Литературен форум  

Брой 15 (456), 17.04. - 23.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Явор Милев

Царят е гол!

 

След пристигането си в София цар Симеон Втори, или, както вече очевидно предпочита да бъде назоваван, Симеон Борисов Сакс-Кобургготски, изрече на глас иначе отдавна известното негово желание да поеме управлението на България. При предишните си визити в София той първоначално намекваше, а след това с половин уста обещаваше реални перспективи за своите привърженици. И ето сега, доста години след триумфалното си завръщане, царят се кани да влезе триумфално и във властта.

Сагата от последните седмици се разигра в няколко действия – пристигането на царя, неговото политическо изявление и учредяването на Националното движение "Симеон Втори". По време на тези събития общественото пространство беше изпълнено от всякакви прогнози, очаквания и коментари.

Със самото си пристигане Симеон насрочи второто действие на царския спектакъл, като обяви датата на своето политическо обръщение. Този добре пресметнат ход изостри вниманието към августейшата особа и изнерви допълнително неговите предполагаеми политически опоненти. За да обърка допълнително ситуацията, царят посети прием на министър-предследателя Иван Костов. С присъствието си на приема Симеон Втори направи опит да подкрепи своето твърдение, че няма намерение да се обявява срещу никоя политическа сила в страната. Очакванията бяха, че царят ще заложи на ролята на посредник, туширащ различията между големите партии.

Последвалите събития обаче безкомпромисно разрушиха мита за царя-обединител.

Начинът, по който беше направено царското изявление, както и неговият смисъл, някак странно напомнят за един срамен епизод от най-новата ни история. Зелената морава на двореца "Врана" навяваше асоциации с боянските ливади, а "реформистките" намерения на Симеон странно наподобяваха тези на Желев от 1992. Разликата е тази, че тогава говореше действащ държавен глава, а в този случай – бивш. Въпреки многократните уверения на царедворци, че предстоят сензационни събития, ексмонархът ни се държа като новоизлюпен политик, ръсещ обещания пред кварталната общественост. И наистина, колко много добри пожелания бяха изречени. За съжаление, не чухме нищо конкретно от августейшата личност. И през 1992, и сега, се внушаваха същите неща: политическата система е грешна, двуполюсният модел е вреден, политическата класа е безпринципна и неморална, трябва ни ново начало с нови лица и т.н. и т.н. Симеон обяви за намерението си да създаде гражданско движение, което да участва в предстоящите избори от негово име. Той съблече мантията на цар "в изгнание" и се опита да нахлузи доспехите на действащ политик.

Освен че царските думи отвращават с популизма си, те предизвикват и някои много тревожни въпроси.

Първо. За какъв "нов морал" в политиката става въпрос? Против корупцията са се обявявали безчет, да не кажем всички, политици. Симеон не е първият, който акцентира върху този проблем. Странен е унисонът, в който "семкаджийските" вестници, пишман общественици и ексмонархът промиват масовото съзнание: "вижте ги тези (политиците), няма по-корумпирани от тях, ако ги махнем, всички ще заживеем щастливо и охолно". За така наречените журналисти е ясно. Техен прицел е най-маргиналната и непросветена част от обществото, с която се опитват да разширят аудиторията си. Пък и известно е, че у нас най-много се чува този, който псува. Но Симеон? Това ли е неговата "таргет-група"? Или мисли сънародниците си за идиоти?

Второ. Откъде ще намери тези хора, "независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност" (прозрачен намек за електората на Доган), с които да гради този нов морал? От България – ясно е – не става. Ако ставаше, тези свръхморални суперексперти и опитни политици отдавна щяха да са на върха. Ако става въпрос за бивши български политици, тяхната попара вече сме я яли и през 1997 година ясно заявихме, че не ги желаем повече. Ако пък иска да си ги внесе от чужбина, с какво ще ги убеди? Кой ще си зареже кариерата и доброто заплащане навън, за да работи у нас, в изключително зловонната ни политическа обстановка и параноично медийно пространство, за около 500 долара на месец? Дори да намери десетина идеалисти (в което дълбоко се съмнявам), ще имат ли те необходимия политически опит?

