Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кристин Юрукова

 

Предел

Самотата е
удобна утроба,
докато не си жив,
оживееш ли,
оживят ли те
като Лазар,
стани и тръгни.
Извън пещерата
краката ти
знаят къде.


Равногор Х

Розовите набези на облаците,
заместители на прелетните птици
във времена на заледяване.
Пришествието им достига съзнанието,
но човеците мижат насреща им,
непораснали да разчитат послания от светлина,
те, рожбите на чужди слепоти.
Снежинките напускат
облачните пристанища с парашути,
полето се отърсва от оперението на цветове,
и губи без съпротива очертания.
Самотникът си е сложил зимния пейзаж
в рамката на прозореца
и го съзерцава дотогава,
докато снегът го погълне без остатък.


Колаж

Ръждясала панта
с изгубен ключ,
заключва вратата,
дето я няма,
трошливата сухота
на букет,
неполучен от някого,
подкова за птица,
която тепърва
ще си създава
небеса,
махало на спрял
часовник,
въртящо се лудешки -
улучена от
панаирджийска пушка
мишена
на стрелбище.


Музика

Светлината
прекосява
пространствата
без дъно
на тялото,
заплувалите вече
форми,

движи се
от хълм на хълм

развъжда пеперуди,
връзва и развързва
обречености,

със скоростта
на буболечка
от кът на кът

полира,
шмугва се,
замрежва

разсипва
светулките
от огърлицата
скъсана
на плътта.


Килията на Паисий

В този манастир
има килия,
в която е
сърцето българско.
Манастирът е вече чужд,
а килията - заключена.
Трябва ли друг монах
да напише книга подобна,
за да се отключи вратата
и българинът
да се върне при духа си?


Молитвата на отшелника

Толкоз малко
притежава отшелникът -
единствено броеницата
на молитвата.
Прехвърля постоянно
зърната й,
през нея минава
да стигне небето,
нашепващо:
'Ти си равен
на всичко съществуващо,
плът от плътта му,
обичайте се."

Българската литература

© 2001 Литературен форум