Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Робин Брукс
(Бъркли, Калифорния)

САЩ пред дилема

Глобализация, терор и промяна на американската външна политика

 

На 11 септември 2001 г. терористи разбиха два самолета в Кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, като убиха най-малко 5000 невинни граждани. Наблюдатели от Ню Йорк и от цяла Америка коментираха веднага, че тази атака ще се отрази и на американската външна политика. Президентът Буш предупреди нацията да се подготви за "една различна война" срещу тероризма. На същия ден последва и друга подобна терористична атака, вероятно свързана с извършителите на първата, но тя получи по-малко внимание от страна на публика и медии. Втората атака срещу Пентагона, американското военно управление, взе сравнително по-малко жертви. Двете събития бяха идентични – самолети джъмбо, определени за дълги вътрешни полети, разполагащи с големи количества високозапалима струя гориво, бяха отвлечени и блъснати в сградите, създавайки по този начин бомби с огромна разрушителна сила. И двата удара, изглежда, са били изпълнени от членовете на една и съща група радикалисти. Хора, които са планирали атаките от години. Хора, които са тренирали усърдно, за да изпълнят успешно мисията си. Хора, които са се познавали изключително добре. Доста наблюдатели свързват двете атаки, дори и да посочват само първата, и смятат, че между двата инцидента има нещо общо.

Всъщност, бих се съгласила, че двете нападения, които вероятно са направлявани от един човек или група, имат различно значение. Разбирането на значението на всяка от атаките е решаващо за разбирането на американската външна политика в ерата след Световния търговски център.

Много аналитици са на мнение, че ударът в Световния търговски център е по-важният от двете атаки, може би защото той причини най-много нещастни случаи. Аналитиците обясняват нападението като чисто терористично действие, насочено срещу личния живот на хората. Според тази версия Кулите близнаци станаха мишена, защото те са символ на капитализма и демокрацията или, в очите на терористите, символ на изобилието и на културния империализъм.

Нападението над Пентагона говори по-малко за тази теория и тя често бива забравяна, когато става въпрос за атаката, въпреки че Пентагонът е символ на американската суперсила и играе ролята на световен полицай.

Логично е да се приеме, че извършителите на тези отвратителни актове на насилие са арабските мюсюлмани. Всичко в случая очевидно сочи към мрежа от радикалисти, които са учили заедно в едни и същи американски въздушни академии, ходили са заедно в едни и същи гимнастически салони във Флорида, понякога са се молили заедно и накрая заедно са превзели четвъртия обречен самолет, организирани в групи по шестима. Вероятно тези мъже са мразили Съединените щати и това, което направиха, го потвърждава. Може би този факт е свързан по-малко с религията, в която вярват, отколкото с харизматичните лидери, които оказват прекомерно влияние върху гражданите на тази част от света, където основна религия е ислямът. Самият президент Буш скоро осъзна това и побърза да отбележи, че ислямът е мирна религия и че терористите, отговорни за бомбените атентати от 11 септември, не са олицетворение на цялата култура. Но големите преуспяващи банки и фирмите капиталовложителки, които се помещаваха в Световния търговски център, също не са олицетворение на цялата американска култура. Но въпреки това, теориите, които се базират на символизма, предизвикват мощен и емоционален отговор, предразположен към генерализъм. Много американци, дори в крайните селски райони, или специално там, изглежда, са забравили, че Кулите близнаци по отношение на културата са доста отдалечени от тях, както Афганистан от самия себе си. Тези американци, между които и някои известни политици и военни лидери, са купили дял от символичната реторика. За себе си те са създали обща митология, според която американският начин на живот се атакува от зависими мюсюлмани-антикапиталисти и фундаменталисти, от фанатици, които са готови да жертват себе си в името на своите лидери. Но Америка трябва да отвърне на удара не само на терористите, които загинаха в самолетите, а и на "всяка нация, която укрива терористи". Това може би бе разбрано като наказателна атака срещу мюсюлманския начин на живот. От тази теория произлиза, че ислямската и арабската култура раждат фанатизъм и краен тероризъм, а демократите и капиталистите не са терористи.