Трето. За каква незабавна промяна на политическата система призовава царят? Политическата система у нас е предпоставена от Конституцията и е резултат на 12-годишна еволюция. През тези 12 години всички ние изстрадахме раждането и развитието на демокрацията в България. Всички – и политици, и електорат – се учехме от грешките си, обичахме се и се мразехме, но вървяхме напред. Градихме новото си общество и вложихме в това огромна енергия. И ако Симеон иска да сложи кръст на всичко това, логично е да се запитаме: е, оти ги ручахме жабетата? Досега поне знаехме в името на какво го правим. И не може с лека ръка на боклука да се изхвърли 12-годишна обществена енергия.

Четвърто. Симеон Борисов Сакс-Кобургготски заяви, че неговото движение ще "работи за бърза и качествена промяна на стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите за членство на Европейския съюз и чрез увеличаване на потока на инвестиции в България". Та нали за това се борят повечето политически сили у нас? С какво политическата система пречи на това? По какъв начин изведнъж ще се окажем в условията на "функционираща пазарна икономика"? Откъде ще дойдат тези чуждестранни инвестиции? Отговор няма, а и едва ли се предвижда.

Пето. По какъв начин Негово Величество изчисли предварително, че за реализацията на неговата програма са необходими ни повече, ни по-малко, а точно 800 дни? И на най-големите наивници вече е ясно, че ситуацията не може да се оправи за дни, пък били те и 800. Ако пък може, то сегашните управляващи са си свършили работата много по-добре от това, което се пише по вестниците. Защо тогава Симеон иска да ги измести на кормилото на държавата?

Шесто. Господин Сакс-Кобургготски би трябвало най-добре да знае, че всяка една съвременна и демократична политическа система се гради на съревнование между политически партии. В същото време той обеща скъсване с политическата партизанщина и обединяване на нацията около "исконните идеали и ценности, които са съхранили величието й през вековете". Като оставим настрана евтиния популизъм и национализъм, значи ли това, че Н.Ц.В. предвижда ликвидиране на политическите организации? Тук е мястото да се припомни, че в следосвобожденската ни история всички български монарси са се опитвали да управляват по подобен недемократичен начин. Пръв се е опарил Батенберг, който суспендира Търновската конституция и започва да управлява с удобни нему политици. Дядото на Симеон – Фердинанд, също се меси брутално в политиката, довежда страната до национална катастрофа, което предизвиква абдикацията му. За съжаление и Борис не е пръв демократ. Как смята обаче Симеон да съвмести тези си стремежи с идеята за европейска интеграция? Европейските монархии, без изключение, са конституционни. Те предоставят на монарха една представителна власт, без реално участие в политическия процес. Начинът на управление, предлаган от царя, прилича много повече на този, прилаган в азиатските монархии. Та, питам се, Симеон европейски граждани ли иска да ни направи, или азиатски поданици?

Седмо. Защо Симеон Втори избра именно този момент, за да заяви своите политически мераци? Ако искаше да помага на България, кое му попречи да го направи досега? Кое му попречи да се намеси през гладната зима на 1990-а, когато хората умираха по улиците на опашки за мляко и хляб? Кое му попречи да заяви своето несъгласие (или съгласие) с приемането на конституцията от 1991-а, която заложи основните препятствия пред демократизирането на страната и наказването на виновниците за престъпленията на комунизма? Кое му попречи да се намеси, когато Желю Желев извърши един конституционен преврат и с помощта на Ахмед Доган доведе на власт едно от най-корумпираните български правителства, създало организираната престъпност у нас? Кое му попречи да се изправи срещу Жан Виденов и неокомунистическата клика в БСП през 1997-а, когато хората отново бяха разорени и изправени пред гладна смърт и когато на практика нямаше държава? Защо, вместо да декларира политическите си амбиции, той възроди и върна в политиката редица политически трупове и явни недоразумения под флагманството на "вечния балансьор" Доган? Къде беше той по време на войната в Косово, когато българското малцинство в Западните покрайнини също пострада? Както коментираха вече редица политолози – не му се щеше да си цапа ръцете. И сега, когато цялата мръсна работа е свършена в резултат на четиригодишното успешно управление на правителството на ОДС, когато разделението на властите е факт, когато страната ни е на прага на Европа, ето, Симеон пристига на бял кон да обере лаврите от това, за което няма никаква заслуга, дори напротив.

