Литературен форум  

Брой 15 (456), 17.04. - 23.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Велизар Ванков-Валдес

  

сто години замръквах на пътя
по различни стени на света
и видях, че земята е същата,
по която отдавна вървя.

Зейна дупка в един от ботушите
и кръвта ми нацапа снега,
и видях, че следата е същата,
по която бях тръгнал пеша.

и тогава се вслушах в оскрушата
произлязла от семка в пръстта:
тя ми махна с листа, че е същата,
по която се скитам пеша.

И си метнах край пътя постелята,
и заспах върху моя земя,
по която е ходил месията
все едно, че върви по вода.

Българската литература

© 2001 Литературен форум