Всяка политика, родена от тези символични теории, ще бъде уязвима заради многото възражения. Първо, една американска атака срещу Афганистан, формулирана като символичен дебат, би приличала точно на някаква демонстрация на сила, на поведение на световен полицай, защото според общото мнение терористите мразят Съединените щати. Това изглежда не като справедливост, а като отмъщение и може би няма да спаси света от терористи, а само ще предизвика допълнителни терористични атаки. Ще раздели общественото мнение в страната. Новото поколение протестиращи срещу войната е склонно да подкрепи терористичния скептицизъм, свързан със символите на американското икономическо, военно и културно надмощие над така наречения Трети свят.

Друг един анализ на скорошните терористични атаки в Съединените щати предполага да се разгледат по-отблизо възможните значения на удара срещу Пентагона. Пентагонът, противно на Кулите близнаци, не е символ на американското икономическо или културно надмощие в света. Сградата му е голяма, но е ниска и обикновена. Строена е преди доста време и вече се е нуждаела от ремонт. За щастие, обновленията се извършвали в крилото, което беше ударено от отвлечения самолет. Тези преустройства станаха причина хората, които работят там, да се преместят временно в други кабинети, което на практика спаси живота им. Да, Пентагонът е символ на американската военна мощ. Но във всеки случай не толкова символ, колкото център за вземане на военни решения. Никаква атака срещу Пентагона не може да се разглежда чисто символично, защото това може сериозно да навреди на способността на Съединените щати да се защитават в бъдеще. Терористите, които поразяват символите на културата, която презират, би трябвало да са много глупави, щом атакуват такава важна военна мишена, каквато всъщност е Пентагонът. А американските политици от своя страна биха били глупаци, ако тълкуват подобна атака символично, защото една недобра военна защита би станала причина за допълнителна агресия срещу онова, което Щатите не могат да защитят. Това може да означава много повече човешки жертви в дългосрочен период.

Въпреки че в американските медии доста се дискутира тази гледна точка, общо е мнението, че обобщаването на събитията от 11 септември като настъпателна военна операция може да доведе до различни реакции от страна на американската политика. Тези реакции може би все още ще са шумни и емоционални и ще приличат на сегашните, но ще бъдат по-директни и стратегически. Подразбира се, че отговорът на нападението срещу "американския начин на живот" ще е военно нападение и това получи по-голяма подкрепа от обикновените хора, отколкото от военните. А военното отмъщение съдържа послание, свързано със защита на националната сигурност на многоетническата и многокултурна демократична нация. То трябва да осигури спасяването на американските араби и мюсюлмани от техните съграждани, много от които са превърнали своя страх в заплаха за мирните американски мюсюлмански общности.

