цар да ни вземе за поданици на Ева Перон. И ако трябва да се кажат все пак някакви сериозни думи след днешния сюрприз на новия политически лидер Симеон Борисов, те трябва да бъдат насочени единствено към нас, защото всичко, което ни се случва, не е нищо друго освен изпитания по дългия ни лъкатушещ път към зрелостта.

 

(Излъчват се кадри от: 6 април 2001 г., София; октомври 1991 г., архив БНТ - "Среща в Мадрид"; април 1997 г., Велико Търново - бел. ред.)

 

Днес в предаването ще коментираме новината от седмицата, пък и новината от днес, а малко по-късно ще видите репортаж от учредяването на движението на Симеон Втори. Гост днес в "Гласове" е политологът Огнян Минчев. Добър вечер!

 

Огнян Минчев, политолог: Добър вечер!

 

Я.Д.: След като видяхме този архив и това, което се случи миналата седмица, пък най-вече това, което се случи днес, изяснява ли се образът на царя според вас? Досега той събираше дивиденти от своята двусмисленост и неизясненост. Има ли очертания на образа на Симеон Втори?

О.М.: Значи, откакто той направи това свое изявление в петък, оттук нататък на него му предстои да придобие един все по-очертан образ. Досега неговият образ наистина беше един дистанциран, един идеализиран образ на човека, който мисли за доброто на България и стои над всички българи по рождение. И тъй като този негов нов образ, с който се сблъскваме през последните няколко дни, предизвиква много емоции, много пристрастия, много "за" и "против", нека и аз да изкажа едно макар и умерено пристрастие. На мен лично много повече ми харесва образът на Симеон Кобургготски от 1991-1997 година в сравнение с този образ, който започна да се очертава през последните няколко дни. Харесва ми повече, защото... така както той пледира за почтеност и за достойнство, за мен в този образ, който видяхме от кадрите през 1991-1997 година, съдържа много повече почтеност и много повече достойнство, и много повече реализъм от този образ на стартиращ политик, който наблюдаваме през последните няколко дни.

 

Я.Д.: Давате ли си сметка, отчитате ли големия глад у хората за почтеност? Изявлението на царя в петък прозвуча много силно, почти като плесница за политическия елит.

О.М.: Извън всяко съмнение! Вижте, гладът в България за почтеност, за добродетел, за достойнство става вече един неистов глад, тъй като от 1989 година вече 12 години ние ходим по един път, в който път имаше всичко друго, но твърде малко почтеност и твърде малко достойнство. Ние навлязохме в един преход, който не познавахме, и предни позиции в този преход заеха наистина хора, които много рядко представляваха цвета на нацията. Те ограбиха страната, те развлачиха нейното национално богатство, разделиха българите на шепа печеливши и огромно мнозинство губещи и принудиха България едва през последните години отново с цената на много корупция, на много грехове да започва да стъпва на краката си. В този смисъл гладът за почтеност и достойнство е по-голям, отколкото физическият глад на милиони българи. Тук вече се отвори едно голямо пространство, в което хората желаеха да видят или, ако не могат да видят, да привидят фигурата на този спасител, който ще ги отърве от това битие на последните 12 години. В България се отвори едно голямо пространство, в което този неистов глад може да бъде задоволен почти само и единствено с две неща: на първо място с ясна, категорична и почтена политика и на второ място с популистка политика. Поради…

 

Я.Д.: Доколкото... Да?

О.М.: Именно поради това, ако си спомняте и в това студио, и на много други места ние призовавахме...

 

Я.Д.: От две години...

О.М.: ...настоящото мнозинство и настоящото правителство да направят една точна, ясна оценка на плюсовете и минусите, на свършеното и несвършеното през последните четири години. Именно защото една подобна оценка не беше направена, поне не в нейната цялост, днес има риск, съществува значителният риск една част от българските граждани да изберат второто средство, средството на непремерения популизъм, средството на месианизма, средството на чудото.

 

Я.Д.: Доколко Симеон Втори, той го декларира в своето обръщение, доколко Симеон Втори се държи почтено и влезе почтено в активната политика, като се има предвид, че той не го направи досега? Т.е. имаше много тежки периоди, имаше кризи, България беше раздирана от много по-огромна корупция, много по-огромна престъпност, много по-голям глад и тогава царят като че ли се обви в мълчание. Доколко е почтено сега да влиза в политиката?