Осмо. Царят заяви, че "не отрича" успехите във външната политика на правителството на Иван Костов. Защо тогава в цялото си изявление споменава няколко пъти ЕС, но нито веднъж НАТО? След като дори и БСП се съгласи, че само това може да бъде пътят на модерна България, защо и той не огласи мнението си по този основен въпрос, стоящ пред всеки политик? Може би се надява да привлече инвестиции от Москва, Куба и Виетнам или гласове от младежкото движение "Че Гевара"? Какво е отношението на Симеон към независимата от Москва външна политика, водена от правителството? Въпрос, който още няма ясен отговор, а и едва ли някога ще има.

И още девето, десето, единайсето...

Изобщо с изявлението си царят постави на мислещите хора много въпроси, но за сметка на това не даде нито един ясен отговор. В последващите дни единствените, които направиха смислен коментар на царските думи, бяха политолозите. По традиция коментарите на политиците бяха сдържани и, общо взето, неадекватни. Само Александър Томов поиска повече информация от Симеон. Останалите се държаха като девойки преди поредния тур на конкурса "Мис България": "Дали ще ме хареса царят за евентуална коалиция?" Типичен беше жестът на Венцислав Димитров, разполагащ с богат опит от прескачане от партия в партия. Той направо предложи на Симеон услугите си, дори – да му даде партията си, но не уточни по какъв начин ще стане заплащането.

Традиционно неадекватен беше и анализът на журналисти от водещи немски вестници, издавани на български език. Един от тях дори си позволи да назначи новоизлюпения политик за свой автор, публикувайки изявлението му като редакционен анализ. Тези иначе ужасно критични към властта медии побързаха да застанат на колене пред "новия политик". Да се чудиш къде изчезна дълбоко вкорененото им подозрение към всяка политическа фигура.

Само за няколко дни в България се навъдиха толкова много кандидати за царедворци, че е трудно човек да осмисли какво всъщност е общото между тях. Кой знае колко още щеше да продължи политическото самопредлагане, ако царят сам не побърза да представи кулминацията на този политически цирк. На Цветница тълпи народ се събраха да учредяват царската партия. Оказа се, обаче, че учредителите са предварително подбрани и са получили покани. На онези, без поканите, беше предоставена възможността да изявят своите верноподанически чувства направо на плочника на "Раковска" или в близката градинка. По-интересни в случая обаче са хората с поканите. Между тях можеше да бъдат забелязани както бивши депутати, така и нереализирали се политици. Петър Берон представи Съюза на патриотичните сили "Защита", съставен от възчервени бивши кадри на специалните служби. В същия кюп беше и скандалният Петър Гогов, който навремето искаше комунистите да бъдат одрани живи и кожите им да се веят по улиците. Ексдепутатът Георги Петров, по-известен с прякора си, също беше там. Много други позабравени лица допълваха гротеската. Перла в короната обаче беше кандидат-политикът Йоло Денев, който не пропуска избори, на които да се кандидатира я за депутат, я за президент, я за кмет. Йоло Денев, който съвсем сериозно се провъзгласи за пророк на бога Тангра. Може би носталгията по величието на българската история беше тласнала Симеон да го покани. И щеше да бъде смешно, ако не беше толкова страшно. Лично мен ме обзе гняв, че толкова време царят ме занимава с идеите си за светло бъдеще, за да ми представи накрая Петър Гогов, Гошо тъпото и Йоло Денев. В първия момент си помислих, че Н.Ц.В. е сериозно ментално болен. Малко по-късно обаче достигнах до доста по-логично обяснение.

С всичките си действия и методи Симеон Втори ясно показва, че крайната му цел не е нито вкарването на морал в българската политика, нито обединяване на нацията, нито добруването на българина. Риториката на царя и похватите му, залитането му по национализма, сиромахомилството на аристократа правят от Негово Величество един завършен националсоциалист с амбиции за реставрация на монархията и авторитарно управление. Дълго време се коментираше оксиморона "цар-президент", след това и "цар-депутат". Явно на дневен ред излиза нелепицата "цар-премиер", който има стратегическата цел да стане "цар-господар".

Това би трябвало да дава достатъчно основания напъните и мераците му бързо да бъдат пресечени или поне да не им се обръща внимание. Дълбоко се съмнявам, обаче, че българското общество, системно обработвано от таблоидната ни преса, ще оцени в този момент заплахата, идваща от Мадрид. И искрено се надявам най-накрая държавният глава или някой друг уважаван политик да прежали част от високия си рейтинг и да обясни на хората, че всъщност царят е гол.

Българската литература

© 2001 Литературен форум