Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Какво представлява ислямът?

 

Днес ни се струва, че откакто Франсис Фукуяма обяви края на историята, е изминало много време. А това стана скоро след падането на Берлинската стена. Студената война беше приключила. Настъпи триумфът на капитализма. Очакванията бяха, че световните конфликти ще бъдат изместени от световния просперитет.

Но дори тогава се чуваха гласовете на скептиците. Един друг американски теоретик - Самюъл Хънтингтън - заяви, че големият конфликт на XXI век ще се разиграе по сеизмичната линия на напрегнатото съжителство между ислямската и християнската цивилизация. В търсенето на нов враг след падането на комунизма, разпространението на мохамеданството /термин, който мюсюлманите не обичат/ в чужди култури се оказа обещаваща кандидатура.

За немюсюлманите времето трябваше само да потвърди това схващане. В началото беше случаят "Рушди", който представи исляма като заплаха за толкова трудно извоюваните постпросвещенски западни либерални ценности. По време на войната в Залива изразената подкрепа на част от британската мюсюлманска общност за Саддам Хюсеин допълни образа на живеещите близо два милиона във Великобритания мюсюлмани като потенциално подривно присъствие. А днес ислямските фанатици извършиха най-голямото терористично клане, коeто съвременността ни познава.

Екстремисти, терористи, фанатици. Използваме различни термини, но определението "ислямски" си остава. Немюсюлманите си задават въпроса дали има нещо, което по дефиниция прави ислямa несъвместим със западните ценности и представи за свобода и демокрация. Ако използваме любимата на президента Буш реторика за вселенското добро и зло, неизбежно ли е мюсюлманите да бъдат "лошите"? Много от въпросите ни са породени просто от незнание. При всички положения, обаче, трябва да търсим отговорите им. Ето някои от тях:

Защо ислямът изглежда толкова агресивен и нетолерантен?

Ятаганът е символен предмет в историята на исляма. Ако християнството е основано от човек, който по-скоро се е провалил в земната си мисия, то пророкът Мохамед, който през VII век полага основите на исляма, е бил човек, който е побеждавал враговете си на бойното поле. В следващите векове военните победи са средството, чрез което ислямът се разпространява бързо от Близкия Изток до Африка, Европа, Индийския полуостров, Малайзия и Китай.

По този начин ислямските традиции и закон се коват по време на непрестанни военни успехи. Създаден, за да побеждава, да покорява, неговата теология не предполага загуба, както и ситуация, в която последователите му да са малцинство. А в епохата на глобализацията, на очевидно военно, културно и икономическо надмощие на Запада, това без съмнение прави унижението изключително тежко. Независимо от това, почти половин хилядолетие, по време на Османската империя, тонът, който ислямът избира е този на цивилизованата консолидация.
Ислямът е бил много по-толерантен от християнска Европа към малцинствата. Известно е, че през XI и XII век научната мисъл е принадлежала на мюсюлманите философи. Маврите в Испания налагат дух на толерантност и сътрудничество.

Нетолерантността се появява заедно с фундаментализма и днес много от съвременните мюсюлмани твърдят, че по-късно наложилите се практики на смъртната присъда и изгарянето на книги не са с ислямски корени.

По какъв начин ислямът оправдава Свещената война /джихад/?

Съществуват пет "стълба на исляма" - практики, които обединяват мюсюлманската общност. Това са култът към бога - "Има Бог и Мохамед е неговият пророк"; петте ежедневни молитви, предхождани от ритуално измиване; закат - задължителна парична благотворителна лепта за бедните; пост и въздържание по време на рамадана; поне веднъж в живота поклонение в Мека. Към тези пет стълба, обаче, някои мюсюлмани прибавят още един - джихад. В самия ислям съществуват спорове за произхода и смисъла на свещената война. Всички са единодушни, че това означава "активна борба". Още в първите години за последователите на Мохамед тя е означавала завоевание, но не и насилствено покръстване, защото Коранът изрично го забранява. По-скоро е ставало дума за контролиране на колективното битие в духа на принципите на исляма. Но след установяването на мюсюлманската империя смисълът на доктрината се променя. Военното завоевание се трансформира във вътрешна борба срещу изкушенията.

Откъде се появява възгледът, че атентаторите-самоубийци ще отидат в рая?

В Корана не се споменава нищо за това. Но ислямът има и много книги - хадит - "разпоредби", които някои приписват на пророка. Именно там се казва, че мъчениците стоят най-близо до божия трон. Една от традиционните представи за рая е място, в което текат мед и мляко и на всеки мъченик се падат по седемдесет и две красиви девици. Но много мюсюлмани днес обясняват, че това е просто хипербола. В Корана се казва, че "ако някой убие /невинен/ човек...това означава, че е извършил това деяние срещу човечеството." Според Мохамед военните правила не позволяват нападение над тези, които "не оказват съпротива". Мюсюлманите също така не дават подслон и убежище на злосторници и престъпници. Нещо повече, според Корана само Аллах може да налага наказание. Според много ислямски съдебни закони /фатва/ самоубийството е незаконно.

По какъв начин е възможно ислямът, с някои от своите варварски закони в наказателното право и с отношението си към жените, да съжителства със западната доктрина за човешките права?

Фереджето, отказът на талибаните да предоставят на жените образование и болнично лечение, разпространената практика на обрязване на жените - всичко това говори, че ислямът често третира жените като второстепенни и низшестоящи в обществената йерархия същества. Някои твърдят, че това не са религиозни, а културни практики. Все пак, Коранът и хадит са класически примери на женомразство. Именно там се казва, че свидетелските показания на жена се приемат като наполовина верни спрямо тези на мъжа, че нейните наследствени права са по-ограничени от мъжките, че жената трябва да се приема като сатаната, когато изкушава мъжа. В Корана има наказания, които за запада са варварски - на крадеца се отсичат ръцете, прелюбодейците се убиват с камъни. Въпреки това, във Великобритания има бели жени, които твърдят, че са намерили в исляма вътрешен мир и покой.

Проблемът, разбира се, не е в исляма, а във фундаментализма - една тенденция, която може да се наблюдава и при християни, юдеи, хиндуисти, будисти, дори при последователите на Конфуций.

Фундаменталистите от всички религии имат много общи черти. Те се обръщат към "фундамента" на религията си - традиционни текстове, които се четат и използват извън контекст. Всички споделят част от идеите на манихейството и се възприемат като част от космическата борба между доброто и злото, в която те трябва да идентифицират опонента си, след което да го демонизират. Голямата опасност днес за нас, немюсюлманите, е, че ние може да се поддадем на същото изкушение. И ако е така, това означава, че някъде в сърцевината на обществото ни се таи бомба със закъснител.


* Със съкращения от The Independent

** Материала препечатваме от Mediapoolbg

Българската литература

© 2001 Литературен форум