О.М.: Вижте, аз предпочитам и особено в навечерието на светлия християнски празник Великден да не съдя, защото е казано, че този, който съди, ще бъде съден. Аз не бих могъл да премеря почтеността на един или друг човек, включително и на Симеон Кобургготски, на бившия монарх на България. Но това, което искам да кажа, е, че през януари 1997 година в България имаше повече гладни, страдащи и отчаяни, отколкото сега. Но тогава в България имаше много черна работа за вършене. През последните четири години, добри или лоши, сегашните управляващи свършиха тази черна работа и получиха за това оценка. Все още не от българския народ, който наистина е много, много изстрадал в процеса на тези промени. Но получиха тази оценка, включително и през последната седмица, на заседанието на Европейската народна партия, където множество европейски лидери подчертаха това, че това управление, това правителство е свършило своята реформистка работа. Но Симеон Втори не пожела да се присъедини тогава. Присъединява се днес Симеон Кобургготски към българската политика, когато черната работа е свършена и когато ще бъде относително доста по-лесно и доста по-приятно да утешиш гладните, бедните и страдащите, може и за повече от 800 дни.

 

Я.Д.: Аз в никакъв случай не бих искал да съдя и моят въпрос беше по-скоро подтик, тъй като бившият цар е вече действащ политик, ние трябва да говорим аналитично и да си даваме сметка доколко са реалните му способности. Така че оттук нататък ние ще говорим за него само като действащ политик и за неговите реални възможности. Съгласен ли сте с това?

О.М.: Разбира се.

 

Я.Д.: Така че преди да...

О.М.: След като той сам си го избра.

 

Я.Д.: Точно така. Преди да продължим нашия разговор, ви предлагам да видим репортаж от днешното учредяване на движението "Симеон Втори".

 

(Излъчва се репортаж - бел. ред.)

 

Я.Д.: Царят сложи край на монархията, още един парадокс в България - обяви края на царството си. Как ще коментирате...

О.М.: Ще си позволя да коригирам последните ви думи. Понеже и в неговото обръщение, пък и много често става дума за почтеност и за достойнство, когато един човек като Симеон Кобургготски става лидер на политическа партия в България, в съвременна България, която е република по силата на своята конституция, поставянето на края на монархията става с официален акт на абдикация. Докато няма такъв акт на абдикация, ние просто имаме основанията да смятаме, че Симеон Кобургготски, като лидер на партия, преследва целта възстановяване на монархията в България, като не върви по прекия път - референдум, който в България се предлага от 1991 година да бъде организиран, а се опитва чрез заобиколни средства, не бих искал да кажа през задния двор на институциите в България, да възстанови монархията, да реституира монархията в страната.

 

Я.Д.: Между другото той казва в обръщението си - необходими са незабавни промени на политическата система.

О.М.: На практика неговото обръщение представлява един силен популистки апел, който представлява предизвикателство към политическата система поне в няколко основни направления. На първо място както в изявлението, така и в устава на движението "Симеон Втори", приет днес, изрично се подчертава, че лидерът на движението, т.е. самият Симеон Кобургготски ще определя, подчертавам, ще определя, няма да посочва, предлага, ще определя кандидат-депутатите на движението и ще ги контролира в степен, в която, ако те не се справят с нещата, със своите задължения, ще трябва да си подадат оставката. Тук нямаме само политически проблем за вътрешнодемократична или недемократична структура на това движение. Тук имаме чисто конституционен проблем, свързан с конституционното устройство на страната, според което избраният депутат притежава четиригодишен имунитет да върши своята работа по съвест и на следващите избори избирателят оценява тази работа и гласува за него или не.

 

Я.Д.: Т.е. не може да има механизъм, както казва Симеон Втори, според който, ако депутатите се провалят в парламента, те биха могли да се сменят. Той казва, че движението разполага с такъв механизъм.

О.М.: Според конституцията не може да има такъв механизъм и ако движението разполага с такъв механизъм, то ще трябва да го съотнесе при регистрацията си в съда с изискванията на конституцията.

 

Я.Д.: Много е интересно дали съдът ще регистрира движение с такъв устав, ако има конституционни противоречия.

О.М.: Предстои да видим, предстои да видим какво ще бъде решението на съда, но аз мисля, че така или иначе това движение ще бъде регистрирано и то ще стане факт в българския политически живот.

 

Я.Д.: Смятате ли, че по-добре е да бъде регистрирано и царят да бъде пуснат да се състезава на политическите избори, отколкото да се правят спекулации, че е възпрян нарочно с непочтени средства да гласува?

О.М.: Вижте, аз наистина смятам, че е в полза на демократичната система в България това движение да бъде регистрирано, да опита своите шансове, да убеди избирателите да гласуват за него, въпреки че - бих искал още веднъж да подчертая - статутът на цар, макар и на цар в изгнание, е несъвместим със статута на политически лидер, на партиен лидер и именно поради това бившите монарси на страни като Италия, като Гърция дори не биват допускани до територията на своите страни, защото те са алтернативни държавни глави на своите страни. В България беше възприета една значително по-либерална система. Аз не бих искал сега да дискутирам дали това беше правилно или не, тя е факт. Бившият монарх Симеон Кобургготски е на българска територия, той основа своята партия днес. Но така или иначе, повтарям, ако става въпрос за почтеност и за достойнство, пряк резултат от избирането му за лидер на тази политическа партия би трябвало да бъде неговата абдикация.

 

Я.Д.: Има и друг проблем... това означава, че той няма да влиза в парламента. Аз тук не можах да разбера от неговата реч, вие разбрали ли сте това?

О.М.: Г-н Дачков, аз лично бих ви предложил да не навлизаме...

 

Я.Д.: Да не говорим по хипотези ли?

О. М.: Да не навлизаме в хипотетичната сфера за това какво ще бъде и какво няма да бъде Симеон Кобургготски, защото на мен ми прави впечатление, че той, който беше доста по-контактен и доста по-диалогичен при своите предишни посещения в България, пък и в своите интервюта и появи по медиите от началото на 90-те години, днес е възприел един подход, който е малко странен за политически лидер.

 

Я.Д.: Да, царят отказа интервюта, така, пространни, и разчита само на официални изявления.

О.М.: Това ми дава още едно основание да мисля, вече като човек, който се занимава професионално с политическа наука, че неговият подход към българската политика ще бъде ясно изразен популистки подход. Защото той по-този начин, именно правейки изявления, оттегляйки се, оттегляйки се в своята загадъчност било в Мадрид, било във Врана, било някъде другаде, той практически ясно и категорично заявява, че заобикаля информираното обществено мнение, заобикаля медиите, заобикаля дебата със своите политически приятели, своите политически опоненти, което е съществена част от българската демократична политика. Сега, не бих искал да спекулирам каква е причината за това, но според мен една от основните причини е, че той иска да задържи именно тази светлосянска, тази загадъчност на лидер-утопия, лидер-мечта и да отложи колкото се може по-задълго превръщането си в една реална фигура на обществен лидер, който има както своите силни, така и своите слаби страни и който трябва да приеме реалността за самия себе си такава, каквато е, след като всички останали приемат реалността такава, каквото тя е. Тук само един пример мога да дам. Спомнете си посрещането му на аерогара "София" преди няколко дни. Там успяха да му зададат няколко само въпроса, на нито един от тези въпроси той не даде убедителен отговор, дори не даде отговор, който да показва, че той е по някакъв начин запознат с процесите, които бяха обект на тези въпроси. Примерно, питаха го какво му е мнението за протичащото в Македония, той отговори нещо неясно, нека там македонските отговорници да се справят или нещо такова. Ако действително Симеон Кобургготски е лидер на политическа партия, освен това претендираща за сериозно присъствие в следващия парламент, той ще трябва да дава конкретни отговори за реалните днешни и бъдещи проблеми на България.

 

Я.Д.: Днес обаче станаха няколко конкретни неща, които до голяма степен могат да бъдат коментирани, имам предвид учредяването на движението "Симеон Втори". Може ли да се гадае донякъде за образа на царя по образа на неговите избраници? Казвам избраници и пак повтарям, достъпът до залата беше само с нарочно изпратени покани. Не искам да става спекулация с това, че хората са се организирали спонтанно и са отишли на едно място. Освен това и огласяването на това събрание стана малко почти криминално. То се появи само в един вестник, ако не се лъжа, вчера. Ние не знаехме до вчера и помолихме от прессекретариата на царя по телефона да ни потвърдят вярно ли е мястото и часът на тази среща. Така че - можем ли да съдим за царя по Георги Петров, Йоло Денев, Петър Гогов и т.н.?

О.М.: Аз мисля, че е прибързано да съдим за Симеон Кобургготски точно по тези фигури, които вие посочихте, въпреки че наистина е симптоматично избирането им за част от това ръководство на движение...

 

Я.Д.: То не е ръководство, те са учредители, а ръководството е друго.