Разбира се, действията говорят по-добре от думите и трдиционната американска външна политика е наистина по-важна от риториката, която я заобикаля. Как се промени американската външна политика след 11 септември? Президентът Буш мобилизира няколко хиляди запасняци, за да подкрепят евентуална военна операция в Афганистан, главния заподозрян в този случай. Афганистанското правителство е обвинено, че укрива Осама бин Ладен, саудитски изгнаник, поръчал атентатите на 11 септември. Но Буш също така продължава да предупреждава американската общественост, че това ще бъде нов вид война и сигурно ще бъде, особено след като никой не знае със сигурност дали Осама бин Ладен стои зад атаките, дали той изобщо в момента е в Афганистан, или дали Талибаните, водеща афганистанска партия, го подкрепят. В този смисъл звучи много опасно политически да подложиш вече потиснатите, смазани и гладуващи афганистански граждани на въздушни атаки или разрушителни военни операции. Ето защо президентът Буш толкова благоразумно даде на Талибаните ултиматум да предадат Бин Ладен, за да избегнат военните удари. Но те не се съгласиха и на финала оповестиха, че Бин Ладен не е в Афганистан. В резултат на това Америка се изправи пред ужасна дилема. Справедливостта трябва да бъде постигната след атака, която уби хиляди хора и едновременно с това целеше да засегне отбранителната способност на Америка като разруши символични забележителности. Но това ще бъде много трудно. Почти невъзможно ще е да се постигне справедливост в краткосрочен период. Следователно американската политика не одобрява традиционните военни методи за разследване, включващи ФБР, ЦРУ, международната полиция и антитерористичните сили. Тази "война" вероятно ще включи повече агресивни шпиони, електронни пощи, телефони за свръзка и нахълтвания в частни домове, отколкото самолети, бомби и танкове. Американската администрация премахна тридесетгодишната забрана за политически убийства, така че ако бъдат открити Бин Ладен и други евентуални заподозрени, да бъдат заловени по-ефективно и отведени в САЩ - "живи или мъртви", за да бъдат дадени под съд и наказани. В същото време САЩ се опитват да сключат съюз за защита със страните, с които обичайно нямат такава практика. Страните-членки на НАТО единодушно приеха чл. 5 почти незабавно след атаките, но в случай като този само тяхното съгласие не е достатъчно. Щатите се нуждаят от помощта на арабски и мюсюлмански съюзници, на държави, граничещи с Афганистан, и на всички страни, които могат да имат информация за глобални терористични мрежи или за местонахождението на Осама бин Ладен. САЩ също така трябва да бъдат особено внимателни да не отчуждят световните ядрени сили като Русия, Пакистан и може би Индия. Чувствителните отношения на Америка с Ирак и Либия също могат да играят ключова роля. За да запазят сътрудничеството на нетрадиционните съюзници, САЩ трябва да разкрият себе си, трябва да предложат икономически стимули и други извънредни комисиони на страни, които дълго време са били подложени на международни санкции. С цел да избегне възможни конфронтации с дългогодишни врагове, възможно е Америка да използва разнообразни и неочаквани средства, като въздушни нападения или разрушителна окупация на страни, с които тя все още враждува и които според всеобщото мнение е победила преди години.

Какво значение има всичко това за Балканите, регион, в който американската външна политика е много активна и понякога разрешава регионални конфликти? Най-напред САЩ спешно трябва да вземат решителни мерки срещу имиграцията като депортира чуждите граждани, които нелегално пребивават в страната и като направи получаването на визи по-трудно. Тези промени ще засегнат най-вече арабските и мюсюлманските страни, като всички посетители и издадени им визи ще бъдат разглеждани по-внимателно. Подобна мярка обаче е много незначителна по отношение на промените, които вероятно ще настъпят в политически план.

В по-дългосрочен период е възможно американската външна политика да стане по-малко податлива към вземане на страна при етнически конфликти, размирици и други екстремистки движения по света. Съществуват две причини за тази промяна в политиката. Първата е, че САЩ ще се опитват да изместят всеки желаещ да поеме ролята на световен полицай, откакто тази роля се свърза с враждебността на много участници в световната политика. Речта на Буш по време на предизборната кампания преди година разясни неговото желание да стане свидетел на по-малка намеса на Щатите в гражданските спорове и пограничните конфликти в чужбина. Сегашната ситуация му дава удобен повод да постигне това желание, дори с цената на пренебрегване на човешките права и ограничаване на малцинствата във въпросните страни.

