Литературен форум  

Брой 38 (479), 20.11. - 26.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брой 37

 

II. ЛАНЧЕЛОТО

 

Трифон Кунев ще извърви разстоянието между двете точки на интуитивното лирическо прозрение, защото неговата витална, социално-действена натура естествено го отвежда в политиката - отначало по стъпките на бащата, в народнолибералната партия на Н. Генадиев (стамболовисти) от 1908 до 1919 г. Веднага става един от водещите редактори на партийните вестници "Българска независимост" и "Воля". От страниците на тези издания е принуден да води остра словесна битка с политическите опоненти на своята партия – народняците на К. Стоилов и демократите на Ал. Малинов. Така замисленият поет на всемирния хаос, на битийната скръб, любовта и смъртта се превъплъщава в опасния публицист Ланчелото1  – автор на десетки статии, пародии, политически памфлети, сатирични скици и фейлетони. Малко по-късно, през 1910 г., издава част от тях в отделна книга – прочутото"Конско евангелие на народняците", илюстрирано подобаващо от карикатуриста Александър Божинов. В публицистично-сатиричния жанр Тр. Кунев разкрива вродени черти на своята литературна дарба – чувство за хумор и остроумие, находчиво пластично-образно виждане, идиоматично богатство и изразителна простота на речта. Тези редки качества на таланта обаче се наслагват в руслото на една жанрова традиция, водеща началото си от воюващата публицистика и сатира на Любен Каравелов и Христо Ботев и доразвита до кресчендо от гениалния овчар Захари Стоянов. В родната фейлетонистика словото се подчинява или смесва с политиката, а тя го превръща в поразяващо оръжие, способно да унищожи авторитета, честта и кариерата на противника. В тази традиция се воюва безпощадно, без оглед на етика и морални задръжки, защото на карта са поставени власт, обществени позиции, а понякога и животът на участниците в политическата схватка. Трифон Кунев се хваща на това безумно хоро, чиято абсурдност и ирационалност намери гениалното си изображение във фейлетоните на Алеко, а също и в края на века, в паметния "Ъндърграунд" на балканската кинолегенда Емир Кустурица. Не мога да си представя по-точна и стилна метафора на балканската политика от онова налудничаво, гротексово хоро на сала, потъващ бавно в мъглата като символ на параноичното безсмислие. Зловещата ирония на художествената кинометафора подсказва, че "ъндърграундът", т.е. долното, абсурдното, ненормалното е всъщност винаги "отгоре" и е същинската реалност на Балканите и че също тъй е феномен от границите на колективната балканска психология. Че Трифон Кунев приема правилата на "ъндърграунда" като средство на сатирата и политиката, се вижда от всеки пасаж на неговите "конски евангелия". По случайност или поради лингвистична аналогия, почти век преди Кустурица българският сатирик също използва семантичните и конотативни смисли на идиома "юдинско хоро" в съчетание с метафора, идеща от Ботевата образност - "върху трупа" на българската конституция". В неговото Хоро се навързват реални имена и деяния, свързани с издевателства над правдата, с варварски убийства и беззакония в името на политическите страсти и съперничества, а в крайна сметка обуславящи трагическите съдбини на държавата. Основната сатирична идея обаче се реализира не толкова от достоверността, колкото чрез изразната система, изградена от разнообразни стилови фигури - хиперболизация, гротескови деформации, травестии, точни попадения на карикатурния щрих, злъчна ирония или остроумна подигравка са средствата, с които авторът рисува злокобната буфонада на българския политически водевил. Воден не само от партизански интереси, а и от благородни морални подбуди - да обърне, ако може, посоката, духа и ритъма на юдовския политически танец, той постепенно се вживява в ролята на хороводец. Оттук нататък посвещава живота и таланта си на политиката, винаги е сред партийния елит, в постоянните присъствия, винаги е редактор на партийни издания и най-вече автор на колоритни произведения – фейлетони, статии и сатири, които скандализират общественото мнение с неопровержими факти и откровена персонална и котерийна идентификация, с изобличителната си острота и сарказъм. Убийствената мощ на "Евангелията" се дължи на наративната плътност и на разнообразието на пластико-изобразителните подходи към темата. Раздвижени фабулни ситуации, карикатурни алегории, пародиен изразен маниер и богат регистър от речеви пластове, функциониращи като психологически характеристики на героите, превръщат Тр.