О.М.: Дори да са учредители на движението "Симеон Втори". Но това, което е много важно от гледна точка на поставянето на проблема в неговия действителен обем, е следното. Нека да кажем нещо непопулярно, защото все пак сме журналист и политолог, а не сме претенденти за политици. Вижте, в България битува една илюзия, че някой може да дойде отвън или някъде откъдето и да е и да събере честните, неподкупните, интелигентните и експертните хора и да направи един алтернативен политически елит, който най-после да спаси България. Аз твърдя на базата на 12-годишния си опит в наблюдаване на работата на българската политика, че в България няма хора, съвкупност от хора, 240 души, ако трябва да говорим за депутатите, които качествено да се различават при тези свои качества от сега заседаващите или заседаващите досега депутати в Народното събрание. Някой ще каже добре, няма ли по-почтени хора? Сигурно има по-почтени хора, но пък те не са експерти политици. Сигурно има по-добри експерти, но те не са политици по професия. Сигурно има по-интелигентни хора и морални авторитети, интелектуални лидери, но тяхното място не е в парламента. Така че аз твърдя, че България в момента има политическата класа, която заслужава, и е утопично да се мисли, и днес го виждаме сред учредителите на това движение, че може да дойде примерно Симеон Кобургготски или някой друг и да намери с магическа пръчка тези липсващи 240 или 500 кадърни, почтени и професионални хора политици, които да оправят България. Това е илюзия и това е една много опасна популистка илюзия.

 

Я..Д.: Много се заговори в печата обаче за това, че той ще привлече емигранти. Т.е. това, че е учредил движение, не означава, че тези хора ще бъдат в депутатските листи, а че ще извика специалисти, които са дългогодишни емигранти, от чужбина. А самият той казва, че ще има и хора, някои от досегашния политически елит, за тях той намеква, че може и да не са се отървали съвсем от калта на политиката, но... Как може да се коментира това?

О.М.: Г-н Дачков, г-н Дачков, нека да видим отново нещата като реалисти. Аз твърдя, и това може да бъде лесно проверено, че един експерт по банково дело, да речем българин, емигрирал, станал експерт по банково дело или станал експерт юрист или някакъв друг, в основните западноевропейски страни и в Съединените щати получава месечно възнаграждение, което не е по-малко от 2500-3000 долара, това е възможният минимум. За сравнение мога да цитирам данните от българската статистика. Един депутат получава огромната по български мащаби заплата от 1000 лева, която обаче е по-малко от 500 долара. Един държавен служител, дори високопоставен, получава заплата от 200, 300, 400, 500 лева, т.е. още по-нищожна сума. Първият ми въпрос е как ще ги привлече?

 

Я.Д.: Ами ще работят за отечеството...

О.М.: Почтено, почтено ще работят за отечеството за десет пъти по-малко пари? Сигурно има такива хора. Но върху подобна жертвоготовност на единици ли ще градим България. То ако България можеше да си позволи реално да привлече тези професионално изградени вече свои сънародници в чужбина, то тя може да го направи и при други правителства, и при управлението на други политически партии. Но е много трудно да го направи, защото, както вече ви казах, от България се емигрира с цел материално замогване, а завръщане в България е с цел това замогване да продължи или поне да бъде задържано. Нямаме засега такива условия, за съжаление.

 

Я.Д.: Други от надеждите, свързани с царя, са неговите международни връзки. Той има много международни, големи връзки, той ще привлече чуждестранни инвеститори.

О. М.: Аз не желая да коментирам хипотезата за неговите широки международни връзки. Сигурно той има контакти в рамките на европейската аристокрация, тъй като произтича от тези среди. Но бих искал да кажа, че ако той имаше подобни международни контакти, които да донесат на България нов бизнес, нови инвестиции, той би могъл да го направи и досега поне в определен мащаб, а пък би могъл да създаде и свое собствено богатство, каквото, поне както твърдят, той не притежава. Така че ако оттук нататък тези международни връзки ще започнат да работят за България, аз лично приветствам това, но задавам въпроса защо досега те не са работили за България, вече в продължение на 12 години.

 

Я.Д.: Част от коментарите са също, че изявлението и влизането на Симеон Сакс-Кобургготски в политиката е насочено срещу СДС.

О.М.: Това е един много интересен въпрос. Разбира се, това е най-първата хипотеза, която идва наум, тъй като значителна част от избирателите и от поддръжниците на СДС, както е известно, са с монархически убеждения. В този смисъл те биха могли да бъдат съблазнени да подкрепят не СДС, а едно такова движение, каквото днес се основа. Но същевременно аз бих искал да подчертая, и да го подчертая много категорично - този тип популистки апел, който Симеон Кобургготски отправи, не е насочен срещу СДС. Той е предизвикателство срещу демократичната политическа система на България по следните няколко причини. Първо, на равнището на партиите. Тъй като много хора в България плачат за малките партии в центъра, ами тези големи, хипер, свръхочаквания към Симеон Втори практически пометоха малките партии от центъра. Те днес могат да се надяват само на милостта да бъдат поканени индивидуално в рамките на движението. Вземете БСП. БСП като основна опозиционна сила би трябвало да капитализира през последните месеци от процеса на отдръпване на част от избирателите на ОДС и движението й към центъра наляво. Във всяка една ситуация на управление ти разочароваш част от своите избиратели. В България още повече предвид и на допуснати грехове и предвид и на тежест на реформите много голяма част от избирателите на СДС се откъснаха и тръгнаха към центъра и наляво. Проблемът е, че БСП не успя да капитализира дори и нищожен процент от тези хора, да ги привлече като свои поддръжници, напротив, тя също непрекъснато намалява своите поддръжници, както показват социологическите изследвания. Т.е. тя е първият след малките партии губещ. Тук бих искал да подчертая тази абсурдна според мен снизходителност и тиха радост, с която лидерите на БСП интерпретират появата на Симеон Кобургготски на политическата сцена с тихото злорадство, че Симеон Втори ще удари тежко СДС. А след това, или преди това, че може да помете и самите тях, това не е важно, важното е големият враг СДС, големият враг Костов да бъдат ударени. Да, но аз искам да попитам тази партия, каквато и да е тя, има 110-годишна история, която не е свързана с приятелство с монарси, най-меко казано. Къде отива тази традиция? В огъня на злорадата политическа конюнктура ли ще изгори всичко, с което е свързана БСП в историята? Къде отиват позициите на редица други политически сили в това отношение? Къде са земеделците, които знаем какво отношение имат към проблема монархия - република? Къде са останалите политически сили, които са заявени като републикански? Защото не бива да си правим илюзии - тук проблеът не е в това дали Симеон Втори ще стане лидер на парламентарнопредставена партия или не. Тук проблемът е в това, че имаме стъпаловиден преход към смяна на формата на управление в България. Целта е монархия и тази цел трябва да е ясна отсега, за да може всеки да си избере място, а не днес да бъдеш ЗА Симеон Кобургготски, пък утре да кажеш олеле, той ни излъга. Искали сте да ви излъже, затова ви е излъгал.

 

Я..Д.: Това е добре. Самият той призова хората в 1991 година да не вярват на чудеса, но има и един лош вариант, проиграваме бъдещи възможности. Симеон Втори е втората или третата политическа основна сила, т.е. неговото движение, което влиза в парламента. То прави коалиция със СДС, може да диктува условия, там се слага, споменаха се имена, един лидер, който е удобен за едно по-широко коалиционно действие, и се започва присвояването на предприсъединителните фондове от Европейския съюз. Това, за което намеквам обаче, е може ли да се каже, че Симеон Сакскобургготски е последната бариера пред геополитическата ориентация на България, че той по някакъв начин може да забави откъсването ни от Русия, нека така да го наречем?

О.М.: Преди да отговоря на този въпрос, нека да кажа, че предприсъединителните фондове на Европейския съюз няма да постъпват в България каквото и да става тук. Те ще постъпват тогава, когато в България реформите продължават и има правителство, което е готово да плаща цената им. Тук уговорки от типа, дай Боже, дай Боже, да почакаме да видим какво ще стане, пък да направим, пък да помислим и т.н., тези уговорки тук няма да работят. Тук или работиш днес и сега и плащаш цената за това, че работиш, и получаваш предприсъединителни фондове евентуално, или процесът на европейска интеграция бива замразен, с множество механизми може да бъде замразен и тогава практически всички достижения, които българите платихме с толкова усилия през последните години, могат да бъдат постижения, останали в миналото. Що се отнася до геополитическата ориентация на България. Вижте, аз не искам тук да бъда конспиратор фаталист, който да каже Симеон Втори е представител на определени сили, които ще променят, той е против НАТО, защо ли... Аз не знам ПРОТИВ какво и ЗА какво е Симеон Втори, тъй като от неговите думи не може да се види това ясно и категорично. Но аз смятам, че неговите цели да реституира монархията в България не са много съвместими както с членството на България в НАТО, така и с бързото членство на България в Европейския съюз. Тъй като за Симеон Кобургготски е очевидно, че за да може той да реституира една монархия, която не е представителна, конституционна монархия, в която монархът има само конституционни, представителни функции, една монархия, в която монархът дърпа конците, така както дядо му Фердинанд дърпаше конците на България и я докара до юни 1913 година, една такава държава с условни институции, с условни норми, с условни механизми, една такава държава не може да бъде член на тези ясни, изразени, нормативно структурирани международни организации, в които държавата има свои ясни отговорности и свои ясни правила. В този смисъл възстановяването на монархията по образеца, който аз подозирам, че Симеон Кобургготски иска да го направи, практически ще ни отдалечи от нашия геополитически избор и от печалбите, които ние можем да имаме от него. Имаше едно негово интервю в един френски вестник, в едно френско списание в началото на 90-те години. На него му беше зададен един много интересен въпрос - кой е вашият идеал, кои са вашите идеали за монархическо управление и той изреди: Хасан Втори, изобщо всичките арабски монарси, които, както знаем, не управляват конституционно, а управляват ефективно. Аз мисля, че това е много симптоматично. Много симптоматично е и желанието на Симеон Кобургготски да придобива и да упражнява реална власт. Днешното учредяване на това движение е много ясна гаранция за това - той не се стреми към представителните функции на един монарх, какъвто е кралят на Швеция или кралицата на Холандия.

 

Я.Д.: Нека пак да се върнем, това нямаше да бъде така, ако у хората нямаше огромно разочарование въпреки всички неща, които казахме, които вие изложихте и които казаха лидери на Европейската народна партия. Какво е посланието към СДС преди изборите от това, което се случи с царя, и това, което ще се случва с него? Моята прогноза е, че от това, което видях на учредителното събрание, нещата при него ще добият малко оперетна форма, но въпреки това - какво трябва да извлече Съюзът на демократичните сили или ОДС, нека кажем така, от това?

О. М.: И СДС, и ОДС трябва да излязат и съвършено спокойно да направят равносметката на своето управление, която като баланс е положителна. И всеки незаслепен от емоции български гражданин вижда, че тя е положителна. Друг е въпросът, че хората искат определено морално удовлетворение за негативната, за кредитната част на това управление...

 

Я.Д.: Как може да се...

О. М.: Те искат да чуят, те искат да чуят за това не просто, че е имало корупция, а кои са най-бруталните актове на корупция. Искат да чуят, че когато определени хора биват изваждани или изключвани от СДС или отстранявани от ОДС, това не става просто защото те някакво интервю са дали или са направили нещо, а защото те със своето политическо поведение през изтеклите четири години са влезли в разрез, в конфликт с тази мисия, която СДС и ОДС пое през януари 1997 година на този площад, който се намира на неколкостотин метра оттук.

 

Я.Д.: И накрая един последен въпрос. Около учредяването видяхме лица от миналото. В това предаване много често говорим за подмяна. Нека само напомним, че миналата седмица Лияна Панделиева, образът на 1990 година, отиде на работа срещу заплащане в БСП. Сега около царя, около неговото включване, подмяната на неговото царско достойнство в политическа игра излизат също хора от 1990 година. Има някаква тревога в населението, има някакво наместване на пластове. Според вас това последното изпитание на България ли е пред нейния демократичен път, или е стената, в която тя ще се удари и никога повече няма да стане?

О. М.: Това е последното изпитание на България по нейния демократичен път. Това изпитание може да забави пътя на България, може да ни коства следващи 2, 3, 4 изгубени години. Може да ни коства много силни обществени борби и противоборства, защото влизането на Симеон Кобургготски в българската политика рязко, конфликтно разделя българската нация, а не обединява българската нация. Но аз мисля, че ние днес не сме чак толкова наивни и толкова безпомощни, колкото бяхме през 1989 година, когато един дворцов преврат ни подари полусвободата да правим демокрация. Днес ние си извоювахме пълната свобода да правим това, което ние искаме, и не мисля, че мнозинството от българския народ ще подари тази вече извоювана свобода на когото и да било международен авантюрист или някаква друга фигура, която се опитва с месиански средства да върне България назад или да я поведе в коловоз, в който ние не искаме да вървим.

 

Я.Д.: Много ви благодаря. Политологът Огнян Минчев в "Гласове".

 

 

Бел. ред. - заглавието е на редакцията

Българската литература

© 2001 Литературен форум