Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Михаил Кръстанов

 

Ловец на метаморфози

Мъглата отразена в огледалото
безцветна е когато
запалената свещ на полилея
се залепи о нея.
Тогава енергичният релеф на думите
остава незаръфан
за вярващите в духове.
Твърде много тишина посред дъжда.
Доста тъмен и прозрачен въздух диша ме.
Но влизам.
В такива къщи, чувал съм,
крадците и клошарите не стъпвали,
минавали направо върху тях,
продупчвали тапети и стени,
оставали човешки силуети
в подзейнали под сводове врати
и духвали си зад ботушите
без да усетят плюша на асфалта.
Мозайка йероглифи по стените
за непознавачи като мен
насочва погледа ми към прозореца,
където татуирана завеса
пързаля голото си тяло,
измайсторено с жар
от някой Медиум на изкусителните форми.
И в стаята узрява едро слънце,
заря метеоритен дъжд се пръска.
Добре че нося тъмни очила,
че дето я видели ослепели...
Безчувствено е времето допреди мрак.
Принцеса Стара Къща вечерта
залязва в стъклопис от цветни ръбчета.
Умората в завеса кадифе
завива тялото и топъл козунак,
безформен вятър фино се изнизва,
премрежва черчевето на прозореца.
Изгрява фара тъмнина.

Попитах удушвача на надежди
Достъпна ли е сутрешната в къщата.
Утре не.
Ми отговори
И се озъби.
С ехо...

Българската литература

© 2001 Литературен форум