-Куневите произведения в неотразимо средство за атака на противника. Ниският стил на прякорите и прозвищата, уцелващи най-снизяващото качество на фейлетонния образ, също са силен акцент в сатиричния репертоар на писателя. Дори Алеко Константинов не използва подобно разнообразие на сатиричната палитра и в своя върхов цикъл "Разни хора, разни идеали", където анонимността е знак за типизация на героите, а сарказмът визира най-мрачните явления в общественото битие. Тр. Кунев не се бои да впрегне всички средства и нюанси на язвителността и окарикатуряването спрямо реални публични имена и институции. Характерни в това отношение са неговите "Политикозоологически издирвания" (Политическите животни в България), където си позволява абсолютна свобода на сатиричното травестиране, представяйки образи от политическата класа като гротесков терариум. Само един пример от неговия зоополитикон, отнасящ се до писателя Михалаки Георгиев, член на народняшката партия, илюстрира размаха на хиперболата и суифтовската мощ на присмеха в т.н. "евангелия": "Хипопотамът от народняшките лесове. Добродушен звяр, който огласява столичните улици със своите пъшкания. Гласенце пискливо. Глупаво и похотливо животно." За известния училищен деец и секретар на БАН Иван Пеев Плачков хумористът е измислил следната зоометаморфоза: "Плачливият съсел и пеющият кълвач. Това проскубано пернато, слабо и страхливо, напада приятелите си винаги из засада. Обича спирта. Пие и пее, плаща и плаче. "Това обаче са безобидни шаржове в сравнение с изображенията в другите заглавия: "Изповедта на изтървания заек", "Монологът на един народняк", "Изповедта на Петроний" и др. Там гротеската се стоварва със страшна сила и приковава обвиняемите на стъбла на позора и порицанието пред очите на цялото общество. Фейлетонното творчество на Тр. Кунев документира тягостната картина на българския политически живот от началото на века и успява да очертае някои от злокобните закономерности, които и до днес тровят обществото и провалят развитието на страната ни. Без съмнение той притежава лична доблест, морал и творчески възможности, които му позволяват да се впише в ролята на изобличител и съдник на човешки пороци и обществени язви. Едва ли е подозирал обаче, че журналистическите му предизвикателства един ден като бумеранг ще се обърнат срещу него и той ще стане поредна жертва на страстите, които така остроумно клейми, че сам той ще понесе гаврите на унищожителен политически комикс. Но в края на живота си ще е осъзнал с трагична яснота, че хорото го влече и завлича, а не той е успял да промени или изправи нещо в нашенския манталитет и действителност. Поради това, че е заменил високата мисия на словото и благородната мелодика на кавала с политическия скеч и партийната амбиция, фейлетонистът Ланчелото въздейства озониращо върху задушливата атмосфера на политиката, но не и в посока на естетични възприятия и висши пориви в съзнанието на общността. Негациите, характерни за жанра на политическата сатира, разбалансират иначе положителните послания и активират неосъзнатите проекции на враждебността, гаврата, отмъстителността. Дисонансите, заложени в напрегнатите текстови структури на политическия фейлетон, генерират отрицателни рефлекси в коекзистенциалната сфера на нацията и поради това не са инструментите, които могат да подредят хаоса в космос, нито да уравновесят индивидуалното зло и онтичното добро и обратно. Когато разбере това в края на дните си, политикът-сатирик ще потърси убежище в панепистемията на Бениса Дуно2 , но тогава, в началото на века, той е открояваща се обществена фигура и един от тези, които допринасят за крайната политизация на литературно-публицистичните жанрове. Оказва се, че този сърдечен и човечен поет е също толкова възел от антиномни същности, комбинация от светлини и сенки, огнище на страсти, които се разгарят в зависимост от мощните течения на социалните процеси. Спонтанен по природа, с афинитет към колективното, той никога не остава в сянка и всякога е готов да поеме отговорност за всичко, което се случва или не може да стане в света около него.

Следва


 1 И "Риналдо Риналдини", също псевдоним на Тр. Кунев от този период.горе

 2 Петър Дънов, Учителят на Бялото братство горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум