Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Светът не бива да живее без изкуство

С Райна Кабаиванска разговаря Илиана Славова

 

Райна КабаиванскаРайна Кабаиванска е изпълнила около 100 роли за 44-те години от стъпването й на оперната сцена. "Не съм добър счетоводител, не зная съвсем точно колко са", твърди оперната прима. Години наред покорява публиката в целия свят с гласа, актьорския талант и красотата си. За изпълненията й в "Тоска" и "Мадам Бътерфлай" се разказват легенди. Пяла е всяка от двете роли в около 400 представления. Последното й изпълнение на Тоска ще бъде в Аржентина. Сбогуването й с ролята ще бъде и сбогуване с аржентинската публика, защото Райна Кабаиванска е решила да слезе от сцената. Предстои й дълга раздяла с публиката от цял свят. В програмата й за идните две години няма празно място. След прекратяването на сценичната си дейност ще отдели повече време на преподавателската си работа.

Сега примата е у нас, за да обучава млади таланти в майсторски клас в Националната художествена галерия, организиран от Нов български университет. На 26 септември тя пя в зала "България" заедно със свои възпитаници от майсторския клас.

 

- Госпожо Кабаиванска, след стотината роли, които сте изпълнили, как гледате на съвременното състояние на оперното изкуство? Приемате ли опитите да се смесват оперни гласове с популярна музика, както е с Монсерат Кабайе, Сара Брайтмън, Андреа Бочели... Бихте ли правили такава музика?

- Аз съм твърде много музикант, за да приема такъв "търговски" подход. Зная, че сега светът е такъв. Живеем в света на телевизията, на високите технологии... Аз не съм правила никога компромис, а подобно смесване на жанровете е компромис. Смятам, че оперният певец влезе ли в друг жанр, става смешен... Ние имаме съвсем друга гласова постановка, най важното - не можем да имаме точния вкус към другата, към "леката" музика. Затова такива опити ми изглеждат доста абсурдни.

- Оперната сцена изисква не само гласови данни, но и артистичен талант. Как подхождате към актьорската интерпретация на ролите, които изпълнявате?

- Винаги съм търсила интерпретацията преди всичко в музиката, защото композиторът, пишейки музика, знае какво иска от певеца. И ако може да се прочете всичко това и да се направи това, което е заложил композиторът, интерпретацията е налице. Има и друго качество - магнетизмът на артиста, с който някои се раждат, други - не. Затова има певци и певци-актьори.

- Вие от кои сте?

- Казват, че съм певец-актьор. Нямам вина за това свое качество, родила съм се с него. Много по-удобно ми е на сцената, отколкото в живота.

- Имате и друго качество, за което не сте виновна - освен музикално дарование сте и много изящна дама, което не е често явление в оперния свят...

- Според мен красотата е едно вътрешно излъчване, не е само във външността. Трябва да имаш дух, "свят огън", както казват италианците. Без него артистът не е артист. Има много хубави жени, които на сцената стават грозни. Има и посредствени жени, които на сцената стават хубави - като мен, например.

- Не е ли прекалена такава скромност?

- Не, не е скромност, аз сам реалист. Наистина излъчването е най-важно.

- Лесно ли работите с оперните режисьори?

- Режисьорите ми обикновено ме обожават, защото на сцената правя всичко, което поискат от мен. Мога да пея легнала, по гръб, по корем. Но когато режисьорът превишава властта си, се бунтувам. На два пъти съм "бягала" от режисьори.

- Имате ли любими партии?

- Няма такива. Обичам всичко, което съм пяла и което пея, защото съм била безкомпромисна в избора си. Винаги съм пяла не за печалба, а заради удоволствието от пеенето и винаги съм подбирала ролите си. Само в началото съм пяла, за да преживея. В първите години нямах никого зад гърба си и трябваше сама да се боря и да преживявам. След като стъпих на краката си, а бях още много млада, започнах да казвам много повече "не", отколкото "да".

- Казвате - на сцената се чувствате по-добре, отколкото в живота. Трябва ли една примадона да гради мит около себе си извън сцената?

- Смятам, че извън сцената живея по много нормален начин. Нямам секретарка, нямам фризьорка, нито шофьор... Съпругът ми не се занимава с моята работа, защото винаги е имал своя. Никога не съм живяла като примадоните от романите, всъщност - има ги и в операта... Слава Богу, живяла съм много нормално, може би заради това съм съвсем уравновесена, не страдам от мании.

- Имате много ангажименти, в графика ви за идните две години няма празно място и въпреки това решихте да се сбогувате със сцената. Защо взехте това решение?

- Има една граница на приличие. Аз съм на 66 г. Вече беше неприлично да пея "Бътерфлай" на тази възраст, затова преди четири години казах - стига "Бътерфлай". Сега ще пея за последно "Тоска" в Аржентина. Защото Тоска трябва да е млада, красива и енергична. Трябва да има и свеж глас. А моят глас е това, което е - след 44 години на сцената... вече нямам толкова глас, но имам много изкуство. Изпълнението ми в "Тоска" ще бъде моето сбогуване с аржентинската публика. След това ще пея в Испания, Австрия, Германия, много ще пея в Италия - там имам много хубава връзка с публиката, там е семейството ми..., Италия стана моя втора родина. Наистина графикът ми в следващите две години е пълен. Постепенно ще се сбогувам с публиката в целия свят.

- Ще преподавате ли повече със слизането си от сцената?

- Много обичам да преподавам! Искам да дам своя опит на младите, защото смятам, че светът не бива да живее без изкуство.

- Сега сте в България, за да проведете майсторски клас по покана на Нов български университет. Как оценявате нивото на младите певци, които се явиха на прослушването?

- Смятам, че при такива прослушвания емоцията играе голяма роля. Много е трудно в такъв момент да се преценят младите, но аз вече имам доста опит и съм доста склонна да прощавам в някои случаи, а в други - да бъда много строга. Безкомпромисна съм, когато видя нехайство, когато виждам, че не познават музиката, например. Тогава съм много строга и страшно недоволна. Защото певецът трябва да бъде преди всичко музикант, а някои смятат, че пеенето няма нищо общо с музиката. В музиката две и две винаги прави четири, при певците понякога прави пет или шест... колкото си искат. Не съм склонна да правя компромиси, когато някой не познава музиката, защото познавам международното ниво, зная колко мъчно се прави сега певческа кариера и колко са високи изискванията. Уви, не познавам много добре нивото на българските певци, защото много рядко съм в България, но изискванията, които поставям, са много високи. Смятам, че ще мога добре да работя с някои от участниците в майсторския клас, че ще постигнем добро ниво. Имам предвид женските гласове преди всичко, защото мъжки гласове има много малко и така е в целия свят - почти няма мъже-певци, нито тенори, нито баритони, нито баси. Има доста добри сопрани.

- Смятате ли, че Интернет-поколението има това специфично музикално чувство, което е характерно за операта?

- Аз самата не принадлежа на времето на Интернет и на високите технологии. За човечеството, особено след страшните събития в САЩ, това е преходен период. Може би даже - революционен. Наистина всичко се променя, но аз смятам, че културата трябва да се съхрани. Човекът е човек, защото има потребност от изкуството, не само от компютъра и от цифрите. Въпреки технологиите, човекът има душа. Ние, по-старите, трябва да предадем нашия опит на младото поколение, да му внушим, че изкуството възвисява духа. Не само компютрите правят живота.

- Какво ще стане с операта през новото хилядолетие? Ще "мутира" ли под влиянието на съвременните технологии, или ще остане островче на чисто човешкото?

- Ако нашата цивилизация оживее, ще оживее и операта, ако загине..., но аз се надявам, че цивилизацията няма да загине, въпреки ужаса в САЩ. Питала съм се как ще повлияят технологиите на операта. Само преди месец чух един концерт от съвременна музика, в който всичко беше направено с компютри. И хорът беше направен от компютър. Машината няма дух, няма мозък, няма емоция. Човекът е всичко това - чувства и душа. Имаме нужда от това, затова операта винаги ще се прави от живи хора.

 

Агенция "Балкан"

Българската литература

© 2001 Литературен форум