Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Мрачният град на Ник Кейв

 

Роден през 1957 в забутано австралийско градче в семейство на библиотекарка и учител по английски /това вероятно обяснява множеството литературни препратки в текстовете му/, той е кръстен и възпитан в Англиканската църква /което пък обяснява очевидното влияние на Библията и християнската традиция в неговите работи/, получава образование в класическа гимназия и Факултет по изкуства /Мелбърн/, който между другото посещава само две години. В гимназията се запознава с Мик Харви и формира с него училищна група, по-късно прераснала в “The Boys Next Door”, с която през 1979 Ник Кейв издава първия си албум “Door Door”. “The Boys ...” скоро се прекръщават на “The Birthday Party”, издават едноименен албум (1980) и се преместват от Мелбърн в Лондон, който се опитват да впечатлят със сместа /твърде нехарактерна за позитивния поп на ранните 80/ от мрачна, дисхармонична музика /тип “dark wave”/ и мракобесни, високохудожествени текстове, изпети с депресиращия с монотонността си глас на Ник Кейв. Излизат албумите им “Prayers on Fire”/”Молитви върху огън”/(1981) и “Junkyard”/”Сметище”/ (1982), но така или иначе Лондон не се впечатлява достатъчно и групата се премества в Западен Берлин, където записва три студийни албума и два сингъла - единия от които “Mutiny”/”Бунт”/ е краен израз на екстремистката й музика.

През 1983 съставът се разпада и Ник Кейв се установява за кратко в Лос Анджелис, пишейки филмов сценарий - “Ghosts...Of The Civil Dead” /”Духовете на цивилните мъртви”/, който по-късно се превръща в театрална пиеса, филм за затворници и музикален албум (1989). Горе-долу тогава от останките на “The Birthday Party” - самият Кейв и Мик Харви /барабани/ + Бликса Баргелд /китара/ от “Einsturzende Neubauten”, Бари Адамсън /китара и пиано/ от уважаваната постпънк формация “Magazine” и Хюго Рейс /китара/ се формират и “The Bad Seeds”/”Лошите семена”/, които дължат името си на филма на Марвин Лерой - “Лошо семе”. Заедно с Анита Лейн през 1984 “Тhe Bad Seeds” издават първия си албум “From Her To Eternity” /”От нея до Вечността”/. После, връщайки се отново в Берлин, Ник Кейв започва работа върху първия си роман “Когато магарето видя ангел”, като част от разработваните в него теми дават основата на следващия албум на “Bad Seeds” - “The Firstborn Is Dead” /”Първородният е мъртъв”/(1985), в който групата експлоатира библейски, а в музикално отношение - блус мотиви от делтата на Мисисипи. През 1986 излиза “Kicking Against The Pricks”, където са събрани предимно кавъри - между които и на “Hey Joe” и на“All Tomorrow’s Parties”/”Velvet Underground”/, последван ощe същата година от “Your Funeral...My Trial” /”Твойто погребение...Моят процес”/, а през 1988 от “Tender Prey”/”Нежна жертва”/. “Your Funeral...My Trial”, “She Fell Away”, “Mercy Seat”/”Място на състраданието”/, “City of Refuge”/”Град на Спасението”/ - централните композиции от последните два албума третират предимно християнска проблематика. За сметка на това тя набира своите верни фенове в интелектуалните среди, които не пропускат да отбележат и поетичния сборник на Ник Кейв “King Ink”(1988), както и появата на групата в “Криле на желанието” на Вим Вендерс. Така или иначе по това време Кейв се оплаква, че напълно се разминава с модерния свят и просто продължава да си бае за неща, които освен него явно не интересуват никого. Воден от подобен дискомфорт, той заминава за Сан Паоло и малко след това издава “The Good Son”(1990) - албум с несъмнено бразилско влияние. Все пак Ник Кейв остава верен на себе си, пишейки предимно за смърт, печал и оплакване /”Sorrow’s Child”, “The Weeping Song”, “The Good Son”/. През 1992 излиза “Henry’s Dream”, в който дори и не толкова трагичната тема за липса на алкохол /вж. “Brother, My Cup Is Empty”/”Чашата ми е празна, братко”/ придобива болезнен оттенък. Следва световно турне и концертният “Live Seeds”, а през 1994 се появява “Let Love In”, обединен около едноименната композиция и двете “Do You Love Me”. Любовната тематика не променя особено настроението на песните и музиката, но дори и според Кейв никой не е очаквал от него да издаде весел и радостен албум. Все пак “Murder Ballads” (1996) представляват истинската кулминация на дългогодишната обсесия на Ник Кейв от мотива за смъртта и насилието. Всяка от песните е построена върху наратив, разказващ за смъртта на любимата/любимия, за убийството й/му от другия поради несподелени чувства /”Henry Lee” с P. J. Harvey/, материални затруднения /”The Willow Garden”/ и просто романтичност в несъвместимостта на красотата с живота /“Where The Wild Roses Grow” с Kylie Minogue/ или върху размишленията на масов убиец, отричащ свободната воля /”O’Maille Bar” и на самотна нещастна девойка, съзнаваща трагичната преходност на всичко живо /”The Curse Of Milhaven”/. Синглите с участито на Пи Джей Харви и Кайли Миног заемат първите места в класациите и през 1996 MTV награди Ник Кейв за най добър мъж певец, награда, която Кейв отказва с думите “Благодаря ви, но не...не ви благодаря”, мотивирайки се, че не иска да се състезава с други хора в областта на изкуството.

