Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Клод Леви-Строс.
Клод Леви-Строс. "Ревнивата грънчарка". Изд. "Лик".С., 2001

Темите за произхода на грънчарската глина, смисъла на готварския огън. Огънят и глината като универсални посредници, които свързват небето и земята.

"Ревнивата грънчарка" е като творба на Моцарт, в която всичко е ново и едновременно познато. Започването и завършването са рамка на временно спиране на безкрайната научна творба, занимаваща се с митологията и сама влизаща в нейната постоянно разрастваща се тъкан. "Продължение на "Митологики", "Ревнивата грънчарка" е същевременно нов вариант на "Дивата мисъл", която пък повтаря акцентите на "Структурална антропология" – пише в предговора към книгата проф. д-р Богдан Богданов.

Според него в "Ревнивата грънчарка" най-ясно личи почеркът на френския етнолог – "в осъзнаването на собствените мислителни процедури на фона на предмета на митологичното мислене, в измъкването от конкретната материя за неочаквани и неспецифични обобщения". Или с други думи – "Ревнивата грънчарка" е може би най-показателният текст на Клод Леви-Строс.

А иначе може да се прочете "Теория на безформеното", митичния произход на грънчарството – "ревнивото изкуство", господари и господарки на глината в двете Америки, жената и грънчарството, както и "Калифорнийски демиурзи и културни герои като ревниви грънчари", както и още неща, които не са толкова свързани с грънчарството...

Мирча Елиаде.
Мирча Елиаде. "Търсенето. История и смисъл в религията."Изд. "ЛИК".С., 2001

Търсене на културната функция, която историята на религиите би могла да има в едно десакрализирано общество. В търсене, както се казва, диалог с интелигентния читател. Това не означава, че книгата е предназначена само за любители интелигенти.

Книгите на Мирча Елиаде са предмет на изследвания преди всичко на специалисти по религии и антрополози.

Предговорът на книгата, който Мирча Елиаде сам пише, започва с думите: "За съжаление, не разполагаме с по-точна дума от "религия", за да означим преживяването на сакралното. Тази термин носи със себе си дълга, макар и културно доста ограничена история. Учудващо е как той може да бъде безразборно прилаган към древния Близък изток, юдейството, християнството и исляма, или към индуизма, будизма и конфуцианството, както и към така наречените първобитни народи. Но може би е твърде късно да търсим друга дума, а и "религия" все пак си остава удобен термин, като имаме предвид, че той не предполага непременно вяра в бога, но препраща към преживяването на сакралното и следователно е свързан с идеите за битие, смисъл и истина."

Търсене. Твърде много "търсене".

Търсене на изгубените начала на религиите или просто връщане към началото.


"Лирика 2001". Антология. Издание на Национален дворец на културата.

Интересни са имената на тези, които са включени в антологията.

Интересни са и имената, на тези които са изготвили списъците с предложения за включване в антологията.

Имената на първите, т.е. – на поетите трудно могат да бъдат изброени, най-вече заради липса на място.

Съставители на "Лирика 2001" обаче са Анго Боянов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димитър Христов, Марин Бодаков, Марин Георгиев, Михаил Неделчев, Младен Влашки и Светлозар Жеков.

Интересното в случая е, че издаването на книгата "Лирика 2001" беше предшествано с издаването на листовки с общ тираж 100 000 екземпляра.

По този начин издателите смятат, че избраните текстове ще достигнат до по-широка аудитория и до хора, които нямат навика или възможностите да купуват стихосбирки или да следят съвременната поезия.

Михаил Неделчев пише, че "Лирика 2001" е наистина представителна за най-новата българска поезия. "Отново трябва да се посочи, че антологията се е самонаправила, самосъставила, тя не е израз на последователен естетически критерий, дава възможност да цъфтят всички цветя" – пише Михаил Неделчев.

Според замисъла си антологията трябва действително да бъде "представителна извадка". И до голяма степен първоначалният замисъл е реализиран.

Струва ми се обаче, че липсват две имена, които странно как всички съставители са пропуснали. Тези на Стоил Рошкев и Ина Григорова. Не само по мое мнение...

Милан Кундера.
Милан Кундера. "Непосилната лекота на битието". ИК "Колибри". С., 2001

С "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера издателска къща "Колибри" започна представянето на големия чешки писател. Последваха "Шегата", "Книга за смеха и забравата"... По всяка вероятност следват още, защото бял свят не са видели "Смешни любови", "Животът е другаде", "Изкуството на романа", "Завети и предателства", "Безсмъртие", "Бавност" и "Самоличност"...

"Непосилната лекота на битието" обаче е книгата, която става емблематична за творчеството на Кундера. "Непосилната лекота на битието" е написана през 1984 г., след като вече живее във Франция.

"Идеята за вечното завръщане е загадка, с която Ницше хвърли останалите философи в смут. Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит?"

"Непосилната лекота на битието" доразвива темата за тези митове. Композиран е като музикално произведение. Човек, воден от чувството за красота, превръща едно случайно събитие /музиката на Бетовен, смъртта на гарга/ в мотив, който оттам нататък остава вплетен в музикалната композиция на неговия живот. Човек се връща към този мотив, повтаря го, видоизменя го, транспонира го също както композиторът разгръща темата на своята соната. Ана би могла да се самоубие и другояче."

Всичко би могло да стане и другояче. Но в "Непосилната лекота на битието" нещата се развиват по този начин. Музикалната композиция звучи по друг начин...

Българската литература

© 2001 Литературен форум