Втората причина, поради която САЩ ще избегнат намеса в конфликти, непряко свързани с американската национална сигурност, е свързана с подозренията от нападението на 11 септември. В миналото американското спонсорство за националноосвободителни движения се състоеше в трениране и въоръжаване на отделни лица или групи, които по-късно застрашиха американските интереси. В този конкретен случай Осама бин Ладен и много от неговите последователи са били тренирани в американски лагери през 1980 г., когато Студената война наистина като че ли диктуваше американска намеса всеки път, щом СССР осигуряваше "братска помощ" на държавите от Третия свят. Ракетите земя-въздух Stringer Missiles, които могат да бъдат хвърлени от американски самолети над Афганистан в близките месеци, бяха официално подарени от американците на тамошните борци за свобода по време на войната между Афганистан и Съветския Съюз преди 20 години. Сега Студената война е свършила, но някога отсъствието на идеологически претекст е служило за чужда намеса. Не само това, но много от демократичните или най-малко "антикомунистически" групи, които САЩ тренира и въоръжава през седемдесетте и осемдесетте години, се обърнаха срещу американската идеология. Даже по-лошо - някои от тези групи създадоха нови авторитарни режими, които нарушават човешките права в собствените им страни и заплашват държавите, с които граничат. По тази причина САЩ ще опита да не допуска минали грешки, като избегне международна намеса, оставяйки повечето страни сами да разрешават проблемите си. На Балканите това би означавало намаляване на американската обвързаност с мира и постигане на стабилност в Босна, Косово и Македония. И вероятно Съединените щати ще спрат да спонсорират, поддържат или дори подкрепят каквито и да е партии при бъдещи етнически или погранични конфликти

Идеологически, някогашният културен и икономически експанзионист - САЩ ще се озоват в доста объркано положение. По време на изкореняването на тероризма възниква необходимостта от премахване на някои авторитарни мюсюлмански режими в едни държави, докато в същото време остават противоречивите императиви за запазване на приятелството с други мюсюлмански държави. Нека прибавим и това, че противоречивите императиви за изграждане на приятелски капиталистически демокрации ще бъдат американски партньор в търговията и сигурността, от една страна, а от друга, няма да се оттеглят от международната намеса и няма да прекратят спонсорството на партии, свързани с политически конфликти в чужбина. Този баланс ще бъде много труден. По тази причина е възможно САЩ да променят изцяло смисъла на своята външна политика. По-скоро се отнася за пряка дипломатична икономика, която преди САЩ са използвали, като са наблягали на чиста военна защита. Китай, например, не може да продължава да разчита на това да бъде най-привилегированата нация, с която Съединените щати имат търговски отношения. Това е така, защото САЩ не могат още дълго да се осланят на капитализъм и просперитет, да отглеждат демократична и мирна външна политика. Америка може да спре икономическата помощ, предназначена за възстановяване на икономиката на балканските държави. Възможно е обаче Щатите да продължат да поддържат военното разрастване на мирните приятелски страни като България, които сътрудничат на американските и натовски операции и които вече са доказали своето обвързване с демокрацията.

Много от тези прогнози, разбира се, са само спекулации. Истинските последици ще зависят от това как лидерите във Вашингтон ще решат да приемат нападенията от 11 септември. Ако ги възприемат като чисти терористични действия срещу начина на живот, Щатите вероятно ще са по-склони да покажат на света едно зрелищно представление, което ще доведе до много невинни жертви в много страни. Тогава САЩ ще се оттеглят в изолация, докато изградят по-силна военна защита. Ако лидерите приемат атаките като военна офанзива, може би ще бъдат по-склонни да задържат отмъщението, докато се уверят кой стои зад операцията. Тогава е вероятно Съединените щати да нанесат по-точен удар срещу виновниците, по тих и незабележим начин, и след това ще последва активна международна търговия и намеса в строежа на демокрацията и човешките права навсякъде по света. И по единия, и по другия начин външната политика по отношение на Балканите е възможно да се промени. В краткосрочен период обаче най-вероятният сценарий е вниманието на Америка да не бъде привлечено изцяло от Балканите, защото американците ще посветят цялото си време на търсенето и налагането на справедливост спрямо отговорните за атаките срещу Световния търговски център и Пентагона. 

Превод от английски: Биляна и Мирослава Тупавичарови


Робин Брукс е доктор на политическите науки в Калифорнийския университет, Бъркли

Българската литература

© 2001 Литературен форум