През 1997 излиза “The Boatman’s Call” - най-опростеният и лиричен албум дотогава, без характерните неясни метафори и множество текстови препратки, а през 1998 “The Bad Seeds” издават “The Best of Nick Cave and the Bad Seeds”, след което Ник Кейв започва да работи предимно сам.

Ник Кейв

Мястото на състраданието

То почна, когато ме отведоха от къщи.
И ме поставиха в редицата на мъртвите.
Аз бях съвсем невинен,
но ще ви кажа пак:
не се страхувам да умра
Свикнах да протестирам,
свикнах със студа и жегата,
с нащърбената чаша, порочната тълпа,
с лицето на Исус в супата
и с техните зловещи обедни блюда,
с вагонетките, с шума на колелата,
с боклуците и кокалчетата в храната,
с добрите и лошите неща.
И мястото на състраданието ме чака.
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро -
зъб за зъб и око за око.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
Тълкувам думи и знамения –
червената мъгла, зъба почернен.
Стените – гадни. Черни. Като в гето.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх докосва раменете.
В параклиса приказки слушам.
Как Христос роден е в кошара.
И като някой скитник прокъсан -
после на кръста разпънат.
И това му отива - нали дърводелец е бил
по професия – всички казват така.
Със своята дясна ръка
татуирах З. Ъ. Л. върху лявата.
После - тези петима мръсници –
без съпротива умряха.
Тронът Му в небето е от злато.
Кивотът със Завета там стои.
И цялата история –
разправят - към този трон върви.
Тук долу от дърво и тел обаче е направен.
А тялото ми в пламъци гори.
И Господ никога не е далеч, когато
към мястото на състраданието се изкачвам.
Главата ми - обръсната, в жици омотана.
И като нощна пеперуда, която
към ясното око на светлината се стреми
Отвъд предела на живота си минавам,
за да се скрия за кратко в смъртта.
И все пак никога не съм излъгал.
Ръката ми убиец - З. Ъ. Л. се казва,
на нея - сватбена халка Д.О.Б.Ъ.Р.
- оковите дългогодишни
потискат непокорна кръв.
И мястото на състраданието ме чака.
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро -
зъб за зъб и око за око.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието гори.
И чувствам, че главата ми блести.
И се надявам наистина да свършат с мен.
според теглилките им за добро -
зъб за зъб и око за око.
И повече какво да губя няма.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието блести.
И чувствам, че главата ми дими.
И се надявам наистина да свършат с мен
според представите им за добро -
зъб за зъб и око за око
И все пак доказателства няма,
нито мотив: “защо”.
И мястото на състраданието дими.
И чувствам, че главата ми се топи.
И им помагам наистина да свършат с мен
според фалшивите представи за лъжа -
истина за истина и лъжа за лъжа.
И повече какво да губя няма.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието се топи
И чувствам, че кръвта кипи
И зная, че наистина прецаквам
купона на тези следствия и данни -
око за око и лъжа за лъжа.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието ме чака
И чувствам, че главата ми гори
И искам наистина да свършат с мен
според своите мерки за вяра -
живот за живот и лъжа за лъжа.
И все пак доказателства няма,
И не ме е страх да кажа лъжа.
И мястото на състраданието ме чака
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро -
лъжа за лъжа и око за око
И все пак истината казах.
Страхувам се, че казах и лъжа.

Бележка и превод от английски: Гергана Попова

Българската литература

© 2001 Литературен форум